Един от дните от приключението ни в Кан посвещаваме на Монако. Пътуваме с влак около час, за €13 на човек в посока.

Монако е малко, богато княжество, разположено на Лазурния бряг между Франция и Средиземно море, с площ от едва 2 кв. км – второто най-малко независимо държавно образувание в света (Ватикана държи първото място). Известно е с лукса, яхтените пристанища и легендарното казино в Монте Карло, както и с ежегодните състезания „Формула 1 Гран При“.

Управлява се като конституционна монархия начело с княз, а икономиката му разчита на туризма, банковите услуги и грандиозните събитията. Монако няма данък върху доходите, което го прави магнит за заможни жители, а гъстотата на населението е сред най-високите в света.

Влакът спира на яхтеното пристанище и започваме обиколката с изкачване до новата част. Минаваме покрай сгради в класически стил бел епок със симетрични фасади и пищна орнаментика и неусетно стигаме до площада пред казиното.

Sky Mirror – огледалнаta, вдлъбната стоманена дискова скулптура, която според създателя си „спуска небето на нивото на улицата“, привлича погледи и желаещи да я увековечат в снимка.

Сградата на казиното е емблематичен образец на френския бел епок от края на XIX век – стил на разточителна декоративност, симетрия и театрална композиция, богати корнизи, скулптурни групи, фризове и куполи.

Любопитните факти около казиното са свързани с причините за построяването му: принц Шарл III решава да изгради казино, за да спаси икономиката на княжеството; първото казино от 1865 г. се оказва толкова успешно, че през 1869 г. данъците в Монако са отменени. С това, че жителите на Монако нямат право да залагат, както и с филмите за Джеймс Бонд.

Луксът се усеща и във вътрешността: мрамор, позлата, фрески, кристални полилеи. В атриума има тематични скулптури – рулетка и фигура на Фортуна – древноримската богиня на съдбата, късмета и просперитета.

Името ѝ произлиза от латинското „fortuna“ – „щастие“ или „случайност“ и олицетворява непредсказуемостта на живота. Символично напомняне, че богатството и успехът са въпрос на късмет, а не на сигурност.

Спускаме се към морето и по път минаваме покрай луксозна жилищна сграда с невероятна гледка.

Плажът е малък, разполага със свободна зона и няколко заведения, които предлагат шезлонги и чадъри срещу заплащане.

За обяд избираме Neptune, където е очаквано скъпо и неочаквано (като за крайбрежно заведение) вкусно и се наслаждаваме на свежи салати, морска храна и пейзаж и сладки приказки.

Продължаваме разходката към стария град минавайки по централни улици обрамчени с впечатляващи сгради в пастелни тонове, декоративни корнизи и орнаментирани балкони от ковано желязо.

Изкачвайки хълма към стария град, освен към пристанището, се открива и изглед към множество недотам красиви жилищни блокове. Недостатъкът на малките места с голяма гъстота на населението.

Дворецът на Монако е впечатляваща комбинация от ренесансови и барокови елементи. Построен е през XII век като генуезка крепост и през вековете е трансформиран в елегантна резиденция на княжеската фамилия Грималди. Разположен е на „Скалата“ (Le Rocher) и предлага впечатляваща гледка към пристанището и Средиземно море.

След бутиците с луксозни марки, яхтите и лъскавите фасади, автентичността на стария град е освежаваща като глътка студена лимонада в горещ ден. Стари сгради, тесни калдъръмени улички и малки площади с панорамни гледки към морето.

Лабиринтът от криволичещи алеи ни отвежда до катедралата св. Николай, където сядаме на пейка и се любуваме на гледката.

Катедралата е изградена от светъл варовиков камък в неоромански стил със симетрични линии и декоративни детайли. Главният вход е подчертан с три големи арки, над които се издигат редица малки колони. Фасадата е богата на релефи и скулптурни орнаменти, но запазва хармонична простота, характерна за романската традиция.

Построена е през 1875 г. на мястото на стара църква от XIII век и в нея се провеждат важни церемонии – сватби, погребения и национални празници. Там са и гробниците на княжеската фамилия, включително на Грейс Кели.

Забелязваме знаци за ботаническа градина и решаваме да ги последваме. Jardin Exotique de Monaco е разположена на скалист хълм с панорамна гледка към морето и е известна с колекцията си от сукуленти и кактуси, които растат сред скали и тераси. Табели ни информират, че градината обхваща над 1000 растителни вида от различни континенти – особено от сухи и тропически региони.

Природата, зеленината, фонтаните, дърветата и храстите са балсам за очите и душата след разточителния лукс на лъскавите сгради и модни бутици.

В градината сме по залез и имаме късмет да наблюдаваме последните отблясъци на слънчевите лъчи зад планината, които обагрят небето в златисти нюанси на фона на спокойните води на пристанище между жилищни сгради.

Залезът омекотява контурите на града, а светлината създава романтично усещане.

Монако ни посреща и изпраща гостоприемно – с ярко синьо небе и топло октомврийско слънце. Разкрива ни тайната на успешното съжителство на разточително богатство, лукс и яхти и автентично сърце кацнало на скала и приютило тесни калдаръмени улици, стари сгради, зеленина и характер. Приласкава ни с морски гледки, вкусна храна, великолепие и удобства. Пак ще се върнем.