Мечтая за Мостар, откакто видях снимка на стария мост в инстаграм – беше любов от пръв поглед. 2020 не можахме да пътуваме, покрай цялата пандемична лудост, но за сметка на това обиколихме подобни римски мостове в България и се насладихме на архитектура, история и разходки в природата.

Сбъднахме босненската мечта в средата на април 2023. Тръгнахме с автомобил от София в неделя рано сутринта и се прибрахме късния съботен следобед на следващата седмица.

♦ София – Вишеград – 7-7.5 часа

♦ Вишеград – Мостар – 4-5 часа

♦ Мостар – водопади Кравица, Кочуша и Поцител – Мостар 2.5-3 часа

♦ Мостар – Яйце – 3 часа

♦ Яйце – Травник – 1-1.5 часа

♦ Травник – Нови Сад – 6 часа

♦ Нови Сад – Ниш – 4-5 часа

♦ Ниш – София – 2.5 часа

Имахме 6 нощувки: една във Вишеград, две в Мостар, една в Травник и по една в Нови Сад и Ниш.

Вишеград

Мостът на Дрина

Звездата на Вишеград (и на Босна и Херцеговина) е прочутият мост на Мехмед паша Соколович – известен още като „Мостът на Дрина“ – възпят от нобеловия лауреат Иво Андрич в едноименния роман. Абсолютен шедьовър на инженерството от 16-ти век и една от най-добрите конструкции от онова време.

Мостът е поръчан от великия везир Мехмед паша Соколович – родом от Вишеград, 12 годишен взет за еничар и в последствие израснал в йерархията на Османската империя.

Построен е от Мимар Синан, един от най-великите архитекти от този период, който е проектирал и великолепния мост в Свиленград.

Има 11 арки (този в Свиленград има 21) По време на откриването през 1577 г. това е необикновено, уникално и единствено по рода си произведение на архитектурата.

През 2007 г. ЮНЕСКО го включва в световното наследство заради „уникалната елегантност на пропорциите и монументалното благородство, които свидетелстват за величието на този архитектурен стил“.

Сядаме на обяд в ресторанта на централния хотел във Вишеград, който предлага гледка към моста и вкусна скара.

Минаваме по моста и се качваме на обозначено място за красива гледка – заслужава си.

Виждаме и лодки, които разхождат щастливи туристи, но нямаме достатъчно време да се насладим на тази разходка, за това се отправяме към другата атракция на Вишеград.

Андричград

Андричград, известен още като каменния град, се намира на полуострова образуван от вливането на река Дрина в Рзав. Мястото все още е спорно, тъй като по време на войната през 90-те години тук е бил концентрационният лагер за босненци.

Изкуственият град е построен от известния сръбски режисьор Емир Кустурица, който планира да го използва като декор за бъдещия си филм за Иво Андрич.

Впечатляващо с еклектиката от различни архитектурни стилове, от османски до ренесансови и класицизъм, мозайки и няколко статуи на Иво Андрич. Целта му е да бъде културен център с института на Иво Андрич, Академията за изящни изкуства, кметството, няколко кафенета и ресторанти с гледка към моста, църквата Свети Лазар, ренесансов театър, мултиплекс кино и др.

Благаж (Blagaj)

Пътят от Вишеград до Мостар може условно да бъде разделен на две. Първата част е през тунели в скалите и живописни ждрела, в които Дрина си проправя път с постоянство и упоритост и проблясва с красивата си изумрудена вода.

Втората част (след Гацко) е в индустриален район, който изглежда изоставен и забравен от Бога, грозни комини бълват черен пушек, минаваме покрай огромно сметище и след него найлоновите торбички са навсякъде – закачени по плетища, летят пред колата, търкалят се в полетата. Доста е потискащо и ни вгорчава преживяването, но скоро стигаме в Благаж, оставяме колата на платен паркинг и се ободряваме с разходка покрай реката.

Благаж е известен с извора на река Буна (която излиза директно от скалите) и Дервишкия манастир, построен през 1520 г. Изворът и манастирът са разположени един до друг, създавайки изключително фотогенично място.

