Албания ми е в списъка, откакто видях снимки на Синьото око, но с кола ми се струва много път. Уиз Еър пускат директен полет до Тирана и в средата на август с Жоро се оказваме горди собственици на билети за €20 в посока на човек. Полетът е по-малко от час – пристигаме рано и тръгваме рано.

Взимаме кола под наем от Local Rent с пълна застраховка и втори шофьор – €238 за четири дни. Планът включва езерото Белш, ЮНЕСКО градовете Берат и Гирокастър, природния резерват Синьото око и плаж в Ксамил.

P.S. Ако сам планираш това пътуване – събрала съм целия четиридневен маршрут като готов пътеводител, с времена за шофиране, актуални цени за 2026 и грешките, които да не повтаряш.

Разпределяме четирите си нощувки така:

Берат – 1 нощувка в невероятен хотел с гледка и закуска.

Ксамил – 2 нощувки в хотел с централна локация, близо до два чудесни плажа.

Тирана – 1 нощувка в хотел с басейн на 10 минути от летището.

В 8 сме се разбрали да вземем запазената VW Jetta, мястото е далеч от летището, притеснени сме, но в крайна сметка всичко минава добре и към 9 вече сме на път. Пътищата са хубави и добре поддържани, за магистралата може да се плаща с карта. Спираме за разходка, почивка и закуска в Белш.

Езерото в Белш

Белш е едно от езерата в областта Думре – карстов край с десетки езера, които местните наричат „перлите на Думре“. Градчето е на самия бряг и е чудесно място за кафе с гледка по пътя между Тирана и Берат. Туристическите маршрути го подминават и точно в това е чарът му – няма тълпи, само гладка вода, в която се оглеждат хълмовете, и бавният ритъм на местния живот.

Закусваме с местен бюрек – със сирене и спанак, правим кратка (жегата е изпепеляваща) разходка за снимки и впечатления и се отправяме към Берат.

Берат

Стаята ни не е готова и на Жоро му хрумва брилянтната идея да оползотворим времето си като разгледаме замъка.

Дамата от мапса ни предлага по-кратък път (с няколко минути), който имаме неблагоразумието да последваме и се оказваме в плетеница от изключително тесни и изключително стръмни улици, толкова стръмни, че колата отказва да се изкачи (автоматик е) и Жоро трябва да шофира назад, за да излезем от този лабиринт. С побелели от стискане кокалчета и разтуптени сърца излизаме на главния път и след 10 минути паркираме пред входа на замъка.

Замъкът в Берат (Калая)

Замъкът е сърцето на един от най-старите постоянно обитавани градове в Албания. Първите укрепления на хълма са на илирите от IV век пр.н.е., а после крепостта е разширявана от римляни, византийци и османци.

Няма такса за вход, но има за паркинг. Ние (Жоро), обаче, паркираме колата в близка уличка и се отправяме на обиколка.

11 август, обедно време, нулева сянка. Има кръгов маршрут, който следва крепостните стени, предлагайки панорамни гледки, продължава през църквата „Св. Троица“ и след това се изкачва по живописни калдъръмени улици обратно към главната порта.

Зад масивните стени е съществувал цял малък град с църкви, домове, работилници и пазари. Хора живеят тук и днес – Берат е една от малкото обитаеми средновековни крепости в Европа.

На върха мила албанска баба ни спира с предложение за студена вода, която – заедно с прохладната сянка на църквата „Св. Троица“ – ни спасява от слънчев удар.

Църквата е построена през XIV век, по времето на византийския император Андроник II Палеолог, и е един от най-добрите примери за късновизантийска архитектура в Албания, с характерното съчетание на камък и тухла. Част от стенописите са пострадали през вековете, но реставрацията е върнала светци, пророци и сцени от живота на Христос.

Хотелът ни е в стария град на Берат, на 10–15 минути пеша по стръмни улици и стълби, което – след разходката до замъка и в жарта на обедното августовско слънце – ни се струва безкрайно. Силният климатик, красивата гледка и стилното обзавеждане компенсират всички неудобства.

