След морското приключение в национален парк Корнати, се сбогуваме със Задар с брънч и сладолед, и с Болт за €13 отиваме да вземем колата под наем от летището. Избрали сме Last Minute rent-a-car запазихме през букинг. Цената, която ми дадоха за два пълни дни със застраховка, връщане на друго място и допълнителен шофьор е около €200, а в центъра на Задар офертите им започваха от €300 без никакви екстри.

Колата е прекрасна сребиста новичка Киа, с която ни е много приятно да пътуваме и ни разхожда до приказни места.

Излизаме от класическите туристически пътеки – по препоръка на хърватския приятел Жоро –  маршрутът ни за третия ден в Хърватия включва каньона на река Зрманя и Кудин мост. В google maps залагаме „Pariževačka glavica“, както ни е упътил Стипе и любезната дама ни завежда на точното място. От паркинга до мястото с гледката разходката е 10-15 минути по каменист терен, но без денивелация.

Река Зрманя е с типичните за района изумрудени цветове и красиво прорязва стръмните бели скали. Лъкатуши и създава подкова подобно на меандрите на Арда в източни Родопи.

За любителите на филмираната версия на Винету – това е мястото, на което Винету и Олд Шетърхенд стават кръвни братя.

Ние сме там ранен септемврийски следобед и слънцето жари безмилостно, но обикаляме местността, снимаме я, снимаме се и благодарим за възможността да се насладим на тази магия.

След това задаваме “Kudin most na Krupi” и по път минаваме покрай крепост и красив мост.

Дамата от google maps ни води няколко километра по черен път и като обявява, че сме стигнали – сме по средата на нищото. Няма табели, няма упътващи знаци, нито видима пътека. Жоро решава да се опита да слезе по стръмните камъни до място, от което се открива гледка и така да провери дали сме в правилната местност. Ние с децата го изчакваме, те са неспокойни и не им се занимава с поредния мост.

След като ни показва ето тази спираща дъха панорама,

все пак решаваме да дадем още един шанс, обръщаме колата и караме бавно по същия черен път, по който дойдохме. Има две паркирали коли с хърватски номера, което ни обнадеждава, и след малко виждаме ето това знаме от лявата ни страна (на идване е било от дясно, но не сме го забелязали).

Решаваме, че така е обозначено началната точка за моста и се оказваме прави. В началото пътеката е широка, камениста, сравнително полегата. След около 20 минути ходене, започва да слиза стръмно и става тясна. Никъде няма обозначителни табели, децата са изнервени, не виждаме къде отиваме и сме на косъм да се откажем и да се върнем. Тук взимаме едно от най-добрите си решение за тази екскурзия и продължаваме.

След около 30 минути стръмно слизане, природата ни дарява с ето тази гледка на още един живописен каньон и – обнадеждени, продължаваме с по-бърз ход.

Скоро става ясно, че местността – освен трудно достъпна – е надарена с неописуема хубост. Грубо изсечено скалисто възвишение, на места прорязано с ниска вечно-зелена растителност и в нозете му – няколко нива от синьо-зелени езера, водни каскади и водопади. По средата, като огърлица се разстила Кудин мост.

След общо около час ходене – задъхани се озоваваме на единия бряг на езерото с водопадите.

Аз слизам да снимам долния водопад, който забелязах от птичия поглед.

Мостът не прилича на нито един от красивите мостове, които сме разгледали в България, нито на тези, заради които направихме Босненското пътешествие. Дванадесет арки, изградени от сух камък, с травертин извлечен от водата, с – разбира се – интересна легенда около създаването му.

Построен е между 18-ти и 19-ти век, когато районът е бил под австрийско управление, дълъг е повече от 100 метра и предназначението му е да свъже двата бряга на река Крупа. В буквален превод Кудин Мост означава „Мостът на Куда“.

Легендата разказва, че Куда, млад и талантлив мъж, се влюбил в красиво местно момиче на име Миля, чийто дом бил от другата страна на реката. Куда бил решен да създаде мост, който да бъде не само функционален (и да му позволи да преминава от другия бряг на реката, за да бъде с любимата си), но и да служи като произведение на изкуството. Той прекарва дълги часове в изучаване на архитектурни проекти и инженерни принципи, влагайки сърцето и душата си в творението.

Визията му била да построи мост, който не само да издържи изпитанието на времето, но и да бъде свидетелство за любовта, която изпитва към Миля.

Изграждането на Кудин мост е истинско инженерно постижение за времето си. Използването на местен варовик, щателно издълбан и монтиран, гарантира както здравината, така и красотата на съоръжението.

Издръжливостта на моста може да се счита за доказателство за уменията и любовта на Куда, тъй като той е устоял изпитанията на времето и продължава да вълнува посетителите и днес. Никоя река не е твърде широка за истинската любов.

Нашата малка групичка – изморени, изпотени и жадни от стръмното слизане, бързаме да се топнем в примамливите изумрудени води на Крупа.

Водата е ободряващо хладна, кристално чиста и действа като балсам. Престрашаваме да се пием, плуваме, общуваме с малките рибки и не благодарим на късмета и упоритостта си да сме сред тази смайваща красота, сами (двамата немски туристи, с които се засичаме за кратко, бързо си тръгват) и далеч от туристическите тълпи.

Бивакуваме повече от час, изсъхваме на галещите коси лъчи на залязващото слънце и изкачването до колата не ни се струва толкова стръмно и неприятно, заредени и ободрени от общуването с непокътнатата природна хубост.

Връщаме се по живописен път и спираме в съмнително заведение в близост до района на Плитвичките езера за вечеря. Оказва се страхотно попадение и се наслаждаваме на една от най-добрите пици на пещ, които сме опитвали.

Пристигаме късно в Tourist Center Marko, който ще бъде наш дом за следващите три нощувки и – удовлетворени – потъваме в дълбок сън предвкусвайки удоволствието от плитвичките езера.