Малайзия не беше планът. Планът беше Азия. Виетнам и Камбоджа не са изгодни – колкото и пъти да проверявам. Turkish Airlines реши останалото.

След като вече сме се погрижили за най-сериозното перо в бюджета, започвам – бавно и с наслада, да правя проучвания и планове. Решаваме да вземем кола под наем и да обиколим, колкото е възможно повече, от източната страна на острова.

Маршрутът ни е: 10 часа полет от Истанбул (свидетели сме и на залез, и на изгрев), кацане в Куала Лумпур рано сутринта в събота.

7 дни кола под наем от Europcar – взимаме я на летището и я връщаме пак там.

8 нощувки разпределени така:

♦ Cameron Highlands, hotel De’ La Ferns – 2 нощувки

♦ Ipoh, M Boutique Hotel – 1 нощувка

♦ Georgetown, 22 Macalisterz by ALV – 3 нощувки

♦ Куала Лумпур, Ibis Styles Sepang KLIA – 2 нощувки

Cameron Highlands

След десетчасовия полет, Жоро шофира – от другата страна на платното (движението е дясно като в Англия) още 4.5 часа по изключително живописен, криволичещ и изморителен път до първия ни хотел hotel De’ La Ferns. Чудесна сграда в колониален стил, с балконче с гледка, на което си правя дневната йога. Кратка следобедна дрямка и излизаме за първоначални впечатления от местността.

Cameron Highlands е планински район, разположен на около 1500–2000 метра надморска височина – създаден като убежище от жегата още по време на британската колониална епоха. Днес той съчетава две на пръв поглед противоположни лица – дива, почти праисторическа природа и култивирани пейзажи като чаените плантации.

Вали всеки ден за около час следобяд и след това отново изгрява слънце. Местата, които си заслужава да се видят са разпръснати в местността и автомобилът е задължителен.

Снимаме красивите тучнозелени дипли на плантацията Cameron Valley Tea, паркираме колата в Тана Рата и се разхождаме в градчето, купуваме масла и дребни сувенири и вечеряме в Boss Taste. Храната е пикантна и вкусна.

Mossy Forrest (гората с мъховете)

На следващия ден тръгваме към Mossy Forest, но става ясно, че не можем да стигнем до там с кола, а трябва да наемем високопроходим джип, който да ни закара. Имаме огромен късмет, че момче – на пътя, на който сме спряли да снимаме зеления простор, ни обяснява това и ни упътва до първия хотел на разклона, от където можем да наемем шофьор.

Приключенията ни дебнат отсвякъде – аз отивам да търся рецепция, а Жоро – къде да паркира колата. След безуспешни опити за комуникация и обикаляне по етажите, слизам пред входа на хотела, разхождам се търсейки Жоро и решавам, че ще го изчакам там, където се разделихме, за да не се загубим.

В същото време към мен се приближава един местен младок, който ме пита „Excuse me, miss, is Arsenal your husband?“ Набързо съобразявам и отговарям с „да“, той ми обяснява, че с Жоро (който е, разбира се, с фланелка на любимия си отбор) са се разбрали да ни заведе той, уговорили са се и за заплащане и само го чакаме да излезе от закрития паркинг.

Пътят е стръмен, разбит и скоро ни става ясно защо са необходими високопроходими автомобили. Има вход – RM 30 (~$6.5) на човек.

Гората с мъховете е облачна гора – високопланинска екосистема, постоянно обвита в мъгла, където растенията не разчитат само на дъжд, а буквално пият влагата от въздуха. На над 2000 метра, всичко е покрито с дебел слой мъх, лишеи и папрати, а дърветата изглеждат като излезли от праисторически свят – и неслучайно: тази екосистема е на повече от 200 милиона години. Гидът ни показва дори месоядни растения, което допълва усещането, че мястото следва собствени правила.

Пътеката е дървена и сравнително кратка – ~1.5 км, изминати за ~40 минути с нормално темпо и спирания за гледки. Това, което я прави специална, не е дължината, а пространството, през което минаваме – всяка крачка разкрива среда, едновременно крехка и наситена с живот.

Сякаш сме в сцена, в която усещанията са приглушени, а времето леко се размива – слухът долавя птичите разговори, а зрението се настройва към мъглата, която омекотява всичко и създава близост с природата. Чувстваме се по-скоро участници, а не толкова наблюдатели.

Чаената плантация BOH – най-големият производител на чай в Малайзия

Разделяме се с гида и се отправяме към чаената плантация BOH. Оставяме колата на паркинг в подножието и се изкачваме по стръмна и не много дълга пътека, от която се разкриват изключителни гледки към терасираните чаени хълмове, надиплени в сочно зелено и ярко открояващи се на фона на облачното небе.