След кратка следобедна дрямка излизаме на разходка в стария град на Берат.

Старият град на Берат

Мангалем – кварталът, заради който Берат е известен като „Градът на хилядата прозореца“, се разстила пред погледа ни с белите си къщи с многобройни правоъгълни прозорци – накацали по склона на крепостта. Река Осум е спокойна и изумрудено зелена, слънцето озарява всичко в мека светлина, смокините, които купуваме от баба по пътя, са сочни, сладки и ароматни.

Разхождаме се дълго, пресичаме реката, минаваме покрай православната църква „Св. Димитър“, чиито бели стени и червени куполи се открояват на фона на зелените склонове над реката.

Говорим си за контраста – и същевременно – гладкото съжителство между православен храм, османски къщи, джамии и крепост на върха на скалата. Амалгама от история, архитектура и култура, която придава на Берат неповторим чар.

Мостът „Горица“

Постепенно стигаме до каменния мост, който се вижда от прозореца на хотела ни.

„Горица“ не е просто мост, който свързва два бряга, той свързва два различни свята – от едната страна е Мангалем, традиционно мюсюлманският квартал. От другата е Горица, където живеят предимно православни християни. В продължение на векове хората минавали ежедневно по него за пазар, за работа, за празници, за сватби и погребения. Символ на толерантността и съжителството на религии и култури.

Балканските мостове обикновено са свързани с легенди за клетви, жертви, зазидани души – цяло семейство предания, според които голям строеж не може да устои без човешка жертва. И за Горица, разбира се, има подобно поверие. Днешният каменен мост заменя стария дървен – а той имал малка тъмница, в която била затворена млада девойка като жертвоприношение за духовете, които трябвало да пазят моста и да го предпазят от разрушаване.

За вечеря се спираме на ресторант Ени, за който има опашка от туристи, но ние сядаме вътре и ни настаняват веднага.

Избираме дегустационен вариант от албански специалитети, както за предястие, така и за основно. На масата пристигат домашен хляб, маслини, свежа салата със сирене, разядка с кисело мляко и мариновани зеленчуци. След тях – пълнени чушки, турли с патладжани и домати, бюрек със сирене, традиционни кюфтенца с лук на фурна и хрупкав виньоз – тънко панирано рулце, напомнящо шницел. Вместо просто вечеря получаваме кратък курс по албанска домашна кухня и си тръгваме сити и доволни.

На сутринта закусваме с тази невероятна гледка

и след кратка разходка по стръмните калдъръмени улички и дувари обрасли с бръшлян и лози, се отправяме към следващото приключение.

Гирокастър

Ако Берат е градът на хилядата прозореца, то Гирокастър е градът на хилядата стъпала. Белите каменни къщи се катерят по хълма една над друга, а между тях се вият улици, достатъчно стръмни да накарат човек да се усъмни в навигацията си, в шофьорските си умения и понякога в житейските си избори.

Красотата на Гирокастър (очевидно) трябва да се заслужи. Градът решава, че сме достойни след едва около час въртене в кръг по почти отвесни сокаци в търсене на място за паркиране. Добре, че Жоро е отличен шофьор. Благополучно паркирали, се отправяме на разходка.

Гирокастър е известен като „Каменният град“ и още с първите крачки разбираме защо – сивите каменни покриви се редят един над друг, а калдъръмените улици изглеждат така, сякаш никога не са чували за удобство. Градът е толкова живописен, че ЮНЕСКО го включва в списъка на световното културно наследство.

След безмилостната проверка на шофьорски умения и нерви и приятната разходка, се награждаваме с обяд в ресторант Furra. Отново поръчваме плата за споделяне и на масата се появяват селска салата с маслини и сирене, спаначен бюрек, пълнени чушки, патладжан, кюфтенца в доматен сос и фъргесе – албанското чудо от запечено сирене, чушки и домати.

Всичко изглежда така, сякаш е приготвено в нечия кухня, а не в ресторант. Това е и най-доброто описание на албанската кухня – непретенциозна, щедра и вкусна.

