Водопади Врана вода и Варовитец

Април е чудесно време за посещение на водопади, снеговете се топят и повечето са пълноводни. Решаваме да се отправим на еднодневно пътешествие от София и да разгледаме водопадите Врана вода и Варовитец – и двата се намират в Етрополската местност.

Пръв в списъка ни е Врана вода. Посоката от София е Етрополе, от града се отклонявате за Рибарица и от там продължавате до мястото, от което тръгва пътеката – дамата от Google maps разпознава водопада и знае точното местоположение. На нас ни отне около час и половина път с кола.

Следваме табелите, според които има 30 минути път до водопада, както и жълтата маркировка. Маршрутът е приятен, върви по зелена пътека с красива гледка към планината, след това навлиза в шубраци.

Стигаме подножето на водопада, където правим бивак и ¾ от нас остават да починат, да хапнат и да поиграят, а аз се качвам по почти отвесната пътека до самия водопад.

Въпреки че е пролет и очаквам пълноводие, водопадът представлява тънка струйка, която – все едно извира – от малка пещера, обрасла със светлозелен мъх и крехка растителност. Не съм впечатлена, но пък гледката към планината компенсира.

Продължаваме към следващата ни цел по живописен лъкатушещ път, обрамчен с току що разлистени дървета.

Варовитец се намира точно зад етрополския манастир „Света Троица“, а до манастирът стигнахме отново с любезното съдействие на Google maps.

Зад манастира има указателни табели и буквално с няколко крачки, стигаме до горния ръб.

Слизаме по добре стръмна и добре обезопасена пътека с дървен парапет и спираме по път децата да поиграят с внушителните вековни дървета.

За 20 минути стигаме до панорамното дървено мостче в долната част и си правим снимка за спомен.

Водопадът е дълъг около 15 метра, разлива се на няколко основни струи и на фона на слънчевите лъчи и прясното зелено на пролетта изглежда като фина дантела и на места прилича на онези изящни кристални полилеи с дълги поклащащи се от въздуха висулки – или по-скоро те приличат на него.

Обичаме шума на разбиващата се вода и оставаме около реката, за да съзерцаваме водните пръски, а някой да поиграят на удобните камъни.

Пътят нагоре е стръмен, но кратък.

Удовлетворени се прибираме в града, събрали свежест, подишали чист въздух и насладили се на още два водопада близо до София.


Вашият коментар