Преживяването не е толкова в ходенето, а в съзерцаването – в това да стоиш на ръба над насажденията и да виждаш как ярко зеленият цвят прелива в млечносивото на мъглата. Има нещо почти медитативно в ритъма на тези хълмове – съвършено подредени, без да са стерилни.

В Шри Ланка присъствахме на обиколка на чаена плантация и научихме всичко за процеса на събиране и производство, за това сега се задоволяваме с лежерно разглеждане и консумиране на чай и скоунсове с местно сладко от ягоди на фона на безкрайната зеленина.

Научаваме историята на Джон Ръсел – британец, израснал в Малая, говорещ няколко китайски диалекта и малайски, който през 1929 г., въпреки световната икономическа криза, залага на чаена плантация в Cameron Highlands. Първата плантация израства върху напълно необработена джунгла – терен, буквално изваян в тераси с машини, животни и ръчен труд. Името BOH идва от „Bohea“ – стар термин за китайски чай от планините Уи, свързвайки новото място с хилядолетна традиция.

Вечеряме в ресторанта на хотела Lemon Button Café and Dining, с прилично съотношение цена-качество.

На следващия ден след закуска тръгваме към Ипох с няколко спирки по път.

Водопад Lata Iskandar

Полегат, каскаден водопад до пътя, до който спираме за кратка разходка, снимки и освежаваща студена кокосова вода. Висок е общо ~35 м, разлива се по гладки гранитни скали на няколко нива и в подножието има естествени водни басейни за по-смелите.

Kuala Woh Recreational Forest (национален парк Куала Уо)

За Kuala Woh, препоръчан ни от гида, се отделяме от пътя, паркираме и идва симпатично момиче да иска вход – носи и терминал! Входът е 5 RM на човек (~€1). Джунглов парк край плитка река – с участъци с горещи минерални извори, висящ мост и кратки пътеки.

От табелите научаваме, че гората задържа, филтрира и освобождава водата постепенно – точно като бъбрек за планината.

Подготвени сме с бански, обличаме ги при колата и се отправяме в търсене на горещата вода. Намираме място на сянка в близост до местен – бърборенето ни, изглежда, го смущава, защото след 20-тина минути той си тръгва. Настаняваме се на камъни, издълбани като кресло, и усещаме горещите струи на минералната вода, извираща директно от пясъка. Прекарваме там около два часа, потопени в прохладната река, където ромонът на водата, сянката на дърветата, песните на птиците и наситената зеленина се сливат в безвремие.

Разхождаме се из местността – парче тропическа гора, а огромните дървета се издигат толкова високо, че неусетно започваме да гледаме повече нагоре, отколкото напред. Тук джунглата не е дива и непристъпна, а по-скоро близка и достъпна – с пътеки край водата, висящи корени и стволове, обрасли с папрати и лиани, сякаш всяко дърво носи върху себе си малка екосистема.

Огледалното езеро е тихо, почти неподвижно. Водата изглежда наситено зелена не заради дълбочина, а заради комбинацията от минерали, светлина и отражение от гъстата джунгла – затова ефектът е толкова чист, че е почти нереален. Стволовете, потънали във водата, стоят застинали, а зеленината се удвоява в отражението и създава усещане, че гората продължава надолу, под повърхността.

Ипох

В Ипох пристигаме края на следобеда, настаняваме се в M Boutique Hotel и под звуците на проливен дъжд дремваме за кратко. За придвижване в градовете ползваме Grab – бърза, удобна и евтина услуга. Инсталирала съм си приложението още от София и в комбинация с физическата интернет карта, купена от летището в Куала Лумпур, работи безотказно.

Любезният съдържател на хотела ни пита дали искаме локална или европейска храна – без колебание, локална. След като колата спира пред китайски ресторант и надничаме в пластмасовите чинии на посетителите, пластмасовите столове и маси – се отказваме.

Разхождаме се в града по тъмно.

Concubine Lane (улицата на наложниците)

Улицата започва живота си в края на XIX век, когато градът преживява истински бум заради добива на калай. Богатите китайски търговци настаняват тук своите наложници, далеч от официалния дом и обществен образ. С времето улицата придобива и по-сенчеста репутация – опиумни салони, казина и нощни забавления за миньорската класа.

Има и почти романтична (или цинична, зависи от гледната точка) версия – местният магнат Yau Tet Shin подарявал различни улици на съпругата си и на своите любовници, дори с правото да събират наем. Независимо коя е вярната, улицата остава символ на задкулисието на богатството – неофициалният живот на хората, изграждали града.

