Водопад Полска скакавица ни е с особена сантиментална стойност, защото е първият, който посетихме, след като купихме книгата за водопадите, и с него дадохме старт на проекта за водопадите, с който напредваме всяка година. Иронично е и последният, който описвам в блога.

Указанията на Иво Николов не са достатъчно подробни, ние се объркваме на няколко места, но към днешна дата началната точка е налична в google maps навигацията (проверено), така че това е по-лесният и бърз вариант.

Как стигнахме ние. Следвайки описанието в книгата тръгваме по пътя София – Кюстендил за Земенската планина и село Ръждавица. Минаваме през селата Копиловци и Шишковци и стигаме до центъра на село Раждавица и след това се отбиваме вдясно на големия завой – тук трябваше да попитаме местни приятели за посоката, защото през 2017 нямаше табела и навигация. Продължаваме по пътя и паркираме до изоставена сграда, която сега виждам, че са направили на беседка и са поставили табели.

Откриват ни се прекрасни гледки.

От мястото, на което паркираме до подножието на водопада ни отнема един час, със спиране за снимки и кратки почивки. Разходката до горния пад е полегата, с лек наклон надолу и след това слизането става почти отвесно.

Водопадът е висок 53 м и въпреки, че през юли не е пълноводен е изключително живописен. Водата се спуска плавно от скален венец и създава усещането за изящно подредени бисери, блестящи на слънцето. Тази нежност контрастира с грубата хубост на острите черни скали. Рамката от ярко зелен плътен мъх завършва съвършената природна картина.

Усещането е като при водопад Зелената скала при Крушуна.

Оставяме се на пръските на горния пад да ни разхладят – юлският ден е горещ и морен, и продължаваме по стълбите и извитите тесни пътеки стремително надолу. Пресичаме реката по очарователно дървено мостче и се наслаждаваме на водопада в цялата му прелест.

Връщането е по-предизвикателно, защото изкачваме, но за около 50 минути стигаме мястото, на което сме оставили колата.

Преди да се приберем в София, се отбиваме в Земенския манастир, за да се полюбуваме на кръстокупулната църква „Йоан Богослов“, да си припомним легендите свързани с нея, да си купим домашни продукти и да останем още сред зеленина и чист въздух.

Според книгата за богомилите, която чета, уникалната кубична архитектура на църквата се обуславя от култа на богомилите към това място. Богомилите пазели знака си като единствения символ, който може да обедини всички религии.

Според друга легенда, през Земен са минали кръстоносците и търсели храма на Соломон по писмените знаци върху стенописите.

Водопад Полска скакавица е чудесна еднодневна дестинация от София и я препоръчваме за съботно или неделна разходка сред природата.