След посещението ни на водопад Бовска скакля, решаваме да включим в програмата си за деня и Добравишка скакля, който е в околността.

Водопадът го има  обозначен в Google maps – напишете „водопад Добравишка скакля“ и ще получите точните координати. От Заселе ние тръгваме към Своге и от там се отклоняваме към Искрец, Брезе и Добравица. Последните няколко километра – между Брезе и Добравица, са по черен път, така че се шофира бавно и внимателно. Ако идвате от София, пригответе се за около час и половина път с кола.

Паркираме колата в края на селото и продължаваме по този живописен черен път.

До водопада са 1.7 км, които ние изминаваме за 30-40 минути спокоен ход, с кратки почивки за снимки.

Пътят е в отлично състояние: следваме синята маркировка, има и достатъчно обозначителни табели.

Вървим запленени от красотата около и пред нас – особено любим ни става този скален венец, който оприличаваме на подкова, дивим се и на наситеното жълто, ръждиво оранжево и тъмно червено, които преливат в блестящо зелено.

Изкачвания и слизания се редуват по черния път – не е стръмно, по-скоро е приятно, за последната отсечка влизаме в гора и денивелацията там е по-сериозна. Водопадът, подобно на Бовска скакля, не е особено пълноводен, местността обаче е впечатляваща. Скалите, по които се спуска водата на слънцето изглеждат златни, падът е висок – изглежда около 15-20 м.

В подножението има удобни скали, на които почиваме, а децата съчиняват истории за златото под водата. Със замах включват тайни пещери, заровени съкровища, тесни процепи, от които изтичат златни прашинки, смели юнаци и красиви принцеси.

На връщане, залязващото слънце огравя с меката си коса светлина цветните околни хълмове и ги прави още по-магични.

Улавяме последните му лъчи при крайните къщи на селото.