Пулия – диамантът в токчето на Италия

След магията на Матера и следвайки програмата ни: Матера, Алберобело, Локоротондо, Мартина Франка, Остуни и Полиняно-а-маре с:

Две нощувки в Матера

Една нощувка в Мартина Франка

Една нощувка в Полиняно-а-маре

се отправяме към Алберобело, на час път с кола.

Алберобело

Влизайки в Алберобело, следваме указанията за централен паркинг на дамата от мапса и тя ни отвежда точно до входа на стария град. Цената е €6 за 24 часа, нашият престой е 2 часа, но сме доволни от удобството и сигурността.

Albero означава дърво, а bello – красиво, затова се смята, че името на градчето е свързано с масивната гора, която е обитавала това място.

Типичните къщи – трули – са бели на цвят, с конусовидни покриви, украсени с върхове и символи, свързани с примитивния, магически и християнски свят.

Приказно малко бижу, сгушено в долината Итрия, сякаш придобило форма от нечие въображение.

Скитаме се безцелно из кокетните улички, снимаме, надничаме в къщичките, които се почистват, след туристи, купуваме локална паста и сувенири, и се наслаждаваме на слънцето и възможността да усетим това вълшебно място.

Локоротондо

Локоротондо заслужава определението си за „най-красив малък град“ в Италия. Кацнал на върха на окъпан от слънце хълм, сгушен в идиличната южна италианска провинция с каменни ферми, маслинови горички и лозя. В перспектива и анфас е като пощенска картичка – блестящи бели фасади, дървени капаци и богато украсени балкони от ковано желязо, окичени с цветя.

Паркираме на улицата (от 13 до 16 паркирането в тази част на Италия е безплатно) и се отправяме към стария център.

Locorotondo означава „кръгло място“, и името му чудесно отразява дизайна на града – завладяващ кръгъл лабиринт от тесни улички, които се извиват до сънливия централен площад с елегантна неокласическа църква.

Надморската височина на града го прави перфектна гледна точка за панорамни гледки към плетеница от лозя и маслинови горички. Тези пейзажи са осеяни с емблематичните за региона трули, отличителни цилиндрични жилища, които могат да се наблюдават само в долината Итрия и първоначално построени като домове за фермери, работещи в лозята и маслиновите горички в региона.

Украсено е красиво и стилно за Коледа.

Огладнели сме след закуската в Матера и забелязваме струпване на хора пред La Panega. Пекарна, която – според рекламата – предлага преживяване, а не просто тестени изделия. Разположи ли са кокетни масички пред една от катедралите и ние с удоволствие се отдаваме на преживяването.

Топлата пица с прошуто и шам фъстък е едно от най-запомнящите се кулинарни изживявания, независимо, че я хапваме на пластмасови столчета в хартиена чиния.

Мартина Франка

Пристигаме в Мартина Франка следобед, паркираме, където ни е показала любезната управителка на апартамента – Магда, който сме наели за вечерта, почиваме си и излизаме на вечерна обиколка.

Дивим се на изключителната украса в централната част на града, чиито свързващ елемент е 100 години Дисни. Откриваме пантофката на Пепеляшка

Каляската

Тиквата

На площада има безплатен концерт с фрагменти от Дисни филми, по идея на Жоро сядаме в близко кафене (навън през декември!), пием топъл чай и се наслаждаваме на глъчката, радостта и музиката.

По препоръка на – и с резервация от – Магда вечеряме в тратория La Tana с висок рейтинг, чудесен интериор и обслужване, и превъзходна локална кухня.

Избираме предястие от сушен бут и сирене страчатела, което ни поднасят с най-великолепният хляб – топъл, мека, плътна среда и хрупкава коричка, и два вида паста.

Преживяване за всички сетива.

На следващата сутрин се разхождаме по светло и директно се потапяме в сърцето на стария град. Живописни калдъръмени улички, зашеметяващи площади и барокови църкви.

Мартина Франка един от така наречените „Citta’ Bianche“ (бели градове) и – разхождайки се – установяваме, че наистина всичко е или бяло, или избеляло от силните ветрове и безмилостните слънчеви лъчи в топлите месеци.

С удоволствие се потапяме в типичното италианско изживяване на каменни алеи излъскани до блясък, от всички минавали по тях преди нас, простряно пране, ухание на току-що изпечен хляб, котки, дремещи на огрени от слънцето улици и бърборене на телевизори и семейства от отворените прозорци на местните домове.

Остуни

Освобождаваме апартамента си в Мартина Франка и се отправяме към следващото градче от програмата.

Паркираме на няколко минути от централната част, има апарат, на който се заплаща, но всичко е описано на италиански и не можем да го разгадаем. Симпатична италианка, която е излязла пред магазина си да пуши, ни помага – слага €0.50 в апарата, написва номера на колата и ни подава бележката. Разбираме се с жестове и усмивки и заредени от тази доброта и внимание, се отправяме към стария център.

Подобно на много хълмисти градове, Остуни е построен над полетата с маслинови дървета, за да се защити от нашественици.

Остуни е лабиринт бели каменни алеи, светлина, стъпала (и още стъпала!), красиви малки тераси и скрити градини.

Най-добрият начин да изследваме и да се насладим на атмосферата е да се оставим на града да ни води и да се изгубим в уличките. А те ни срещат с красива архитектура, църкви, площади кафенета, бутикови магазини, барове, ресторанти, антикварни магазини и работилници за керамика.

Сядаме за еспресо и джелато срещу катедралата и се наслаждаваме на гледката, ароматите, вкусовете, глъчката.

На тръгване спираме за снимка на маслиновите горички и крепостта

И белия град в перспектива:

Минаваме през съботния пазар, за който ни е посъветвала Магда, и си купуваме превъзходно проволоне, пекорино и пушен бут, който толкова ни хареса в Мартина Франка. Продавачът е симпатичен италиански дядо; разбираме се с няколкото наши италиански думи, неговите няколко английски и много джести (жестове и ръкомахане).

Полиняно-а-маре

Последната спирка в южноиталианското ни пътешествие. Паркираме пред апартамента, настаняваме се и излизаме да разгледаме града по залез слънце.

Кацнал на върха на 20-метрова варовикова скала над кристално чистите води на Адриатика, Polignano a Mare (Полиняно в морето) наистина оправдава името си и буквално не може да бъде повече „в морето“

Снимаме стилно украсените улици и известният плаж Cala Monachile и правим резервация в L’Archibugio, който ни привлича с меню с морска храна, висок рейтинг, и с това, че взимаме последната маса. Щом е толкова популярен, би трябвало да си заслужава, нали?

Оказва се, че този избор е единственият ни грешен – свързан с храна – на това приключение. Поръчваме октопод на скара, типична за региона паста с миди и някакво телешко, което се оказва приготвено като яхния. Октоподът хрупка, а пастата няма характер.

На следващата сутрин, ставаме рано, за да уловим меката слънчева светлина и се разхождаме до плажа и околностите, от където се откриват спиращи дъха гледки към изумрудените води на Адриатическо море и острите и непристъпни скали, които обрамчват крайбрежието.

Закусваме във Frume Focacceria e Pinseria с ароматна, топяща се в устата фокача, след което се припичаме на слънце на маса навън (на 31 декември!) в Bar Luna отпивайки капучино. Слушаме напевната италианска реч, наблюдаваме хората и се наслаждаваме на dolce far niente или изкуството да правиш нищо.

Не ни се разделя с Италия. Решаваме да се запишем на курс по италиански и да се върнем скоро.


Вашият коментар