В средата на ноември решаваме да се разходим до Италия за дълъг уикенд. Миналата година се спряхме на Бари и си изкарахме чудесно, беше слънчево, топло и подходящо за разходки. 2025 избираме Неапол, след като се обикваме околността през юли, но този път нямаме късмет с прогнозата. Предвиждат дъжд за всички дни, освен денят, в който пътуваме (разбира се) и за съжаление познават. Не оставяме дъждът да сломи духа ни и избираме преживявания, които предоставят подслон.

С Жоро обичаме да опознаваме градовете като се скитаме, усещаме атмосферата и откриваме красиви фасади и впечатляващи гледки. Дъждът ни дава възможност да сменим перспективата и да опознаем фасетите от града, които обикновено подминаваме – музеи и дейности на закрито.

Избрала съм страхотен апартамент в Испанският квартал – просторен, удобен и изненадващо тих. Намира се в жилищна сграда все едно излязла от роман на Елена Феранте – пространствата между етажите имат тераси, които гледат към прозорците на апартаментите. Така всички могат да общуват, без да излизат от домовете си. Автентичното преживяване е допълнено с модерни удобства – в хола има маса за билярд, която ползваме често и с удоволствие.

Обобщила съм нашите топ 10 избори за дъждовен дълъг уикенд, които – разбира се – можете да ползвате при всякакви атмосферни условия.

1. Испанският квартал (Quartieri Spagnoli)

Фантастичният ни апартамент се намира в испанския квартал и се разхождаме всеки ден в околността. Тесни калдаръмени улички. Скутери, промъкващи се между пешеходци, балкони с пране и малки тратории. Ухание на прясно изпечена пица, глъчка от пазари и работилници, сувенири и цветни стенописи.

Създаден през XVI век за испанския гарнизон, който контролирал града, днес кварталът е символ на автентичния Неапол и е известен и с фанатичната любов към фубтолния отбор „Наполи“ и портретите на Марадона.

2. Старият град (Centro Storico)

Сърцето на града и едно от най-големите исторически ядра в Европа, включено в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО. Мрежа от тесни улици, наречени „spaccanapoli“, които буквално разсичат града на две. По тях се редуват барокови църкви, древни римски останки, оживени пазари и тратории, където ароматът на пица и еспресо се смесва с шум от скутери и разговори.

При посещението ни с Жоро през юли се разхождаме около катедралата Сан Дженаро, за това сега се съсредоточаваме в другата половина на стария център. Калдаръмените улици украсени с впечатляващи графити, продавачите на лимони, улична храна и сувенири са ни любими.

Минаваме покрай обелиска на непорочното зачатие (Obelisco dell’Immacolata), разположен на Piazza del Gesù Nuovo в стария център на Неапол.

Обелискът е издигнат през XVIII век като благодарствен жест след чумна епидемия. Върхът му е увенчан със статуя на Дева Мария, а по цялата височина има богата барокова декорация с религиозни сцени и ангели – символ на вярата и надеждата на неаполитанците в трудни времена.

В близост е и църквата „Gesù Nuovo“ – една от най-известните и необичайни църкви в града. Фасадата ѝ е впечатляваща с характерните пирамидални каменни блокове – първоначално част от дворец, с последствие преобразувана в църква от йезуитите. Върху каменните блокове има мистериозни знаци, издълбани от майсторите – според някои са музикални ноти, които образуват мелодия, наречена „Музиката на камъните“.

Църквата „Santa Maria delle Anime del Purgatorio ad Arco“ е известна със своята барокова фасада и уникален култ към душите в чистилището. Вътре има крипта, където хората в миналото са оставяли дарове и молитви за „анонимните души“, вярвайки, че така ще им помогнат да намерят покой. Това е едно от най-мистичните места в града, свързано с неаполитанската традиция за почит към мъртвите.

Друга забележителна сграда в историческия център е църквата „San Paolo Maggiore“

Фасадата е барокова, но корените на храма са много по-стари – той е изграден върху останките на античен римски храм.

Интериорът е богато украсен с фрески, мраморни олтари и впечатляващи колони, които напомнят за древния произход на мястото.