Има възможност да посетим дервишката къща – срещу заплащане, което ние пропускаме. За късен обяд сядаме в едно от заведенията покрай реката, хапваме прясна риба и се отправяме към мечтания Мостар.

Мостар

Настаняваме се и излизаме за първа разходка – старият град и мостът са на 5 минути от прекрасния ни апартамент.

Може би, защото е по здрач, може би сме изморени, може би са тълпите, но в първите часове не намирам Мостар за нещо особено и се чудя в какво толкова съм се влюбила и защо е целият този шум около моста и околностите.

За щастие, имаме късмет и сядаме без резервация в може би най-популярния ресторант с висок рейтинг – Sadrvan, и си поръчваме едноименното плато за двама.

Всичко е изключително! Прясно, отлично овкусено и приготвено.

На следващата сутрин намираме чудесно място, на което да се насладим на гледката към моста, любуваме се, снимаме и обичта неусетно се настанява в сърцата ни. На слънце всичко е по-красиво – и мостът, и типичните каменни къщи, и стройните тела на минаретата, и изумрудената вода на Неретва.

Мостар е в центъра на жестоката война в началото на 90те и мостът, построен през 16 век, е разрушен на 9 ноември 1993 г. В последствие е възстановен, с помощ от правителствата на съседни държави, и – заедно с красивите си околности – е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 2005 г.

Жоро намира – по усет – как да стигнем до платформата за скокове, която така дразнещо ми разваля снимките предишната вечер и от там се открива още по-изумителна гледка към моста.

С пълни сърца, минаваме по тесните каменни улички и закусваме в заведение, с което продължаваме да подслаждаме очите и душата.

Денят изкарваме в търсене на природни и архитектурни съкровища извън града, но вечерта правим дълга разходка в стария град и улавяме и нощната хубост на моста.

Водопади Кравица

На час път от Мостар, покрай палми и къщи с адриатически дух, близо до границата с Хърватия, се намира една от най-красивите природни забележителности в Босна и Херцеговина.

Входът е 20(!) марки на човек, което е ~20 лв, независимо от сезона, приемат и карти. След като плащаме, вървим 10-15 минути по добре обособена и поддържана пътека и стигаме до водопадите. А те са магически! 25 метра пад, мощна вода, изумрудено езеро в основата.

Нито едно от заведенията не работи; тече усилена подготовка за лятото.

Има смелчаци, които плуват в ледената вода; ние само топваме краката. Има и лодка, която предлага разходка до пръските на водопадите, от която не се възползваме, а сядаме на брега и се наслаждаваме на безвремието.

Водопад Кочуша (Kocusa)

На 25 минути с кола от Кравица и с упътвания от Google maps (свалили сме офлайн карти) стигаме до водопад Кочуша, за който няма такса, но за това пък има чудесен ресторант и голяма група от хора, които обядват. Всичко ни се струва апетитно, но не сме гладни след богатия доручак (закуска) в Мостар.

Буйните води на водопада падат от 5 метра, но с дължината си от ~50 м, създават внушителна картина. Седиментните скали и варовитите седименти, натрупани през годините пък дават впечатляващия наситено син цвят на езерото в основата.

Около водопада има пейки, на които сядаме и взорът и мислите ни потъват в мощните струи и увлекателната песен на водата.

Почител (Pocitelj)

От Кочуша се отправяме към Почител – стар каменен град построен в скалите между 16 и 18 век., в който времето е спряло.

Тръгваме в посока руините на крепостта с цел да стигнем до върха и да се насладим от високо на останките от средновековната и османската архитектура и околността.

Пътеките са стръмни, но изкачването не е дълго – около 20-30 минути, в зависимост от темпото, а гледката към кулата, река Неретва, джамията и каменните сгради, определено си заслужава.

Яйце (Jajce)

След двата пълноценни дни в Мостар, се отправяме към Яйце и Травник, където ще е и последната ни нощувка в Босна и Херцеговина.

