Последните години ноември се преобразява от мрачния, мъглив и потискащ месец, който обикновено е – в цветен и сравнително топъл, събрал в шепата си последните ясни дни предшественици на студа и снега. В средата на ноември 2023 с братовчедка ми Зорница изкарваме няколко слънчеви дни в гостоприемна Малага, 2024 – семейно решаваме да се разходим до Бари.
Ryanair имат евтини билети с подходящи за нас дни и часове – пристигане в Бари в петък вечерта и отпътуване във вторник преди обяд. Така освобождаваме децата само два дни от училище.
От летището взимаме влакче за €5.10 на човек, което ни закарва до Бари чентрале – централната гара. Навръщане сме с такси, което излиза около €25, така че за четирима е по-добрият вариант. Запазвам апартамент в сърцето на стария град на Бари, който е в близост до всичко, което си заслужава да се види. Стаите са сравнително тесни – особено детската, но е направен модерен ремонт и e обзаведен с вкус и внимание към детайла.
Тъй като с Жоро правим обиколка с кола под наем на Матера и Пулия миналата година, за това приключение се съсредоточаваме върху Бари и Монополи.
Следват нашите топ 10 препоръки за разходки, преживявания и храна:
1. Изгубени и (намерени) в историческото сърце на Бари
Апартаментът, в който сме отседнали е в стария град (Bari Vecchia) на Бари и често скитаме из околностите. Понякога имаме конкретна цел, обикновено свръзана с обяд или вечеря, друг път просто се шляем.
Тесните криволичещи улички, обрамчени с древни каменни сгради, създават лабиринт, в чието очарование неведнъж се изгубваме.
Комбинацията от жълтеникавите каменни сгради, зелените щори, любимото вездесъщо италианско пране, вечнозелените растения в саксии, веспите паркирани на всеки ъгъл, ароматът на прясно изпечена фокача, познатите звуци на приготвяне и сервиране на храна от уютните тратории, скрити дворове с покритите си с бръшлян стени – е неустоимо привлекателна. Изследваме, попиваме звуци, гледки и ухания и не можем да се наситим.
2. Strada delle Orecchiette или Улицата на пастата орикете
Разхождайки се из тесните калдъръмени улички на Bari Vecchia, откриваме и една от най-емблематичните сцени на Пулия: местни жени умело изработват прясна паста orecchiette (орикете) на открито. Известна като „Strada delle Orecchiette“, тази приказна улица е живо свидетелство за кулинарните традиции на региона.
Ароматът на прясно приготвена паста изпълва въздуха, а атмосферата се допълва от цветните малки перли орикете оставени да се сушат върху дървени стелажи. Омагьосани, наблюдаваме целия процес – от разточването на тестото до оформянето на всяко парче.
Решаваме да отнесем парче Бари у дома и купуваме няколко торби прясно приготвено орикете и малки хрупкави гевречета с вкус на чипола (лук) и с удоволствие използваме дуолинго италианския си, за да се разберем с италианските нони.
3. Базиликата Сан Никола
Построена през 11-ти век, за да съхранява мощите на Свети Никола, донесени от Мира (днешна Турция) от група моряци. Архитектурата е отличен пример за романски стил, а интериорът е украсен с красиви мозайки и сложни дърворезби, отразяващи богатото художествено наследство на региона.
Един от уникалните аспекти на базиликата Сан Никола е нейното двойно религиозно значение. Тя служи като място за поклонение както за католици, така и за православни християни, символичен мост между двата клона на християнството.
4. Пиаца Меркантиле
Piazza Mercantile (търговски площад) е била сърцето на търговските и административни дейности в града, дом на градския пазар.
Днес е любимо място за срещи и сладки приказки и предлага на посетителите си гледки към палацо Седиле, с часовникова кула от шестнадесети век
и каменният лъв, или „Colonna infame“, който е построен, за да предпазва града от зли сили, пази границите му и предлага забавление за децата.
5. Замъкът в Бари или Castello Normanno-Svevo
Построен около 1132 г. от норманския крал Роджър II. Масивни и здрави стени и ров, който някога го е заобикалял от три страни, а северната граничила с морето. Днес до замъка се стига през каменен мост, който води до главния вход от южната страна.
Отвътре замъкът е смесица от архитектурни стилове, отразяващи различните периоди на неговото изграждане и обновяване.
6. Разходка край морето
Около стената на стария град има широка и удобна за разходки алея, при която от едната страна се наслаждаваме на каменни къщи с цветни сенници и саксии изобилстващи с вечнозелени храсти и ярки цветя, и обитателите им, които са седнали пред домовете си и се радват на слънчевите лъчи или са заети с едно от любимите занимания на италианците – простирането.
От другата страна са палмите и морето.
7. Главната търговска улица – Via Sparano
Oживена пешеходна улица, която се простира на повече от половин километър, свързвайки историческия център Bari Vecchia с модерното сърце на града.
Kомбинация от бутици от висок клас, популярни модни марки и очарователни местни магазини. Елегантни сгради, включително красивия Palazzo Mincuzzi, който добавя нотка архитектурен блясък към преживяването.
Многобройни кафенета и ресторанти осигуряват идеалните места за почивка, ароматно кафе или вкусно ястие.