3. Подземен Неапол (Napoli Sotterranea)

Билетите са €15 за възрастни €10 за ученици (не може да се плаща с карта) и ние имаме късмет да влезем почти без да чакаме. Има посещение със задължителен гид на всеки кръгъл час, ние сме на място в и 10, но и италианците, като нас, не са известни с точността си.

Нашият екскурзовод е начетено и забавно момче, което говори отличен английски и задържа вниманието ни през цялото време с интересни истории и любопитни факти.

Започва разказа с акведуктите – мрежата от тунели, издълбани във вулканичната туфа, е служела векове наред за снабдяване на града с вода. Първите акведукти са изградени от римляните (около IV в. пр.н.е.) и са представлявали сложни конструкции за снабдяване с вода от изворите на Серино (на 40 км от града!). Системата била огромна – десетки километри тунели, които преминават под целия исторически център.

През Средновековието и Ренесанса мрежата се разширява, като се използват подземни галерии, издълбани във вулканичната скала, за да се транспортира вода към фонтани, бани и частни домове.

Това е една от шахтите служила за спускане на кофи и въжета, за да черпи вода от резервоарите, а другата ѝ част завършвала директно в богат частен дом.

Реката, която захранвала акведуктите пресъхва и през Втората световна война галериите са пригодени да служат като убежища за цивилни по време на бомбардировки. Пространствата са адаптирани с импровизирани легла, кухни и дори малки параклиси.

Повечето шахти към горния свят са зазидани за допълнителна сигурност, тази е запазена, защото другият ѝ край излиза в църквата Сан Паоло Маджоре. Италианците вярвали, че немските войници няма да посмеят да ударят свещено място. Но надеждата се оказала илюзия – бомбите падат и върху църквата, напомняйки колко крехка е вярата пред жестокостта на войната.

Разходката ни отвежда до тази подземна градина с цветя и зеленчуци, за която гидът разказва, че използва естествената влага на вулканичната скала, която задържа вода от подпочвените пластове, и така растенията нямат нужда от поливане.

Продукцията не може да се ползва, заради наличието на радон – радиоактивен газ, който се отделя естествено от вулканичните скали (като туфата). Радонът е без мирис и цвят, среща се в много подземни пространства и при високи концентрации може да бъде опасен за здравето. В Napoli Sotterranea нивата се следят, за да са безопасни за посетителите, а гидовете могат да работят не повече от 4 часа на ден.

Разходката завършва в бивш частен дом, който е откупен от Napoli Sotteranea, в чието мазе е открит римския амфитеатър на Неапол. По време на разкопки са намерени останки от трибуни и стени, които са интегрирани в маршрута на Napoli Sotterranea.

Амфитеатърът бил огромен и служил за гладиаторски игри и спектакли в римската епоха. След падането на Римската империя той постепенно е застроен – къщите са използвали стените му като основи. Затова днес части от него се виждат буквално в мазетата на частни домове.

Планът на собствениците на Napoli Sotteranea е да откупят и съседните сгради и да продължат с разкопките.

4. Пица!

След като през юли опитваме пиците на живота си с Жоро, молим за препоръки нашия любезен домакин Умберто и той ни изпраща няколко варианта. Първата вечер сме в Pizzeria Speranzella, където се спираме на четири вида пици – три с месо и една маргарита, и всички са чудесни. Дъвчащо тесто, ароматен доматен сос и свежи локални продукти.

Следващата вечер сме в Pizzeria Laezza, в която култът към Марадона е на ниво, обстановката е задушевна и непретенциозна. Пиците са изключителни! Доматеният сос е гъст и вълшебно овкусен, тестото е пухкаво като облаче, а моцарелата е плътна и сочна.

За последна вечеря решаваме да заложим на тратория в испанския квартал (на всички, освен на мен, пицата им омръзна) и избирам по рейтинг (4.9 от 991 оценки) – Fratelli Frenna. Отиваме сравнително рано за италианските стандарти – към 19, и ни настаняват на последната нерезервирана маса на втория етаж.

Обстановката е типично неаполитанска – уютна и непретенциозна, приветлива и гостоприемна. В допълнение на класическите червено-бели каре покривки, таванът е запомнящ се елемент, покрит с изкуствени клонки и лимони и осветен с лампички.