Пътят е около 3 часа, пътува се бавно. Неретва прорязва живописни ждрела из скалистите планини на север от Мостар. Синьо-зелените й води проблясват на завоите и създават красота и настроение.

Спираме в крайпътно заведение, за да закусим и да се насладим на тази невероятна гледка.

В Яйце оставяме колата на платен паркинг (2 лв на час, с машина, която взима само марки), плащаме 4 лв вход за местността около водопада – приемат само в брой (и марки и евро).

Река Плива създава много малки каскади и водопади по пътя си и последната ѝ каскада е известният водопад Плива.  Висок е 22 метра и е обявен за един от 12-те най-красиви водопада в света. Има защо!

Цветът на водата е изключително тюркоазено, който чудесно си подхожда с наситено зеления мъх и контрастира с високите дървета и къщи в центъра на града, които обрамчват горната част.

Яйце е построен през 14 век и е служил като столица на независимото кралство Босна по това време. Градът е резиденция и на последния босненски крал Степан Томашевич, където той умира и където все още са останките му.

Травник

Яйце – Травник ни отнема около час и половина, с настаняването, и веднага излизаме на разходка.

Травник датира от началото на новата ера, а златните му години са между края на 17 век и средата на 19 век, когато градът е бил столица на управителите на Босна.

Разхождаме се по централната пешеходна улица и се изкачваме до внушителната крепост, предлагаща невероятна гледка към града и околностите.

Там сме по залез слънце, на мека светлина и всичко изглежда приказно – и многобройните джамии, и къщите, и хълмовете, в които са сгушени.

Травник е единственият град в Босна и Херцеговина с две часовникови кули, известен е и с цветната джамия, която е сред най-колоритните в страната.

Разбира се, не пропускаме родната къща на нобеловия лауреат Иво Андрич

Говори се също, че най-добрите чевапи в Босна и Херцеговина могат да бъдат намерени в Травник, а ние само можем да го потвърдим. Хазяинът ни препоръчва кебапчийница Bajra, в която уцелваме час пик и леко се изнервяме на полвинчасовото чакане.

Този тип храна не е моят първи избор, предпочитам например средиземноморска или тайландска. Обаче!

Месото е отлично овкусено и сочно. В комбинация с хрупкавата питка, крехкото свежо зеле и кремообразния каймак, се получава кулинарно вълшебство. Вода ни донесоха от чешмата, алкохол според мюсюлманския канон не се сервира и така накрая сметката ни беше 20 лв. Може да се плаща с карта.

В заключение

Босна и Херцеговина впечатлява с природа, архитектура, история, вкусна храна и гостоприемни хора. Сянката на войната от преди 30 години дебне на някои места и хваща за гърлото, но това е част от емоционалното преживяване.

От България няма удобни полети и така или иначе, за да разгледате основните забележителности, ще ви е нужна кола. Пътищата са хубави и поддържани, но повечето минават от едно населено място в друго; местностите са предимно планински и съответно не може да се кара бързо.

Ние изкарахме великолепни няколко дни, бихме се върнали с удоволствие и препоръчваме горещо.

Практични препоръки

€ Валута и разплащане: Валутата в Босна и Херцеговина е марка и курсът е ~1:1 с българския лев. На повечето места приемат и евро, а в местата, които са близо до Сърбия – и динари. В ресторантите и бензиностанциите обикновено може да се плаща с карта. Ние бяхме запазили само апартаменти през букинг и всички хазяи искаха плащане в брой (плащахме в евро).

⇒ Мобилна връзка: роуминга с А1 за Босна и Херцеговина е 10 лв на ден, без ДДС, и си спряхме телефоните. Имахме предварително свалени офлайн карти в Google maps, както и ползвахме wi fi в заведенията и апартаментите. Картите са задължителни, тъй като обозначения и табели липсват, дори на важни кръстовища.

£ Бюджет: нашето едноседмично пътешествие излезе 1900 лв. Това включва бензин, всички пътни и туристически такси, храна, спане. Избирахме хубави места за настаняване и не сме се лишавали от нищо.