Днес е точно обратното – шумна, цветна и открита. Тесните запазени къщи крият кафенета, малки магазини и галерии, а стенописите добавят още един слой към преживяването. Те разказват не голямата история, а малките – деца, семейства, ежедневни жестове – докато вървим, гледаме как миналото и настоящето си говорят по стените.

Мостът на Виктория

Построен в края на XIX век, в годините на калайния бум – тъмен метален скелет над реката, по чиито релси са минавали влаковете, натоварени с руда, хора и истории, превърнали Ипох в града на милионерите. Днес не функционира, но стои почти непроменен – леко ръждясал, тих, без да се опитва да впечатлява.

На моста заварваме група азиатски момичета, правещи селфита – облечени, гримирани, приказливи. Изчакваме 20 минути, не са им достатъчни – влизаме в кадър, снимаме се и продължаваме.

 

Masjid Sultan Idris Shah II – джамията на гарата в Ипох

Златният купол блести нереално на слънцето, а черно-белите линии на минаретата придават онзи леко театрален контраст, типичен за ислямската архитектура в региона. Построена в края на 60-те, замислена като символ на новия следколониален етап на Перак.

Istana Kenangan – старият кралски дворец в Kuala Kangsar

Построен изцяло от дърво – временна резиденция за кралското семейство след голямо наводнение, издигнат на колони, така че да стои над земята и водата. Видът не подсказва нищо временно – всичко е фино, симетрично и красиво, с ръчно издялани орнаменти и внимателно повтарящи се геометрични мотиви. Цялата конструкция изглежда лека, почти въздушна, въпреки че е от масивно дърво – не се опитва да впечатли с мащаб, а с детайл.

Днес е кралски музей на щата Перак. Красивата символика на приемствеността: сградата, която е била временен дом, се е превърнала в устойчив спомен.

Една от най-красивите сгради, които сме виждали не само в Малайзия (а на нас си личи колко ни е горещо, нали?)

Продължаваме към Georgetown и по път спираме на най-приказното място (за мен) от цялото ни малайзийско приключение.

Taiping Lake Gardens (Градини на езерото Тайпинг)

Един от най-старите паркове в Малайзия, създаден върху изоставени калайни мини – затова има толкова вода. Езерата не са случайни, а остатък от стария пейзаж. Всичко е разлято и спокойно – тревните хълмове, водата, която почти не се движи, дърветата, растящи свободно без симетрия.

И вълшебните гиганти rain trees (дъждовни дървета) – с причудливи форми и хоризонтални клони, разтегнати настрани сякаш искат да прегърнат въздуха.

В парка сме към 14:00 и навън +е жега – тежка, лепкава, потискаща. Минаваме под дъждовните дървета и всичко се променя: светлината омеква, въздухът сякаш започва да се движи по-бавно, а сянката вече не е просто липса на слънце, а истинска прохлада.

Минаваме по мостчета, спираме, за да се насладим на ефекта на светлината, която трудно прониква между буйната растителност – чупи се на парченца и пада върху земята на меки петна. Любуваме се на отраженията на дърветата в гладката вода и за момент губим усещане къде свършва реалното и къде започва огледалото.

Спираме за цветовете на Cannonball Tree – дебели, месести венчелистчета в топло червено, с почти скулптурен център. Цветът расте направо от ствола, не от клоните – сякаш дървото го ражда директно от себе си. Уханието е сладко и опияняващо.

Georgetown

Настаняваме се в 22 Macalisterz by ALV привечер и за двата дни ползваме само Grab. Първата ни работа – да се разхладим в басейна на последния етаж и да посрещнем залеза от високо.

Сутринта – старият град. Загубваме се в малките улици, влизаме в магазини за сувенири, пием студена кокосова вода, шляем се – любимите азиатски активности.

В стария град всичко е ниско, цветно, леко износено от времето. Тези красиви симетрични сгради – с дъговидни прозорци, дървени капаци и пастелни фасади – са причината Georgetown да е в списъка с културно наследство на ЮНЕСКО. Те не впечатляват с грандиозност, а с постоянство – редица след редица, разказващи за търговци, мигранти и едно друго темпо на живот. По улиците всичко се случва на нивото на очите – табели, балкони, саксии, кабели – красива и леко хаотична хармония.

Сред тази хоризонтална линия рязко изпъква Kapitan Keling Mosque – бялата джамия с елегантно минаре и медни куполи, по-ефирна, почти въздушна, с индийско-ислямски детайли, контрастиращи на китайските и колониални фасади около нея.

