Средата на втората вълна на домашно обучение и затворени ресторанти. Изкаран ковид с придружаваща тотална липса на обоняние. Разбира се, знам, че не това е най-сериозният остатъчен ефект от болестта, нито ми е приятно да моля децата да душат дрехите, за да знам дали са за пране и да не усещам парфюмите си. Най-много ме измъчва фактът, че не мога да се наслаждавам на храни, които обичам и които знам, че са несравнимо по-вкусни и усещането е по-пълноценно, когато мога да вдъхна аромата им.

В тази ситуация, единственото което реших, че е в мой контрол са картинните мечти за пътувания и спомените за храни, които са ме впечатлили на предишни пътешествия. Аромати, места, текстури, констистенции, усещания и преживявания.

Наслаждавала съм се на много разнообразна, прясна, вкусна и ароматна храна през живота си, но когато започнах да си припомням „най“, изплуваха конкретни моменти – като например първият ми пад тай в Тайланд, истинската сицилианска канола, най-впечатляващо изглеждащите и крехки гръцки калмари.

Разрових се в албумите, подбрах снимки и ги разделих на две категории – европейски вкусови преживявания и такива извън Европа – Бали, Тайланд, Южна Африка и Америка. Днес ще ви представя европейската си селекция на впечатляващи храни и ще се радвам да споделите вашите любими лакомства от пътувания, за да се вдъхновим и стоплим взаимно.

Това не е класация, а обзор на храните, които са ме впечатлили в последните 5-6 години пътешествия в Европа. Съветвам ви да четете тази статия подготвени с нещо вкусно наблизо, защото подозирам, че рязко ще огладнеете.

Първите гръцки калмари от далечната 2015 поднесени по този изумителен начин. Изяла съм не малко калмари през живота си и преди тези, но вижте ги! А и  – топли, хрупкава коричка и плътна сочна вътрешност. Фактът, че ги хапнахме в заведение на пристанището допълнително допринесе за перфектното преживяване.

Първият виенски шницел във Фиглмюлер! Направихме си резервация седмици преди да пътуваме за Виена, защото за това популярно заведение се чака на опашка и дори местата за резервация свършват бързо. Шницелът е огромен, излиза от чинията, в която го сервират. Освен с големината си, впечатлява и с това, че месото е приготвено изключително тънко и – в същото време – крехко, както и с хрупкавата си чудесно овкусена панировка. Задължителна спирка ако сте във Виена.

Трнава! Толкова ни хареса това малко живописно градче с Жоро, когато посетихме Словакия между Коледа и нова година през 2018. Топло и уютно кафене в стил стара Виена, в което свиреше тих Моцарт и в което се насладихме на един от най-вкусните брънчове през живота си. Моят избор беше тост с крема сирене, авокадо, бъркани яйца и сьомга и към него ми донесоха – като комплимент – великолепно капучино и малък фреш от портокал. Въпреки че в момента нямам обоняние, вкусовите ми рецепти помнят чудесната мекост на сиренето и авокадото, пресния хляб и ароматните бъркани яйца.

Какво е Париж без Айфеловата кула и без лучена супа? След няколкочасова мартенска разходка покрай Сена, внушителната Нотр Дам и Лувъра, вървейки по Шанз-е-лизе си харесах заведение и влязох да се стопля с френска лучена супа. Уцелих добре и ~10 евро, които дадох за една супа, си струваха всеки цент. Сгряваща и ароматна, мек сладък лук, хрупкав хляб и плътен разтопен слой от хубаво твърдо френско сирене.

Опитах да харесам паеята – ориз, морски дарове и зеленчуци – всичко обичам, в Барселона, но там още миризмата ме отблъсна: бяха прекалили с шафрана. Опитах и в скъп ресторант в София, във Валенсия типичната паея със заешко и зелен боб не беше лоша, но нищо запомнящо се. Докато с Жоро не попаднахме в ресторант в Мадрид в латинския квартал, в който нямаше меню на английски. Отличен знак, решихме, и не сбъркахме. Поръчахме паея с обелени морски дарове (Paella de marisco pelado) и ни донесоха това щастие в чиния. Ароматна, балансирана, богата и невероятно подправена автентична паея.

