Краят на американското ни приключение наближава и в групата започва да се усеща тъга и носталгия по това колко измина и колко малко остава. След библиотеката, за последната ни голяма разходка, обаче, всички сме в настроение и потегляме след закуска.

Александрия е град на река Потомак, на юг от Вашингтон. Известна е със стария си град, с тухлените къщи и калдъръмени тротоари и добре запазени сгради от 18-ти и 19-ти век.

Започваме с разходка по бреговата линия. Напредваме бавно, спираме често, за да се полюбуваме на гледката или да снимаме.

Минаваме покрай малкото пристанище, което е като извадено от приказките с кокетния си дървен пристанищен център и красивите малки яхти.

С изключение на Мис Кристин.

Старият фар е заявава силно синьо присъствие. Направен е на ресторант за морски деликатеси, който чудесно се вписва в атмосферата.

Старият град на Александрия започва от King Street – или кралската улица, която е дом на повече от 100 независими бутици, в които се предлагат всякакви съкровища. От дизайнерски обувки през ръчно направени бижута до декорации за дома. Кралската улица е обявена за една от „Великите улици на Америка“ от Американската асоциация за планиране.

Първата ни спирка, очаквано, е за сладолед. The Creamery е малко местенце със занаятчийски сладолед, който толкова ни харесва, че след като обядваме се връщаме за още. Чийзкейкът и страчателата са невероятни.

След това влизаме в произволни примамливи бутици и с наслада ги разглеждаме. Приятно е да не гоним забележителности и да не бързаме. Със Стелето си купуваме обици във формата на цветя и веднага украсяваме ушите си с тях.

Възхищаваме се на изпипан до съвършенство магазин за чай и подправки, вдъхваме различните ухания и се дивим как всичко е подбрано и опаковано с извънредна грижа и внимание. Подправките са групирани по видове ястия, чайовете – категоризирани по видове десерти, с които си подхождат.

Има тематични групи – като например пуканки и всичко необходимо за филмова вечер.

Александрия е гурме дестинация, известна с многото си качествени заведения за хранене предлагащи всичко от стекове до морска храна. Ние избираме Virtue Feed and Grain, а аз отново crab cake – сандвич с рачешко месо.

Изненадващо не съм снимала храната, явно сме били много гладни и сме я хапнали преди да успея да снимам.

След лежерния обяд продължаваме с разходката по чаровните калдаръмени улици обрамчени с тухлени къщи. Роко ни разказва как като са живели в Arlington с Ани са идвали с колелата до Александрия (около 15 км) на разходка и обяд.

Централният площад.

За последната ни вечер менюто е домашно приготвена и изключително вкусна паея.

Облизваме си пръстите. Добавяме и хубаво вино, свещи и най-сладките и протяжни приказки.

Обещаваме си (дори Стелето!), че ще се върнем пак – останаха още толкова места за разглеждане, вкусотии за изяждане, тайни за споделяне и разговори за изприказване.