В същия визуален диалог участва и Yap Kongsi Temple – малък китайски храм, богато украсен с цветни дракони, лампиони и покрив. Буквално на крачки стои сградата на Yap Clan Association – по-строга, симетрична и зелена.

Колониалното лице на Georgetown се усеща най-силно в сградите на администрацията. Penang Town Hall – топла, кремаво-жълта, с лека, почти средиземноморска елегантност.

До нея, в рязък контраст, Penang City Hall – снежнобяла, масивна, с дълги редици от колони.

Georgetown не е проектиран като град – той е натрупван. Penang е бил стратегически британски търговски пункт от края на 18. век, с търговци от Китай, Индия, Малакка, Близкия изток. Всеки идва със своите навици, религия и архитектура – и вместо да се обособят в отделни квартали, тези култури се преплитат в рамките на едни и същи улици. Никой не е заличил предишния. Всеки е добавил слой. Затова и усещането е за жив организъм – град, позволил си да е смес от светове, без да избира само един. И в тази автентична смесица Georgetown напомня колко естествено е да живеем с различията си – и колко много ни липсва това в днешния свят. Градът не е просто красив – той е урок по съжителство.

Постепенно стигаме до морето – сядаме на плоски камъни на сянка, разхлаждаме се, потапяйки краката.

Вечерта намираме Children on a Bicycle (деца на велосипед) на литовския артист Ernest Zacharevic без опашка. Толкова е известен, защото комбинира рисунката с реален велосипед – създава почти илюзия за движение. Истинската му сила е в усещането: просто момент на детство, лекота и безгрижие.

В Малайзия – за моя изненада – уж местната (китайска) храна не ни допада и се спираме на другата местна за вечеря – индийската. Избираме ресторант D’Sakra, с добро съотношение цена-качество.

Chew Jetty (водните селища) – вторият ден в Georgetown

Едно от дървените „водни селища“ на китайските кланове край брега.

Историята им започва през 19. век – китайски мигранти буквално качват домовете си върху колове над водата, близо до пристанището, където работят.

Всеки кей принадлежи на различен род – Chew, Lim, Tan и др. Те са в ЮНЕСКО наследството не толкова заради архитектурата, а като рядък пример за жива, непрекъсната традиция в съвременен град.

Разглеждаме, снимаме – и завалява пороен дъжд, от който се скриваме в Utoo Boho Café & Patisserie. Отличен брънч и превъзходно кафе. Дъждът спира след около час, изгрява слънце и все едно никога не е валяло.

Khoo Kongsi

Билети RM 20 на човек (~€3) – с тях ни дават и книжка с истории за храма.

Символиката е навсякъде: от генеалогичното стихотворение, задаващо йероглиф в имената на всяко поколение,

до стенописите с „Осемте безсмъртни“ и „Деветимата старци“ – за хармонията между ин и ян. Панелите „Рибар, дърводелец, фермер и учен“ формулират ценностите съвсем ясно: труд, образование, морал и простота. Посланието е: не забравяй откъде идваш, но и как трябва да живееш.

Изумителната орнаментика – златни дърворезби, порцеланови сцени с дракони по покрива – е легендарно оскърбила небесния ред и затова първоначалният храм изгорял.

Khoo Kongsi е създаден като мини-общност в чужда земя: не само храм, а комбинация от храм, социален център, училище, банка и мрежа за взаимопомощ. Тук новодошлите китайски мигранти намирали подслон, работа, връзки и – най-важното – усещане за принадлежност. Днес е жива история за силата на общността и връзката с корените.

Куала Лумпур

Тръгваме по изгрев от Georgetown и наближаваме столицата преди обяд.

Жоро е авантюристично настроен и предлага да влезем с колата в града, да я оставим на паркинг и да я върнем в края на деня. Намираме централен паркинг и започваме обиколката – пеша и с Grab. В Куала Лумпур от джамия, покрай стар базар, до небостъргач е точно един завой.

Masjid Jamek (джамия Джамек)

Една от най-старите джамии в града, построена точно при сливането на реките Klang и Gombak – мястото, откъдето тръгва самият Куала Лумпур. Архитектурата смесва монголски и ислямски елементи по начин, който те връща към корените на региона.

Merdeka Square (площадът на независимостта)

Площадът на независимостта, където през 1957 г. е обявена свободата на Малайзия.

Central Market (централният пазар)

Скриваме се от безмилостното слънце в старият закрит пазар от XIX век, превърнат в артистично ядро с ръчно изработени сувенири, галерии, кафенета. Купуваме ръчно изработена дървена гравюра, масла и парео. Търся копринен шал, но нищо не е по вкуса ми.