Следващата спирка преди крайбрежието е Синьото око.

Синьото око

Пътят предлага плавни завои и живописни гледки като масивът Мали е Джере (Mali i Gjerë), който се издига над долината на река Дрино между Гирокастър и Синьото око като естествена крепостна стена.

Дългият почти хоризонтален гребен в комбинация с рязкото издигане от равната долина, сухият варовиков терен и вертикалните ерозионни бразди по склоновете ми напомнят за планината Тейбъл в Кейптаун. Албания постоянно ни поднася подобни изненади – пейзажи, които сякаш принадлежат на различни континенти, събрани на едно място.

Дамата от мапса ни води до голям паркинг, на който срещу 300 леки (€3) оставяме колата, плащаме 50 леки (€0.50) вход на човек и се отправяме на разходка, 2 км, които изминаваме за около 30–40 минути със спиране за снимки и въздух след някое по-стръмно изкачване.

Пътеката започва с гледка към нашата приятелка, плоската планина – в центъра ѝ сякаш си почива огромен звяр, обърнал шестте пръста на внушителния си крак към всички любопитни – а под нея са гладкото езеро и тучната зеленина.

Правим разходката около 17–18 привечер и жегата е все така изгаряща – средата на август е, казваме си, но имаме спешна нужда от прохлада. Срещаме групи семейства и приятели – очевидно плажували – и виждаме къде е отбивката за тази цел, но нямаме време и продължаваме към окото. Един мост, няколко стъпала и сме там!

Снимка на Синьото око е причината Албания да влезе в списъка ми с мечтани пътешествия и ето ме – няколко месеца по-късно стоя над него и се опитвам да реша дали е по-красиво или по-нереално. От дълбините на земята избликват хиляди литри ледена вода в секунда и оцветяват извора във всички нюанси между мастилено синьо и изумрудено зелено.

Синьото око е карстов извор, от който започва река Бистрица (Bistricë). Подземните води от Мали е Джере излизат на повърхността с огромна сила през дълбока варовикова шахта. Водолази са измерили над 50 метра, но докъде стига подземната система, не знае никой. Табела обяснява магията с кристално чистата вода, голямата дълбочина и варовиковото дъно, които пречупват светлината.

Има богато зареден магазин за сувенири, от който купувам две картички и няколко магнита. Обхватът често е слаб и приемат само кеш, така че бъдете подготвени.

Разходката завършва в ресторант, който има маси буквално в реката – клиенти са си топнали краката, докато похапват сладолед, и въпреки че това ни изглежда много примамливо, имаме немалко път до Ксамил. Хващаме влакчето (срещу 300 леки или €3 на човек), което ни отвежда до паркинга.

От жега и вълнение моята навигаторска милост пропуска дребния факт, че Синьото око е по средата на пътя между Гирокастър и Ксамил, и уверено ни връща обратно до главния път. Обиколката ни струва време, нерви и още умора и пристигаме в Ксамил по тъмно.

Ксамил

Настаняваме се във Vasiliu Boutique Hotel и вечеряме в Riviera bar restaurant & pizza, който е на няколко крачки. Изглежда (и вероятно е) като плажен ресторант, но ни изненадва изключително приятно с пресни скариди и свежи зеленчуци.

Денят в Ксамил посвещаваме на плажни удоволствия. Избираме плаж Лори на пешеходно разстояние от хотела. Инвестираме 1500 леки (€15) в два шезлонга и чадър и се наслаждаваме на плиткото море, изумрудения цвят на водата, скалите и дърветата. Водата е кристална до обяд, после помътнява с тълпите.

Обядваме в плажния ресторант – добре приготвена паста с морски дарове и невероятен чийз кейк, на разумни цени.

Залезът започва на терасата на хотела – огнен и златен, а когато слизаме до централните плажове, небето вече е преминало в наситено розово и виолетово.