Разхождаме се по Via Sparano няколко пъти за краткия си престой в Бари, посещаваме Лего магазина, купуваме детско зимно яке от Бенетон, талисман от Пандора. В края ѝ (идвайки от стария град) се намира централната гара, от където взимаме влака за Монополи.
8. Пица в прочутата Antica Pizzeria Da Michele
Микеле, измислил истинската неаполитанска пица маргарита. Микеле, представен в „Яж, моли се и обичай“ като дом на пицата, за която Джулия Робъртс (въплъщава главната героиня Лиз Гилбърт), казва, че би могла да се омъжи. Микеле е и в Бари.
Опашките са обичайна гледка. Жоро опитва да направи резервация на италиански, но му отговарят, че не правят – препоръчват да отидем възможно най-рано, към 19:00-19:15, и вероятно няма да чакаме. Така и правим и симпатичен сервитьор ни настанява на семпла маса за четирима. Поръчваме класическата маргарита и друга с наденица и кейл (!) – очевидно популярен в Пулия, която е вкусна, но не е запомняща се.
От друга страна – Маргаритата. Известна със своята простота и съвършенство. Тънка, мека кора, леко овъглена от пещта, която ѝ придава възхитителен опушен вкус. Тестото е леко и ефирно, топи се в устата. Богат доматен сос, висококачествена моцарела. Перфектно балансирана с хармонична комбинация от вкусове и текстури.
9. Храната в Бари
Един от най-интересните аспекти на кулинарното наследство на Бари е *cucina povera*, или „бедна кухня“. Този стил на готвене произхожда от необходимостта да се извлече максимума от ограничените ресурси. Това включва използването на евтини, лесно достъпни съставки за създаване на вкусни и питателни ястия. Cucina povera е свързана с креативност и находчивост, превръщайки скромните съставки в ароматни ястия.
За втората вечеря сме набелязали La Cantina dello Zio, която е с висок рейтинг и съответно ще трябва да почакаме. Нареждаме се, настаняват ни на маса навън и решаваме да опитаме две от най-популярните представители на cucina povera.
Orecchiette – може би най-известната паста от региона, същата която приготвят бабите на улицата. Избираме класиката – доматен сос и бурата.
Riso, Patate e Cozze – съчетава ориз, картофи и миди, запечени в глинен съд заедно с лук, домати и щедро количество зехтин.
Вкусно, ароматно и засищащо.
Опитваме и улична храна – горещи, хрупкави и топящи се в устата морски дарове – на ъгъла на базиликата Сан Никола.
Закусваме и пием кафе в Martinucci на площад Меркантиле, където предлагат различни видове пастичото (pasticcioto) – десерт произхождащ от близкия регион Саленто с пълнеж от яйчен крем и различни добавки.
10. Еднодневна разходка от Бари – Монополи
Единият от дните решаваме да посветим на Монополи – град, който не успяваме да разгледаме при миналогодишната ни обиколка на Пулия.
С влак струва €11.40 в посока за четиримата и пътуването продължава 35 минути. Още десетина минути пеша от гарата до центъра. Виждаме туристическо атракционно влакче, което ни се струва добра идея. Правим панорамна обиколка за около половин час, срещу €5 на човек. Приятно е, но по-скоро не го препоръчваме.
А Монополи е очарователно крайбрежно пространство с богата история и красива природа.
Старият град е лабиринт от тесни улички, типичните за региона жълто-каменни сгради и исторически църкви с акцент катедралата. Известна още като Basilica Cattedrale Maria Santissima della Madia, тази зашеметяваща катедрала датира от 12 век и се отличава с красива барокова архитектура.
Според местно предание, през 1117 г. сал с византийска икона на Дева Мария пристига по чудо в пристанището на Монополи. Смята се, че иконата, която все още се съхранява в катедралата, е ръководила изграждането ѝ, а дъските от сала, върху който е пристигнала, са използвани за построяване на покрива.
Влизаме и слушаме меса, която завършва със затрогващите звуци на орган. Разглеждаме интериора – богато украсен със сложни фрески, мраморни олтари и декорации.
Качваме се до олтара (позволено е и за жени) и се наслаждаваме на гледката, която обикновено е достъпна само за свещеници.
Продължаваме с разходката като сядаме на камъни и топваме краката в морето. Изумрудената вода, топлите слънчеви лъчи, смелите италианци, които плуват и плажуват в средата на ноември, създават перфектният момент.
Разглеждаме и се снимаме с Castello Carlo V – впечатляващ замък, построен през 16 век.
и се отправяме към Порто Антико: старото пристанище на Монополи. Живописен район, изобилстващ от традиционни рибарски лодки и ресторанти с пресни морски дарове.
Пепи избира паста с морски таралежи (за които любопитен факт е, че за ядене са годни само тестисите им). Има вкус на море.
Идеалните три дни в Бари и околностите. Влюбени сме в Пулия и сме благодарни, че има удобен, достъпен и бърз начин за придвижване. До скоро, любима Италия!
Прекрасен разказ и снимки, мила Теди! Много благодарим, четохме и се наслаждавахме, все едно сме били с вас! Благодарим сърдечно за чудната разходка! Четохме, разглеждахме, няколко пъти!