Кулите Петронас

В края на 90-те за кратко най-високите сгради на планетата, проектирани с геометрия, вдъхновена от ислямското изкуство. Двойната структура и висящият мост между тях са символ на амбицията на Малайзия да се позиционира като модерна, глобална държава.

Жоро е впечатлен – спира, гледа нагоре и за момент мълчи, а той рядко мълчи.

Обмисляме да се качим до върха, но ни се струва скъпо, а Жоро е от Габрово. Разглеждаме мола вместо това – с луксозни брандове, офиси и голяма зона за хранене.

Извиквам Grab до паркинга и въвеждам грешна дестинация. Оказваме се пред

Masjid Negara (джамия Негара)

Националната джамия на Малайзия, построена в 60-те като символ на независимостта след освобождаването от британско управление.

Тюркоазен покрив, оформен като 18-лъчева звезда – 13-те щата плюс петте стълба на исляма. Сред зеленина и вода, с меко, почти съзерцателно излъчване отвън

Излизаме от Куала Лумпур в час пик, объркваме се два пъти – слизаме от магистралата на грешните места – и това ни струва около час и половина допълнително. Стигаме до летището, късно е и няма кой да приеме колата, за това паркираме и оставяме ключа на указаното място.

Настаняваме се в Ibis Styles Sepang KLIA. Преуморени, закусваме бавно и прекарваме последния ден в Малайзия около прекрасния басейн – освежаваме се с фрешове, правим си изключителни масажи в спа центъра.

Удовлетворени и щастливи сме, че сме усетили, опитали, разгледали, видяли, чули, вкусили толкова разнообразни късчета от Малайзия – джунгла и водопади, праисторически гори и чаени плантации, горещи минерални извори и бързоноги речни води, кристални огледални езера и причудливи дървета, жега и пороен дъжд, палми и морски гледки, скоунсове и нудли, храмове – китайски и будистки, индуистки и ислямски, градски пейзажи и небостъргачи, басейни и масажи, изгреви и залези.

Благодарим от сърце за топлото гостоприемство, Малайзия!

Практична информация за самостоятелно пътуване до Малайзия

♦ Виза: За български граждани не е необходима виза за туристически престой. Необходимо е да се попълни онлайн Malaysia Digital Arrival Card (MDAC) до 3 дни преди влизане в страната:  Формулярът се попълва бързо и е безплатен.

♦ Валута: Официалната валута е малайзийски рингит (MYR). Курсът варира около 1 EUR ≈ 5 MYR. Най-удобният начин за разплащане е теглене от банкомат с карта, като картови плащания се приемат почти навсякъде и не е необходимо голямо количество кеш.

♦ Интернет: Купихме физическа SIM карта от летището с около 300–320 GB мобилен интернет за около 10–12 EUR, с достатъчен обем данни за престой от 9 дни. Голяма част останаха неизползвани.

♦ Ваксини: Не се изискват задължителни ваксини за влизане в Малайзия.

♦ Контакти и ток: Използват се английски контакти (Type G). Необходим е адаптер.

♦ Шофиране: Движението е отляво, а автомобилите са с десен волан.

♦ Кола под наем: Наем от Europcar за 6 пълни дни с допълнителен шофьор ни излезе около €240.

♦ Пълната застраховка (каквато ние направихме) обичайно е в диапазона 15–25 EUR на ден

♦ Разходите за гориво са приблизително 60–90 EUR общо за този период, в зависимост от изминатите разстояния

♦ Пътни такси: Използва се карта Touch ’n Go, ние купихме от 7/11 на летището. Картата се зарежда лесно във всички магазини 7/11.

♦ Градски транспорт: В градовете основният ни начин на придвижване беше Grab (местният еквивалент на Uber) – удобен, широко разпространен и достъпен.

♦ Къде отсядахме – сложила съм линкове и в текста, но ги добавям и тук за удобство: Cameron Highlands hotel De’ La Ferns – 2 нощувки, Ipoh, M Boutique Hotel – 1 нощувка, Georgetown, 22 Macalisterz by ALV – 3 нощувки, Kuala Lumpur, Ibis Styles Sepang KLIA – 2 нощувки

♦ Придвижване: Градовете не са особено пешеходни – разстоянията са големи, а инфраструктурата не винаги е удобна за ходене. Използването на автомобил или Grab е практически необходимо.

♦ Храна: Малайзийската кухня е силно повлияна от китайската и включва много смесени, пържени ястия. В сравнение с кухнята в Бали, Тайланд или Шри Ланка, възприемането ѝможе да бъде по-индивидуално.

Статията съдържа партньорски линкове. Ако резервираш през тях, подкрепяш блога – без допълнителна цена за теб.