Между Коледа и нова година 2021 отново решавам да дам шанс на Болоня. Купила съм сравнително евтини билети ~100 лв отиване и връщане за двама с Wizzair и от средата на декември започвам да разглеждам мерките в Италия. Освен всичките тестове, в допълнение на зеления сертификат, болонци решават да въведат задължителни маски на открито – само за историческия център, и с това категорично ни отказват. За пореден път.
Жоро предлага гениален заместител – Белград. Това ще е нова държава в моя списък, защото през Сърбия съм минавала нееднократно транзит, но никога не съм пребивавала и разглеждала.
Запазваме чудесно място в топ център – Centar Forever (да, така се пише на сръбски) и решаваме пътьом да разгледаме и водопади, които са близо до границата – водопадите на река Темска.
На Стефановден ставаме в 5:30 (!!) по настояване на Жоро, за да не чакаме на границата. Все още е тъмно, когато минаваме, сами сме и проверките са бързи и ефективни. Никой не проверява за сертификати и тестове и в 7:30 сутринта паркираме пред темския манастир. Дамата от google maps ме предупреждава, че мястото, което търся отваря в 8.
Първият водопад е преди манастира от дясно на пътя и е ясно видим от превозното средство, с което се придвижвате. Долната му част не е особено фотогенична по това време на годината, за това аз се качвам до горната да разгледам и снимам.
Паркираме колата пред Темския манастир и директно се отправяме към втория водопад – водопад Буковачки до, до който може да се стигне и с кола, но предпочитаме да се разходим. Разстоянието по карта е 1.6 километра – около 25 минути ходене, и разходката в каньона на река Темска е много приятна.
Въздухът е чист и свеж и местността около водопада е зелена и красива, въпреки сивия зимен пейзаж.
Скалите са остри и тъмни, мъхът – плътен и мек, а водата се спуска в бистро синьо-зелено езерце на два пада – тънък и дълъг, и разхвърлян и живописен.
Има и няколко снежни преспи за допълнителен разкош. Дишаме с пълни гърди, правим няколко снимки и потегляме обратно. По пътя спираме да наберем едри шипки – като тези в ждрелото на Ерма – за полезна шипкова вода.
Разглеждаме и манастира преди да се отправим към Белград. Китно, добре поддържано място – личи се, че е женски манастир, с живописна църква посветена на св. Георги. Предлагат и различни местни продукти – мед, билки, алкохол и млечни, за които Жоро изчислява, че са прекалено скъпи.
Спираме в Ниш за кратка почивка, разходка по централната улица, с която стигаме до Нишава.
Пръска лек дъждец и влизаме в Кафетерия – която избираме съвсем напосоки, за ранен брънч. Толкова ми харесва, че започвам преговори с Жоро в деня на прибирането ни да спрем пак там за закуска. В последствие се оказва, че има няколкото кафетерии и в Белград и най-голямата толкова ни харесва, че всеки ден сме там.
Последни коментари