Водопадите при Златица решаваме да разгледаме, след трите водопада на подбалканския път – Сучурум, Сопотски и Пеперудата. В деня, в който напускаме Джуджевата къща и се отправяме към дома – на път са ни. Златица може да е чудесна еднодневна разходка и от София, на около час път е.

В навигацията залагаме манастир Възнесение Господне, тъй като сме прочели, че това е началната точка. Милата google maps дама ни отвежда на място, паркираме и – водопадът е почти до пътя!

Падът му е около 5 метра и изглежда пенлив и  – в същото време – елегантен, на фона на буйната пролетна свежест, светлите скали и синьото небе.

Продължаваме разходката по Екопътека Алиса в страната на чудесата, която – според указателната табела – е един час и следва синята маркировка.

В началото върви през рядка широколистна гора и лилави морета от диви теменужки и има разклонение, което не е обозначено – правилният път е горният.

Децата нямат желание да се разхождат и им правим бивак край реката.

Следва стръмна и камениста разходка, при която (на отиване) Златишка река се вие отляво, а планината е отдясно. Ние продължаваме още малко по пътеката, откриваме един безименен водопад, и се връщаме.

Топим краката и се наслаждаваме на галещите лъчи на майското слънце, половината от нас превръщат малки дъски в пиратски кораби, а другата половина се излежаваме и събираме светлина.

Преди да потеглим за София, се качваме по жълтата стълба към рая и на върха откриваме ето тази вълшебна панорамна гледка и още един безименен водопад.

Явно през май ни върви на по три водопада за един ден. Препоръчваме разходката и за малки планинари – лек терен, много свежест и зеленина през пролетта, красиви гледки и места подходящи за игра.