Поръчваме паста с чери домати, талята, pasta e patate, и калцоне.

Pasta e patate представлява кремообразна комбинация от къса паста и картофи, настърган пармезан за плътност и допълнителен вкус. Характерното е, че се всичко се готви заедно и при този процес картофите се разпадат и сгъстяват соса, което прави ястието кремообразно и засищащо. Това е изборът на Пепчо и на всички го одобряваме.

Талятата на Жоро е крехка и сочна, чудесно допълнена от свежестта и горчивината на руколата.

Пастата на Ади е семпла, сготвена и подправена перфектно, а моята пица калцоне е изключителна. Тестото е едновременно меко и хрупкаво, доматеният сос – плътен и ароматен, а гъбите, моцарелата и прошуто котото – сготвени точно, колкото трябва. Огромна е и я споделям с всички.

На празната маса до нас, която снимам в началото на вечерта, се настанява шумна и весела компания италиански приятели и мелодичния им говор, придружен с обилно количество жестове и бълбукащ смях, прави последната ни вечер истинска италианска фиеста.

5. Археологическият музей

Вали и ползваме метрото до музея, като нашата най-близка спирка е прочутата Toledo – смятана за една от най-красивите метростанции в света. Архитектурната ѝ тема е „светлина и вода“, вдъхновена от близостта на Неапол до морето.

Ескалаторите водят към горните нива на станцията, а цялото пространство е покрито със синя мозайка, която напомня морски дълбини. В центъра на тавана има кръгъл отвор със зеленикав оттенък, наречен „окото на светлината“, който създава впечатление за гледка към повърхността на морето.

Районът около музея е много приятен – типични за Неапол жилищни сгради, цветни фасади, зеленина и дървета. На пиаца Кавур се намира фонтан с интересна скулптура, изобразяваща митологичния персонаж Сцила – фигура с човешки торс и змийски крака.

Сцила е нимфа, която според мита била прокълната и превърната в чудовище. Обикновено се изобразява с горна част на жена и долна част, съставена от змии или кучета, които излизат от тялото ѝ. Красива препратка към морската идентичност на града и неговите древни гръцки корени.

Археологическият музей в Неапол е една от най-значимите културни институции в Италия. Сградата е масивна, в неокласически стил, с червеникави фасади и каменни рамки около прозорците. Музеят съхранява уникални колекции от артефакти от Помпей и Херкулан, включително мозайки, фрески и предмети от ежедневието на римляните. Там се съхранява и прочутата „Фарнезе колекция“ със скулптури от древен Рим, както и богат раздел с гръцки и египетски находки.

Билетите струват €10 за възрастен и са безплатни за деца до 18 години. Ние взимаме аудио гидове – най-доброто ни решение, които са по €5 на човек и е необходимо да оставим депозит. При връщане на устройствата, получаваме депозита обратно.

За произведенията на изкуството, които ни впечатлиха най-много, разказвам в отделен пътепис посветен на разходката ни в Археологическия музей.

6. Пиаца дел Плебисцито (Piazza del Plebiscito)

Правим вечерна разходка (на дъжд!) до един от най-емблематичните площади в Неапол. Площадът е просторен и обграден от внушителни сгради, като често се използва за концерти, културни събития и празнични украси. Наречен е „Плебисцито“ след референдума през 1860 г., с който кралство „Двете Сицилии“ се присъединява към обединена Италия – това го прави символ на националното единство.

Базиликата е „Сан Франческо ди Паола“, построена през XIX век по модел на римския Пантеон. Храмът има кръгла форма, масивен купол и класическа колонада, която се простира в дълга извита линия, обгръщаща площада. Вътре се помещават красиви мраморни олтари и статуи, а фасадата е пример за неокласическа архитектура.

Освен базиликата, площада обрамчват Кралският дворец (Palazzo Reale) и дългите колонади, които създават завършена симетрия. Композицията е вдъхновена от неокласическите идеи за хармония и величие.