Морето в Ксамил може да е в карибски цветове, но градоустройството е по-скоро балканско приключение. Липсва пешеходна алея покрай брега. Вместо това често се разминаваме с автомобили по тесни улици и прескачаме ту появяващи се, ту изчезващи тротоари.

Странно е как място с толкова красиви плажове няма център и улици, по които просто да вървиш безцелно вечер. В Ксамил човек стига лесно до морето, но не винаги и до следващия плаж пеша. За уикенд е чудесно, но с Жоро сме единодушни, че не бихме му поверили лятната си ваканция.

Ресторантите, от друга страна, са все така великолепни, както във вътрешността, а съотношението цена/качество – отлично. Вечеряме в ресторант Елит с пресни и перфектно овкусени и приготвени морски дарове.

Последният ден в Албания започваме с ранен плаж в Paradise beach, плуваме, изсъхваме на гальовното сутрешно слънце и се отправяме към последната нощувка – Resort Nord Park.

Пътят до Тирана е около 5–6 часа с почивките. Последните няколкостотин метра обаче ни отнемат почти час заради гениална организация на движението, концентрирана около единствен обратен завой. След това връщаме колата, чакаме такси, което така и не се появява, отказваме оферти от €20 и €30 за десетминутен курс и накрая намираме спасител срещу €10. Сутринта същото разстояние струва €15. Логика не търсим. Логика няма.

Завършваме албанското приключение с плуване в голям и чист басейн, залез и храна в стил „Балкантурист“, която е изненадващо вкусна.

В заключение

Албания впечатлява с великолепна природа, автентични градове и старинни замъци, бистри реки и трептящи нюанси на синьото, огнени залези, красиво крайбрежие и изумителна храна. Албания нагарча с липса на инфраструктура, организация и ред. Не знам дали бихме се върнали, но знам със сигурност, че това, което преживяхме, вкусихме и видяхме, ще остане в сърцата ни.

Готов пътеводител за Албания

Ако този пътепис те вдъхнови, направих кратък PDF пътеводител от първо лице – четирите дни ден по ден, с логистика, цени и нещо, което няма да намериш другаде: как да минеш пътуването в собствения си ритъм. Цената е по твой избор.
Албания за четири дни – Берат · Гирокастър · Синьото око · Ксамил

Практична информация за самостоятелно пътуване до Албания

♦ Валута: Албански лек (ALL). През лятото на 2026 г. курсът беше приблизително 100 леки = 1 евро. Картови плащания се приемат в хотели, ресторанти и по-големи магазини, но е добре да имате и кеш за плажове, паркинги и дребни покупки.

♦ Език: Официалният език е албански. В туристическите райони повечето хора говорят английски, а често и италиански.

♦ Как се стига: Има директни полети от София до Тирана. Ако планирате да разглеждате повече от едно място, автомобилът е задължителен.

♦ Кола под наем: Отличен вариант за опознаване на страната. Имайте предвид, че албанските шофьори понякога са по-креативни в тълкуването на правилата за движение. Ние наехме от Local Rent (€238 за четири дни с пълна застраховка и втори шофьор). Мястото за взимане и връщане е далеч от летището – предвидете време.

♦ Пътища: Основните пътища са в добро състояние. Планинските маршрути предлагат невероятни гледки, но често включват остри завои и тесни участъци.

♦ Роуминг: Албания не е член на ЕС. Проверете условията на мобилния си оператор предварително или помислете за eSIM.

♦ Контакти и ток: Европейски стандарт. Не е необходим адаптер.

♦ Хотели: Берат – хотел Taraca Gorice в стария град, с гледка към моста „Горица“; Ксамил – Vasiliu Boutique Hotel; Тирана – Resort Nord Park (с басейн, на 10 минути от летището).

♦ Цени: В сравнение с повечето средиземноморски дестинации Албания остава сравнително достъпна.

♦ Плажове: Повечето плажове предлагат комплекти от два шезлонга и чадър. В Ксамил цените варират според локацията и реда – между €15 и €40.

Статията съдържа партньорски линкове. Ако резервираш през тях, подкрепяш блога – без допълнителна цена за теб.