Яворнишкият водопад посещаваме за първи път пролетта на 2020, но тогава засичаме голяма група туристи и не можем да му се порадваме подобаващо. За това решаваме да се върнем есента на 2021 и да му отделим достатъчно време. Отправната точка, маршрутът и особеностите са описани в първия пътепис.
Отиваме в непопулярно време и този път сме сами в местността. Това е най-магичната част от Беласица и особено, когато есента е избрала да се развихри с четката и всичко е цветно, наситено и свежо.
Кипариси с причудливи форми, кафеникаво-червена шума, листа като злати пендари се редуват с листа обагрени в нежно-зелено.
Слънцето се промушва през короните на дърветата и косите му лъчи блестят на фона на кристалния въздух, стоплят ръцете и сърцата ни.
Реката – задъхана и развълнувана – подскача по камъните, разлива се като дантела и продължава по пътя си. Същата, но и винаги различна. Водата – за момент – отмива и нашите тревоги и с малко по-леки сърца, продължаваме по пътя към водопада. Същите, но и различни.
Дървените мостчета, беседки, шарените пандали листа добавят финалните щрихи на тази приказка.
Децата тичат напред и събират есенни съкровища, а аз нарочно изоставам, за да усетя, преживея и запомня тази магия. Излагам лицето си на слънчевите лъчи, слушам ромона на водата, вдъхвам неповторимото горско ухание на мекия мъх – заравям носа си на дълбоко и усещам текстурата и ароматите – все едно се нося по зелени облаци. Запомням мястото с клетките си и – подобно на екскурзията ни до остров Саона в Доминикана – мога да се върна там, само затваряйки очи. Мога да извикам усещанията, ароматите и начинът, по който се чувствам – свободна, окрилена и пречистена.
Въпреки че не е толкова пълноводен, колкото през пролетта, водопадът е все така богат и живописен, а слънцето се позиционира на точното място.
Жоро и Пепчо се качват до горния ръб, ние с Ади вдишваме отрицателните йони с пълни гърди, докато ги чакаме.
Мястото е популярно и събираме един чувал с боклуци навръщане.
Снимам ги, но решавам, че няма да качвам снимкатата и да развалям магията. Има и раздърпано българско знаме на едно от дърветата – патриоти сме, но не можем да си опазим природните богатства. Не можем да си съберем пластмасовите прибори, бирени бутилки и найлон, но можем да ползваме беседките, за да приготвим скара и да пеем патриотични песни. Дано си вземем поука.
Последни коментари