Кралският дворец е построен през XVII век като резиденция на испанските вицекрале и по-късно на Бурбоните. Интериорът му е впечатляващ – с богато украсени зали, кралски апартаменти и историческа библиотека. Фасадата гледа към площада и е пример за елегантна барокова архитектура. В двореца се намира „Галерията на кралете“, където са изложени статуи на всички владетели на Неапол от норманите до обединението на Италия.

Продължаваме разходката си с чадъри и си купуваме сладолед от Green Garden, който похапваме вървейки и крепейки чадърите – най-нелюбимият ми начин, но успявам да намеря (или поне да потърся) чар и в това преживяване.

Вървим по широка морска алея и стигаме до градинската зона пред кралския дворец и бронзовия паметник на император Август.

7. Кастел Нуово (Castel Nuovo)

Последният ден преди да тръгнем към летището, ставаме рано и се разхождаме на слънце до знаковия замък на Неапол, разположен близо до пристанището. Построен през 1279 г., служи като кралска резиденция на различни династии. Архитектурата му впечатлява с масивни кръгли кули и монументална мраморна арка – още известна като триумфалната арка.

В замъка са се провеждали коронации и дипломатически срещи, а днес е музей, в който могат да се видят средновековни зали, капела с фрески на Джото и археологически находки.

Легенда разказва, че в подземията се крие „Крокодилът на Неапол“, който според преданията изяждал затворници.

8. Пиаца дел Муниципио (Piazza del Municipio)

По път – и навръщане от Кастел Нуово – минаваме през Пиаца дел Муниципио.

Просторен площад в сърцето на Неапол, който свързва пристанището с историческия център. Около него се издигат елегантни административни сгради с класически фасади, а в далечината се открива впечатляваща гледка към замъка Сант Елмо и манастира Сан Мартино, кацнали на хълма Вомеро (които сме оставили за следващото посещение). Мястото е оживено, с модерни алеи и зелени площи, и е идеална отправна точка за разходка към крайбрежната зона.

9. Улица Толедо и площад Данте (Via Toledo & Piazza Dante)

Апартаментът ни е на 5 минути от една от най-извесните пешеходни улици в Неапол и всеки ден минаваме от там. Виа Толедо свързва историческия център с модерната част на града и в другата посока – води до морето и кралския дворец. Дълга, широка, оживена, с елегантни сгради, балкони с ковано желязо и множество магазини, кафенета и бутици. Калдъръмената настилка и тесният силует между фасадите ѝ придават автентичен чар.

Площад Данте (Piazza Dante) е разположен в близост до Виа Толедо, посока стария град, известен с монументалната статуя на Данте Алигиери, издигната през XIX век в чест на великия поет. Около него се намират елегантни барокови и неокласически сгради, включително Порта Алба, която води към книжарския квартал.

Минаваме покрай него и през деня и вечер, когато е красиво осветен.

10. Галерия Умберто I (Galleria Umberto I)

Влизаме в галерията два пъти – да се скрием от дъжд и да пием кафе преди да излетим към София, и се наслаждаваме на огромния стъклен купол, поддържан от метална конструкция, и кръстосани арки, които образуват кръстовидна форма.

И на подът украсен с мозайки и на фасадите на магазините и кафенетата, които са богато декорирани с орнаменти.

Galleria Umberto I често се нарича „близнак“ на Galleria Vittorio Emanuele II в Милано – и двете са построени в края на XIX век, в сходен стил и с подобна идея: да бъдат символи на модерността и място за срещи на аристокрацията и интелигенцията. Макар миланската галерия да е по-стара, неаполитанската е вдъхновена от нея и е също толкова впечатляваща.

В заключение

Неапол е като операта – или се влюбваш, или го намразваш. Ние сме от влюбените.

Видяхме го очарователен и цветен, мокър и мръсен, автентичен и гостоприемен. Дивихме се на скулптури и изкуство от различни локации и епохи. Слязохме под земята. Влизахме в църкви и галерии. Насладихме се на най-вкусните пици. Ползвахме чадърите ежедневно, погрижихме се за всички сетива и събрахме вечни впечатления от вечния град.

Остана още – за разходка и разглеждане, за опитване и преживяване, и нямаме търпение да се върнем.