Целта на пътуването. Фокусът около, който организирахме всички други активности. След всички красоти, които видяхме до този момент и големите очаквания се притеснявам да не се разочароваме.

Купила съм билети предварително по препоръка на Марко от Tourist Center Marko който ме предупреждава, че билетите на ден са фиксиран брой и ако се продадат, няма да можем да влезем и да разгледаме езерата.

Това е официалният сайт за билети за плитвичките езера, ползвам него и купувам двудневни карти с идеята да имаме достатъчно време да разгледаме всичко, да не препускаме, а да се насладим на разходката. Избирам стартов час 09:00 сутринта и вход А. Вижда ми се скъпо: €60 за възрастен и €22.50 за дете (поне децата са от 7 до 18 години). Общо ни излиза, колкото самолетните билети от София до Хърватия и обратно. Дано си струва.

Купили сме продукти за сандвичи и чери домати (от магазин по път) и Жоро се подготвя за целодневно приключение, което се оказва чудесен подход. В националния парк има няколко места за отдих, където продават храна, кафе и сувенири, но техните сандвичи не могат да стъпят на малкия пръст на нашите.

Още с влизането се възхищаваме на чудесната организация, паркираме любимата Киа (взимаме билет, който се заплаща на излизане в зависимост от броя часове в парка, на нас ни излиза около €12-15 на ден) и се ориентираме към най-близката карта на местността, за да направим план.

Има общо 8 пътеки, по които можем да минем, които са с различна степен на трудност, продължителност и обхват. Решаваме, че първият ден ще посветим на четирите горни езера и големия водопад (Велики водопад) като за целта ще следваме Route B (или пътека Б), а вторият ден ще разгледаме осемте долни (следвайки табелите за Route K или пътека К) влизайки през вход Б. Симпатичните момчетата и момичета, които ни проверяват билетите ни обясняват, че за втория ден можем да изберем вход и час на влизане, които са ни удобни.

Ден 1 – горните езера и Велики водопад

Следваме табелите за разходка B, кръгов маршрут, който включва преминаване на част от най-голямото езеро с електрическа лодка. Всичко е отлично организирано и уредено, табелите са лесни за следване, има достатъчно служители, които могат да помогнат като ни упътят.

Объркваме се, след като слизаме от лодката като продължаваме следвайки табелите за електрическото влакче и маршрут Б, въпреки че за някои от нас е ясно, че за да се върнем, трябва да обиколим голямото езеро, което пресякохме с лодката и да продължим по част от пътеките, по които вървим на отиване.

Така се сдобиваме с едно стръмно изкачване повече, но пак имаме 4-5 часа в парка и се наслаждаваме максимално на всеки нюанс на изумруденото, на всеки мост, водопад, пътека, риба и растителност.

Национален парк Плитвички езера е най-големият национален парк в Хърватия, обхващащ почти 300 кв. км, включен в списъка на ЮНЕСКО за обекти на световното наследство. Езерата са свързани помежду си в система с водопади и водни течения над и под земята. Долните езера са по-малки и плитки и са разположени във варовиков каньон с частично стръмни брегове.

Районът на Националния парк е покрит с много добре запазени гори, които са от съществено значение за непрекъснатостта на геохимичните процеси във водната система (над и под земята), и включват основно стари гори от бук и ела.

Освен удивителната красота на пейзажа и процесите, които продължават да оформят езерата, паркът е и дом на забележително биоразнообразие. Бариерите от туфа осигуряват местообитание за разнообразни и високоспециализирани общности от  растения. Кафява мечка, сив вълк и рис бродят в горите (и далеч от хорските очи), докато зелените площи са известни с богатата си флора.

Всичко това научаваме от табелите по път, докато се дивим на кристалната синьо-зелена вода, впечатляващите водни пръски, живописни дървени мостчета, приятни сенчести пътеки, непристъпни причудливи скали.

Разхождаме се бавно, попиваме красотата около нас, снимаме, възклицаваме, когато видим особено интересен начин, по който слънчевите лъчи се отразяват във водата, цветна риба или нюанс на смарагдовото, който забелязваме за първи път.

Покрай нас минават забързани хора, които – улисани в целта си – струва ни се, пропускат да се потопят в преживяването, да се насладят на момента и не забелязват и половината от всичко, което си струва да се види.

Обсъждаме безупречната организация, отличната поддръжка и сериозната инженерна мисъл, която стои зад цялостното преживяване и единодушно се съгласяваме, че си струва всяко евро. Разсъждаваме върху българските природни дадености и какво ни липсва, за да ги стопанисваме по-добре, да създаваме интерес и възхита и да ги запазим за бъдещи поколения. Не стигаме до смислен консенсус, а до табелата за Велики водопад, който избрахме да оставим за десерт.

Така забелязваме, че автобусните групи обикновено пристигат по обяд, така че ако сте със самостоятелна организация препоръчваме да купите билет за по-ранен час за влизане, за да избегнете тълпите.

Най-високият водопад в Veliki slap (което означава голям шамар) е висок 78 метра и е разположен в самия край на долните езера.

Впечатлява с височината на пада си, златистия цвят на скалите и наситено зеленото на растителността в основата си.

Изключително удовлетворени от първия си ден в национален парк Плитвице, се отправяме към хотела си, за да разпуснем край басейна (забелязвате ли малката русалка на снимката?), но преди това последваме табели за приключенски зип лайн, по които и двете деца с възторг се спускат и летейки – прекосяват тази великолепна местност.

Ден 2 – горните езера

За ден 2 влизаме от вход Б, преминаваме от другата страна на езерото с електрическа лодка за 5 минути и поемаме по маршрут К.

Въобразяваме си (или поне аз), че след всички красоти, които видяхме предишния ден, паркът няма с какво да ни изненада. Колко греша! Разходката из горните езера изобилства от спиращи дъха гледки, цветове, вековни дървета.

Тези езера са образувани върху доломити, с мек релеф, не толкова стръмни брегове и обградени от гъсти гори. Пейзажът е различен, има повече водопади с висок пад, вечно зелен мъх и – разбира се – изумителни нюанси на синьо-зеленото.

Придвижваме се по живописни дървени пътечки и по-стръмните им приятели – дървените стълби, а основните ни спътници са азиатци, американци, италианци и немци.

Стигаме до Велики Прставац –  вторият по височина водопад парка – с пад от 28 м, който се намира на езерото Галовац. Толкова ми харесва, че го снимам от всякакви ъгли – през езерото, в близост, селфи.

Посрещаме залеза на приятното басейнче в хотела ни.

и вечеряме в ресторант Degenja по препоръка на Стипе. Това е първото място, на което сме впечатлени от локалната кухня. Поръчваме местни специалитети – салата с типично за района сирене, гулаш и нещо, което прилича на кебап, но е с повече зеленчуци и съответно по-примамливо за мен.

Когато Бог е създавал Хърватия е бил особено щедър. Плитвичките езера – освен с неописуемата природна красота на водата, скалите и вековните гори, впечатляват и с безупречната човешка намеса за облагородяване и поддръжка на парка. Горещо препоръчваме да си подарите това приключение и достатъчно време, за да се оставите на преживяването и да си позволите да се насладите с всички сетива.