След обзора на любими европейски вкусови преживявания е ред на ястията, които най-много са ме впечатлили от пътуванията ни в Бали, Тайланд, Южна Африка и Америка.

Обонянието ми полека-лека се завръща и е изключително удовлетворяващо да мога да усещам опияняващия аромат на какао и на току-що разтопено масло, да вдишам чушките на червения пипер и да различавам душ гела си с арган от този с череша. Наслаждавам се на ново-оцененото си сетиво и продължавам да мечтая за пътешествия и приключения, за екзотични кулинарни преживявания и храни. А докато пътуването отново стане нормална част от ежедневието ни, се отдавам на спомени.

Първата ни вечер в Азия. Първата ни вечер в Бали. Първата морска храна в Бали. Как да не я запомня завинаги? Симпатичен ресторант в Убуд с най-вкусната риба тон на скара – сочна, хрупкава по краищата и мека и червена в средата. Гарнирана с пресни зеленчуци овкусени в азиатски стил, ориз и картофки.

Първият ни ден в Бали. Правим голяма пешеходна разходка: свещената гора на маймуните, царският дворец, храмът на Сарасвати, оризовите полета и 2 други храма. За обяд сядаме в Ibu Rai и аз си поръчвам шишчета от местна прясна риба, които бяха феноменални. Плътни, сочни, с приятна опушеност от скарата. А букетът от подправки използван и за маринатата и за гарнитурата – вълшебство от аромати, люто и сладко.

В Бали си имах ритуал – всеки ден пиех кокосова вода и фреш от диня. Фреш от диня звучи доста семпло и леко странно – та динята не е ли цялата сок? Обаче, ароматът! Свежестта! Цветът! Вкусът! Ефектът, който има върху хидратацията и настроението. Невероятни.

Вечерята на плажа в Джимбаран, Бали. Запомняща се със спиращите дъха храмове, които видяхме преди това – Тана Лот и Улувату, традиционният балийски танц на залез слънце и с цената си –  около 200 лв за двамата. Включваше по една супа на човек, това огромно морско плато: кралски скариди горе в ляво, печена риба в дясно, по средата – лобстър, който опитвах за първи път и много ми хареса, миди и калмари. Всичко приготвено семпло и изключително вкусно и поднесено на плажа.

За уличната храна в Тайланд мога да напиша книга, но тук ще се огранича до няколко акцента. В Чианг май сме на вечерният неделен базар – атракция, за която бях чела предварително и исках да посетим, за това така си организирахме нощувките. базарът се провежда всяка неделя от 16:00 до около полунощ. Пътят е затворен за трафик през това време. Разхождаме се и се наслаждаваме на атмосферата и на вкусната, ароматна и евтина улична храна.

Избираме пад тай, тофу с пикантен сос и пролетни ролца. Пад тай е типично – и мое много любимо – тайландско ястие – оризови спагети се приготвят на уок тиган, с тофу, кълнове и яйца. Могат да се добавят и скариди (както в случая), пилешко или телешко. Сервира се с пресен лук, лайм и начукани белени фъстъци. Опитвам се да си го правя и в София, докарвам го донякъде – купила съм точните продукти за соса имам и оризови спагети, донякъде го поевропейчвам като слагам различни зеленчуци, но не е същото.

Преди да отида в Азия, кокосът не ми беше любимец. Разбира се, обичам бонбони рафаело, но знам, че те са далеч от автентичния вкус. В Бали и в Тайланд опитвам кокосова вода и се влюбвам безвъзвратно. Както и във всякакви разновидности на кокоса. В Чианг май опитвам кокосов сладолед сервиран в кокосова купа и месце от млад кокос. Ароматен, мек, плътен, не много сладък и изключително удовлетворяващ. Забравям за миг любовта си към шоколада.

Опитвам и палачинка с истински кокос и сок от манго за следобедна закуска в денят, в който ще гледаме залеза от плажа Ао Нанг. Хрупкавостта на палачинката чудесно хармонира със сочността на кокоса. Сладост, свежест и аромат от сока от манго. Съвършенство. И то закупено от уличен продавач.

Последният си обяд в Чианг май посвещаваме на заведението срещу хотела, което изглежда опърпано и занемарено, на външен вид – няколко нива под студенстки стол,  и което се оказва – предлага една от най-вкусните храни в Тайланд.  Ние избираме red sniper печен на скара, пикантна салата от зелено манго и кралски скариди на скара.

Вкусовите ми рецептори и усещането ми за мирис най-добре помнят рибата. Прясна, перфектно изпечена, плътна и сочна и с приятна опушеност от скарата.

Едно от най-вкусните неща в Тайланд е пълненият ананас с ориз, скариди и парченца ананас и зеленчуци. Сладостта и ароматът на ананасът зрял под лъчите на тайландското слънце. Оризът, който се отделя зрънце по зрънце. Хрупкавите зеленчуци. Месестите скариди. Сладките стафиди. Както казва мой далечен чичо – по друг повод – съвършена симфония за устната кухина.

Гурманското ни пътешествие продължава с Южна Африка. От Южна Африка имам много вкусни спомени от яйца бенедикт, стекове, занаятчийско кафе и хубави сладкиши. Няколко хранения се отличават.

В единият от дните ни в Найсна, за късен обяд сядаме в кокетна зелена ферма за мляко, която изглежда като излязла от приказките. Моят киш е с хрупкава коричка и кремообразна вътрешност, а салатата към него е превъзходно овкусена. Като затворя очи, мога да усетя ароматите на сирената – козе, бри и типично твърдо южноафриканско, а за дресингът попитахме, оказа се, че го бутилират и продават. Купихме си три бутилки, които – за съжаление – вече са история.

В Найсна вечеряме в един от препоръчаните ни ресторанти Sirocco, където Жоро си поръчва улова на деня, който също беше впечатляващ, а аз избирам скариди. М, скариди ще кажете. Тези обаче освен, че са перфектно почистени и приготвени пристигат овкусени с песто, което е с вълшебен аромат на масло, чесън и билки.

Националният парк Цицикама в Южна Африка е едно от най-красивите места, на които сме били. Изобщо. Ето това е обичаен залез в Цицикама.

Рой – първият ни хост в Порт Елизабет – ни посъветва да си купим продукти за барбекю, защото ако не запалиш огън и не изпечеш месо, все едно не си бил в Африка. Така и направихме. Жоро, разбира се, не аз. Това барбекю ще запомня освен с превъзходния вкус на печените зеленчуци, особено сладката хрупкава царевичка, и със спиращите дъха гледки, шума на океана и разговорите на птиците, на които се наслаждавахме, докато хапвахме.

От Африка се пренасяме в Америка, където имам дълъг списък с кулинарни преживявания като първото ми брауни, най-вкусният сос за салата цезар, кесадия и фахитас, сладолед, чийз кейк. Тъй като всички те са се случили преди повече от 5 години, тук ще споделя най-скорошното. Миналогодишното ни приключение със Стела на гости на братовчедите във Вашингтон и разходката до Балтимор. По препоръка на Роко обядваме в Rusty Scupper. Ресторант с невероятна гледка и прясна морска храна. Хапвам любимата clam chowder – гъста супа с парченца рачешко месо, която заобичах от Бостън.

Както и crab cake – солено кексче с рачешко месо, което е превъзходно, а аспержите са приготвени отлично – добре овкусени и хрупкави. Компанията и гледката допълват преживяването.