След като разгледахме впечатляващия кралски комплекс, се бяхме отправили към храма с легналия Буда, но един предприемчив тук-тук водач ни спря и ни продаде обиколка на няколко други интересни храмове на много добра цена от 4 лв! Представени пред дилемата да ходим пеша на изгарящото слънце и да ни возят на сянка и да отпиваме студена кокосова вода – бързо се съгласихме.

Първата спирка от туристическата обиколка беше храмът на Златната планина или Wat Saket – един от най-старите храмове в града.

Това е умалено копие на храма, както и входът към 300+ стълби, които изкачихме, за да стигнем до върха и да се насладим на гледка към, както казват местните – най-фотогеничната част на Банкок.

Задъхани изкачваме стъпалата и стигаме до панорамната гледка – горе-долу по средата се виждат покривите на кралския дворец.

Структурата на Wat Saket е различна поради високата 80-метрова планина, наречена Phu Khao Thong ( или „Златна планина“ на тайландски), където се намира и основната позлатена ступа. Тази планина някога е била най-високата точка в целия Банкок, а сега е добре позната и много почитана забележителност.

Следваща спирка с тук-тука е Wat Intharawihan или храмът с изправения Буда. Храмът е толкова стар, че предхожда създаването на града.

За съжаление като отидохме, изправената статуя на Буда беше в ремонт, така че това е снимка от нета, за да добиете представа за големината и красотата. Образът на Буда е с 32 метра височина и 10 метра ширина и построявянето му е отнело 60 години.

А това е Luknimit или основния свещен камък, вграден в земята, за да отбележи границата на будисткия храм. По време на Буда не е било лесно да се построи или да се ремонтира манастир и обикновено това отнемало много време. Вярвало се е, че всеки който вгради лукнимит или се присъедини към строежа на храма, ще получи различни дарове като късмет, богатство, здраве и дълголетие.

След изправения Буда минаваме през магазин за продажба на копринени изделия, който е задължителна спирка от програмата на тук-тука – явно взимат комисионна. Магазинът е прохладен и приятен и Жоро се сдобива с прекрасна копринена вратовръзка за 25 лв. Оставяме 6 лв, с бакшиша, на готината ни шофьорка и се озоваваме пред Wat Pho .

Wat Pho – храмът с легналия Буда, един от най-големите и най-старите храмови комплекси в Банкок с площ 80 000 квадратни метра, дом на повече от хиляда изображения на Буда. Ако си спомняте, видяхме един легнал Буда в Чианг Май, но банкокският е най-големият.

Всяка входна врата (има общо 16 врати) е обградена с чифт китайски военни статуи, изработени от камък в китайски стил. Смята се, че тези статуи на воини, наречени китайски „lun tun“, предпазват храма от отрицателна енергия.

Около комплекса са разположени 24 малки скални градини (Khao Mor), илюстриращи скални образувания на Тайланд, а тази съдържа някои статуи, показващи методи на масаж и позиции на йога.

Phra Chedi Rai  –  в комплекса има 71 такива малки ступи; всяка ступа е с пет метра височина.

Sala Karn Parien – тази зала се намира в югозападния ъгъл на комплекса и се смята, че датира от периода на Аютая (старата столица на Банкок, до която не успяхме да отидем – еднодневна разходка е). Сградата служи като зала за обучение и медитация.

Ето го и легналия Буда. Този образ на Буда представлява влизането му в Нирвана и краят на всички превъплъщения. Позата на изображението се нарича „sihasaiyas“: спящ или легнал лъв. Фигурата е висока 15 м и дължина 46 м и е една от най-големите статуи на Буда в Тайланд. Има тухлено ядро, което е моделирано и оформено с мазилка, а след това позлатено. Дясната ръка на Буда подкрепя главата със стегнати къдрици, която лежи върху две кутии-възглавници, богато декорирани със стъклени мозайки.

Ходилата са високи 3 метра и 4,5 метра и са инкрустирани с перли.

Стъпалата на Буда са разделени на 108 подредени панели, показващи благоприятните символи, чрез които  Буда може да бъде идентифициран като цветя, танцьори, бели слонове, тигри и орнаменти. В центъра на всеки крак е кръг, представляващ чакра или енергийна точка.

Четирите големи ступи са кралски пагоди на първите четирима царе на династията Чакри, построени в различни периоди. Жълтата палитра от мозаечни плочки (на снимката) представлява крал Рама III.

Тази със зелените мозайки е голямата пагода на крал Рама I.

Статуи на Буда в комплекса. Wat Pho е една от най-големите и най-старите храмови комплекси в Банкок и е дом на повече от хиляда изображения на Буда.

Вътрешността на основния храм. Златен и кристален триетажен пиедестал, покрит с Буда, направен от златна медна сплав, а върху статуята има деветстепенен чадър, представляващ могъществото и авторитета на Тайланд.

Wat Pho се счита за първият държавен университет в Тайланд, който преподава ученици в областта на религията, науката и литературата чрез стенописи и скулптури. През 1955 г. в храма е създадено училище за традиционна медицина и масаж, което функционира и до днес.

Завършваме наситения ни последен ден в Тайланд на Khaosan road, където се смесваме с тълпата. Жоро вечеря шишчета, аз – царевица и палачинка. Купуваме си дрехи и сувенири и отново се оставяме на мястото да ни води като се наслаждаваме на всичко – уличните шумове и подвикванията, ароматите на печено месо, екзотичните сергии с пържени насекоми – които можеш да снимаш само ако си купиш насекомо за хапване или срещу обявената за това такса, предложенията за масаж, които са буквално на всяка крачка, пазаренето, светлините, хората.

Омагьосани се прибираме в хотела и по пътя обсъждаме преживяванията си. Все още не можем да осъзнаем всичко, което ни се случи –

Адреналиновите ситуации от полу-инфарктната полу-загуба на паспорта ми на летището в Банкок през обръщането на каяка до големите вълни и молбите към Буда на връщане от остров Пода.

Автентичният и зелен Чианг Май със старите храмове, в които вярата и добродетелта са пропити във всяка тухла, вечерният базар, вкусната храна, божествените масажи и възможността да участваме в един ден от живота на слоновете.

Приказно красивите плажове и острови, златистият ситен пясък, скалите, лодките, шнорхелингът и удовлетворението от близкото общуване с морето и морските обитатели.

Внушителният и в същото време – достъпен и приятелски Банкок със златните ступи, кокосовите купи, които си купуваме и все още ползваме за плодови закуски, ослепителният храм на зората, окаченият мост, двореца, туристическата обиколка с тук-тук, очарованието на Каосан и прилежащите му улички.

И храната. Храната е важна част от пътуванията, винаги опитваме възможно най-голямо количество местни специалитети и ако се окажат по вкуса ни – добавят важен щрих към цялостното ни позитивно преживяване. А храната в Тайланд е превъзходна: пресните и вкусни плодове и фрешове, които хапваме и пийваме всеки ден, морските деликатеси, любимият пад тай, кърито и кокосовият сладолед.

Дойдохме без големи очаквания в Тайланд и си тръгваме омиротворени, заредени от слънцето, водата и изключителната природа, очаровани от историята, атмосферата, културата и храната на това божествено докоснато място.