Четвъртото ни ходене в СПА хотел Костенец беше последния, както го рекламираха, хубав уикенд от Септември 2013.  Уикендът ни беше прекрасен, нищо че времето не отговори изцяло на рекламата от синоптиците, а управата на хотела още повече е занижила критериите за обслужване.

Отидохме с децата:  Ади на 3 години и половина и Петър на 1 година и 3 месеца, ходещ и изследващ. И двамата много обичат да се къпят и да плуват и за това решихме да изберем позната дестинация, в която сме сигурни, че има чисти и топли басейни.  С басейните не ни разочароваха, но ако не бяха те, най-вероятно бихме си тръгнали, въпреки багажите и двете деца.

Запазихме апартамента на първия етаж, в който до сега сме отсядали и който е достатъчно просторен, за да ни побере. Нивото на чистота, както обикновено, беше доста ниско, но понеже децата не шляпат боси сега, го преглътнахме.  Оправянето на леглата там се състои в това да има метнат чист чаршаф, възглавница с калъфка и сгънат горна завивка. Чаршафосването на завивките си го правим сами. Кошарката също просто беше донесена – нямат дюшече, нямат детски комплект завивки и аз нося одеало от София, за да можем да сгънем юргана на Ади и да го сложим вместо дюшек.

Камериерката е още по-немарлива от предишни пъти: освен, че основното оправяне на стаята беше посредствено, не влезе да изхвърли боклука и да провери за тоалетна хартия. Тъй като бях сигурна, че не е влизала в събота, я попитах преди да се качим от разходка и я помолих да отиде. Имала била много нови стаи за оправяне. Много малко мисъл е нужна, за да се сетиш, че като сме с малко дете, което ползва памперси, коша трябва да се изхвърля поне веднъж двевно. Както каза Жоро – тя ако разбере, че в другите хотели камериерките влизат всеки ден в стаята и сменят кърпите и чаршафите, ще помисли че говорим за друга професия. Разбираме, че хотелът е три звезди и не очакваме петзвездно обслужване, но това което получаваме не заслужава и звезда.

Басейните са чудесни, както ги помним. Плочките са по-замърсени, но водата е все така чиста и топличка, което е основният, да не кажа единственият плюс на хотела, освен кристалния въздух и хубавата гледка. Големият външен басейн е подходящ за плуване, около 15 м. дължина, а детското басейнче и джакузито са идеални за релакс – горещи и чисти. Децата много се забавляват и стоят с часове. Има една преграда между детския басейн и джакузито, на която Петър сяда, потапя си крачетата във водата и си играе с водните играчки. Много удобно. Вътрешният басейн също е добър, по-къс и тесен от външния, но и по-топъл. При по-студено или дъждовно време е добра алтернатива .

Качеството на обслужване и храна в ресторанта също са такива каквито ги помним – посредствени.  Готвачката е на преклонна възраст, а сервитьорките са и рецепционистки, така че колкото и да тичат момичетата, ако има повече от една маса – не могат да смогнат. Като така, само закусвахме в ресторанта (закуската не е включена в цената на апартамента). Сандвичите с яйце и сирене, с кашкавал и пържените филийки ги разбират.  Количеството на сладкото е по-малко от една лъжичка, но няма да издребняваме.

Шишарка също ни разочарова, тъй като след обедните супи ни заболяха стомасите, или както Ади казва – измори ми се коремчето. За това решихме да потърсим алтернатива за вечеря, натоварихме се на колата и тръгнахме на лов за интересни ресторанти. Ресторант Чамовете в град Костенец изглеждаше примамливо, но се оказа че местата са само навън и няма да е подходящ за семейство с малки дечица. Продължихме още към Момин Проход и решихме да опитаме в ресторант Момин Проход.  Влязохме там, приятно място, добре обзаведено – стар български стил, но доста шумно. Управителят ни посрещна още от вратата и ни предложи чудесна алтернатива, настани ни във ВИП стаите, които са отделени с врата от общото помещение. Две маси, камина, телевизор, който ние не пуснахме, но пак е готино че го има. Ето на това му казвам аз обслужване с мисъл, управителят прецени още като ни видя, че може би няма да сме най-лесните клиенти, ще протестираме срещу силна музика и пушене, а също така и че няма да останем много и ни предложи чудесна алтернатива. Ние останахме изключително доволни и се върнахме за обяд в неделя, както и той и другите гости.

Говорихме си с Жоро, за СПА хотел Костенец и колко е жалко, че собствениците са го оставили така да се съсипва. А не трябва много. Ключовата дума, която липсва е грижа. Никой не го е грижа за това дали клиентите са доволни. Никой, може би не го е грижа и за това дали персоналът е доволен, след като те предоставят такова обслужване и отношение. Те ми лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа че работя.  Няколко хиляди лева за смяна на грозните тъмно-зелени пердета и счупените дървени корнизи, за евтини килимчета и камериерка, която да е заинтересована от това стаите да са чисти и (поне) боклукът да е изхвърлен. Наясно сме, че мястото е с три звезди и за сумите, които искат да стаи и апартаменти, не можем да очакваме чудеса, но грижа може да има независимо от броя звезди. Показателна е лайсната в апартамента, която се вадеше от ламината още при първото ни ходене, Юни 2012, и все още не е оправена.

Като цяло, изкарахме си добре въпреки даденостите и обслужващите в хотела. Изкарахме си добре заради хубавата, топла вода и нагласата ни. Заради околността и чистия въздух. Заради това, че Ади събра цяла торба шишарки и с Петър тичаха и играха на воля. Не знаем дали ще върнем пак.