Последният уикенд преди коледните празници, след като сме усетили магията на пещера Утробата, видяли сме невероятните римски мост до село Ненково и Атеренски мост, решаваме да посветим на Татул. В денят на зимното слънцестоене, при изгрева си – слънцето попада в специален процеп, но тази година този ден се пада в понеделник и ние отиваме два дни по-рано. Така или иначе, по целият път се стеле гъста мъгла и се притесняваме дали изобщо ще видим нещо, камо ли слънцето.

След Момчилград, колата започва да се изкачва спираловидно и мъглата се разсейва. Подминаваме селца с интересни имена –  като Чобанка и Равен – и стигаме до Татул. Оставяме колата на импровизиран паркинг и продължаваме към комплекса. Местността е облагородена по много приятен начин и е подходяща за всякакви възрасти. Таксата е 3 лв на човек, за децата – по левче на дете.

Култовият комплекс Татул е един от уникалните мегалитни паметници в Европа. Върху доминираща скала, до която водят изсечени в скалата стъпала, е оформена куполна гробница с два гроба, които са покривани с плочи.

Единият саркофаг е изсечен отгоре, върху изравнена площадка и е ориентиран на изток. Вторият е изсечен странично, на южната част на пресечена пирамида, под висок арковиден свод, и не прилича на никой друг открит по нашите земи.

По околните скали са издълбани много съоръжения, неразделна част от комплекса: зидове, ниши, кладенци за поставяне на дарове, легло за главния олтар на светилището, множество предмети, свързани с древните култове. Приема се, че в гробницата е залегнала идеята за погребения, изложени на обществено поклонение и е част от култов комплекс на обожествен владетел.

Сред находките е и статуетка на гол мъж, изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата държащ нещо като перо, с което се свири. Някои учени я интерпретират като фигурка на Орфей – легендарният поет и певец, който си съперничел дори с бога на музиката и песните Аполон.

В гръцката митология Орфей е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Невероятният му глас омайвал всички живи същества и обикновено е представян с китара или лира, с чиито струни произвеждал вълшебни звуци. Музиката му карала горските животни да го следват, а скали и планини да се движат.

И тъй като според една от хипотезите, тук е имало светилище на Орфей, предполага се, че Татул е и неговият гроб.

За комплексът има и предположение, че в древността са извършвани астрономически наблюдения, неразделна част от ритуалните практики извършвани там. Бил е и средище за наблюдение на изгрева и залеза в определени дни от годината като например зимното и лятното слънцестоене.

Пренасяме се в далечни времена, децата се катерят и на всяка ниша или надпис възкликват удивено. Енергията е плътна и мистична, високата мъгла допринася за магичното усещане.

Заседяваме се в троновете, както Ади ги нарича, наслаждаваме се на гледката, която – въпреки сивотата на зимата – има своето очарование.

Цялата разходка ни отнема около 30 минути в края на пътеката Жоро и децата вадят вода от кладенеца. Водата е студена и свежа, а те са много горди, че са се справили сами.

Гондорското дърво добавя финалната магична щриха към Татулското ни приключение.