Първите няколко пъти, Рим ме впечатли с архитектура, атмосфера и сладолед, но нищо от другата част от храната не ме развълнува. Вече си мислех, че невероятната италианска кухня, на която се наслаждаваше Лиз Гилбърт в „Яж, моли се и обичай“ е градска легенда, докато не се разходих в Трастевере. Живописен квартал с тесни улички, улично изкуство, вълшебна атмосфера, кокетни ресторантчета с вкусна храна и непретенциозен дух и много зеленина. Седнахме на място с дървени маси и столове и всичко, което поръчахме беше чудесно. И пастата и пицата и салатата. Запомнихме тези кюфтенца, които ни препоръча сервитьора. Баласирано овкусена кайма, нежен сос, хрупкави печени картофи и сотиран спанак. Изключителна хармония.

Следващият път, когато бях командировка в Рим, след вечерната разходка с колегите седнахме в заведение в близост до пиаца Навона. И сега, като затворя очи, мога да усетя вкуса на тази семпла съвършена паста. Плътност от пресните талятеле сготвени точно, колкото трябва, мекота и аромат от горгонзолата и свежест и лека горчивина от руколата.

Най-добрите спагети помодоро опитахме в Пиза. Седнахме да вечеряме в ресторант в уличките до пиаца Мираколи (площада на чудесата) и Ади се спря на тях. Толкова ни харесаха, че поръчахме още една порция за споделяне. Спагетите бяха приготвени ал денте, доматеният сос беше точно, колкото е необходимо, за да не са сухи, но и да не е прекалено и бяха поръсени с порядъчно количество ароматен пармезан.

Истински сицилиански каноли опитах в Таормина. Хрупкаво тесто, леко препечено по краищата, въздушен ванилов крем и натрошен шам фастък, местно производство. Допълнени с ароматно италианско капучино. Вълшебство.

С лимонов пай реших да изляза от зоната си на шоколадов комфорт във Виена и от тогава съм му фен до гроб. Плътното маслено тесто, свежият лимонов крем и ефирният меренг са изключителна комбинация. В случай, че искате да опитате хубав лимонов пай, в София има в сладкарница Теа.

Скаридите в Гърция винаги са добър избор. Големи порции, идеално изпечени, сочни, плътни и хрупкави и – не на последно място – на фона на кристално море и красив летен залез.

Октоподът също е винаги добър избор в Гърция. Аз се осмелявам да хапвам само там, защото съм имала няколко разочарования в България и Хърватска и предпочитам да не експериментирам. Чувала съм, че и в Португалия го приготвят добре и нямам търпение пътуването да се нормализира и да се уверя лично. А най-добрият октопод, на който съм се наслаждавала, ми се случи това лято. Дебели пипала, идеално почистен, перфектно овкусен, топъл, плътен и сочен, изпечен точно, колкото трябва и – не на последно място – сериозна порция.

Миналото лято на любимото ни гръцко плажно заведение предлагаха това! Топли пухкави палачинки намазани обилно с качествен течен шоколад и хрупкави карамелизирани ядки. Хапваш и директно попадаш в гръцкия рай заедно с тюркоаза на морето и златното на финия пясък. Не знам защо решиха да го изключат от менюто тази година – може би се грижат за добрата ни форма, или прецениха, че времето прекарано в рая ни е било достатъчно.

Бергамо превзе сърцата ни с очарованието на cita alta, великолепието на градската стена, атмосферата на павираните улички, архитектурата, впечатляващите гледки и божествената храна. От всичко, което опитахме, вкусовите ми рецептори най-добре са запомнили тази фокача. Топло, плътно и – в същото време – тънко, вкусно, мазничко хлебче с разтопено сирене и прошуто кото.

А кои са вашите запомнящи се кулинарни преживявания по време на път?

Очаквайте и втората част на тази поредица, в която ще разходя виртуално вкусовите ви рецептори в Азия, Африка и Америка.