Открихме СПА хотел Костенец, след като бяхме тръгнали за любимия ни (преди) хотел Виталис в Пчелин и с разочарование си спомнихме, че вторник е ден за профилактика на басейна. Аз бях бременна с Петето в девети месец, но ми оставаха 2 седмици и с Жоро и Ади решихме, че няма нищо по-добро от няколко дни на минерално басейнче за нарастващите ми корем и нетърпение. Бяхме запазили за двойна стая за две вечери във Виталис – понеделник и вторник, защото знаехме, че е относително спокойно през седмицата и можем да разчитаме на топло и чисто басейнче и чист въздух. След като на бременния ми мозък му проблясна за профилактиката и от хотела потвърдиха проблясъка, отменихме резервацията и както обядвахме в Езерото, се оказахме без място за спане. Разгледахме хотелската част на Езерото, но ни се стори мрачна и неподходяща, а басейните – недостатъчно топли и чисти, за това Жоро и Ади отидоха на разузнаване и ме оставиха сама с нарастващ корем и яд на неприятната ситуация.

Върнаха се очаровани от топлината и чистотата на басейна на хотел Костенец и с новината, че имало промоция за стая със закуска и вечеря и че били запазили апартамент, но предвид бременния ми темперамент, обяснили, че ще могат да потвърдят само след като одобря. Пъшкайки и пуфтейки се довлякох до колата и след 5 минути бяхме в хотела. Спретнато оранжево малко хотелче, построено в гората, истински топла и чиста вода. Апартаментът, който бяха харесали ми се стори като петзвезден лукс на фона на горещината, тежестта ми и перипетиите, през които бяхме минали. Беше решено – оставаме. Взехме и пакета със закуска и вечеря.

Апартаментът се състои от две просторни стаи – спалня с голямо легло, гардероб и масичка с огледало и дневна с легло, диван и телевизор. Голяма тераса с чудесна гледка към басейна и планината. Спартанско обзавеждане, чистотата не беше на ниво, да не кажа, че си беше леко мръсничко, но на фона на другите ни опции, беше екстра. Банята, сравнително голяма, с вана, душ, мивка и тоалетна.

Основното предимство на хотела далеч не е легловата база, а минералната вода, чистия въздух и гледката. Действието се развива в началото на Юни, през седмицата, така че бяхме сами през цялото време, нещо което на фона на груповите посещения във Виталис, ни дойде чудесно. Плувахме и се забавлявахме в басейна, детското басейнче и джакузито целия следобед.  Водата, както вече споменах, е топла – поддържат я дори през лятото на истински 36-38 градуса. Басейнът, за разлика от хотелската част, се почиства и поддържа добре.

След като си починаме, отидохме да видим какво ще има за вечеря от полагащия ни се пакет. Зелева салата, свинско с ориз и ябълка за десерт. Доста постничко, независимо от мазното свинско, което се мъдреше в чинията. Не беше нито достатъчно, нито вкусно, така че си поръчахме прясна пъстърва и нормална салата и хапнахме добре. Закуската – много подобна, предварително меню тип столско – огромни бели филии, масло, конфитюр, шпеков салам и малко сиренце. Почувствахме се като на ученически лагер, но пък басейнът и гледката компенсираха всичко. Обслужването в ресторанта, подобно на храната, беше столско – една сервитьорка, бавничка, но мила.

Масаж не съм пробвала, поради физическата ми невъзможност, а и на втория ден от престоя ни ми изтекоха водите, след половина километър плуване предишната вечер, така че тръгнахме по възможно най-бързия начин.

След като се роди Петето, пак отидохме в хотелчето, запазихме отново същия апартамент и нищо не се беше променило, с изключение на това, че имаше доста повече почиващи. Мръсничко, бедно обзавеждане, ресторантът и обслужването – издишат, но пък басейнът. Ех, тази водичка! Както казва Жоро, след като се настаним не чистят стаята изобщо, а тя си е и мръсна още като се настаним, храната не става, но като цяло хотелът е перфектен J За нашите цели наистина е така, защото се научихме да изискваме почистване заради децата, съотношението цена/качество ни устройва чудесно, двете помещения са отделни и с удобства за спане, а си намерихме изключително вкусно местенце по пътя за Езерото, което се казва Шишарка и където правят божествени салати, скара и пържени картофи, а цените са народни.

Това лято пак заведохме децата в Костенец, пак запазихме същия апартамент и отново си изкарахме чудесно. Къпахме Петето, Ади плува с пояса, всеки ден се разхождаме пеша до Шишарка за вечеря и с колата за обяд, разхождахме се и се наслаждавахме на водата и въздуха. Видяхме и двойните стаи, които са със същото спартанско обзавеждане, но доста по-тесни и стана ясно, че апартаментите там са ни единствената опция. Хотелът е на три етажа и разполага с три апартамента, така че като са заети, какъвто беше случая този Септември (2013), просто не ходим .

В заключение, и трите пъти си изкарахме чудесно и бихме препоръчали мястото с горните уговорки и на хора, които умеят да се настроят да си изкарат приятно, дори когато не всичко е точно, както очакват.