Представите ми за Кан – и лазурния бряг – се свеждаха до червен килим, лъскави бутици и изкуствени хора, докато не отидох да проверя на място.

Открих многото лица на Кан – автентичен стар град, уютно старо пристанище и модерно ново, широки крайбрежни алеи, блестяща чистота, изненадващи пешеходни зони разпръснати из целия град. Открих и многото сърца на Кан – кристална морска вода и златно-розови залези, живописни калдъръмени улици, атмосфера и изключителна храна.

Неочаквано, част от сърцето ми остана там – и заради многото лица на града, и заради автентичната и дълбока близост със скъпа приятелка. Неочаквано, или не толкова, защото, когато едно място ти позволи да плажуваш и плуваш в средата на октомври, бързо скъсява дистанцията.

С моята любима Ели, с която сме били заедно в Люксембург и Брюж посвещаваме дълъг уикенд на Кан през октомври и това са нашите топ 10.

Кан топ 10 – какво да видим, опитаме, снимаме и преживеем в Кан

1. Старият град (Le Suquet)

Тесни, криволичещи калдъръмени улици, които се изкачват нагоре по хълма. Къщи с пастелни фасади, дървени капаци и цветни саксии. Малки заведения за хранене, винени барове и бутикови магазини.

Нашата разходка е по залез слънце и часовниковата кула (Tour du Suquet), която е разположена на върха на хълма, до църквата Notre-Dame d’Espérance е красиво осветена. Кулата е един от символите на стария град с автентичната си средновековна визия.

Намираме място в близост, от което се наслаждаваме на златистото залязващо слънце скриващо се зад планините, обрамчено от перести облаци.

Продължаваме разходката и стигаме до триизмерните букви Cannes азположени на зелена тераса до кулата и църквата. Гледката от там е една от най-добрите в града – заливът с яхтеното пристанище, булевард Кроазет и редицата луксозни хотели и в далечината Леринските острови и синята линия на Средиземно море.

Светлините на града и морето се сливат в златисто-сини багри, от които в последствие остава изключителен нежно розов нюанс, който придава магичен привкус на цялото преживяване.

2. Храната в Кан

В Париж съм опитвала – мисля си – всички типично френски ястия и не съм особено впечатлена. Охлюви и яхнии. Багети, сирена и шоколад. Не разбирам обаянието на френската кухня. До първата ни вечер в Кан.

Имаме късмет с избора на заведение – Le 24 suquet, сгушено в очарователна улица в стария град. Сядаме навън (през октомври!) и се наслаждаваме на изумителна феерия от вкусове, тексури и аромати.

За предястие поръчвам гъши дроб –  кремообразен и наситен, който в комбинация с топлия, препечен хрупкав хляб, сладкото от смокини, розовия пипер и кристалчетата морска сол, създава перфектния баланс.

Ризотото е кремообразно, добре овкусено и чудесно контрастира с плътните сочни миди сен жак.

Изключително преживяване за всички сетива.

Различните предястия и основни ястия, които ни поднасят в ливанския Beryte Cannes също са чудесни.

La Cantine Provencale е с по-висока оценка от Le 24 suquet (4.8 срещу 4.4), но храната не е чак толкова впечатляваща – вкусна, но незапомняща се. Лученият тарт е с готови кори, зеленчуците при октопода са безхарактерни.

Le 24 suquet толкова ни харесва, че отиваме още веднъж за крехък телешки стек с типични за района гъби и сочен бургер.

3. La Croissete (Кроазет)

Може би най-известната морска алея в света, която се намира между морския бряг и булеварда осеян с бижутерийни къщи и дизайнерски бутици. Дълга 2 км и построена през XIX век, за да привлече аристокрацията и богатите туристи. Отделни зони за пешеходци, велосипедисти и автомобили. Филмовият фестивал в Кан се провежда в Palais des Festivals, в началото на La Croisette.

Пътят ѝ минава покрай залива на Кан, с гледка към лазурното море и Леринските острови. От едната страна – редица петзвездни хотели, а от другата – частни плажове и морски ресторанти. Красиви градини и цветни алеи, които допълват усещането за лукс и блясък.

През октомври – приятна морска разходка в компанията на палми, цветя и умерено количество туристи. През лятото – парад на суетата, тълпи и глъч (по описание на Ели).

4. Старото пристанище

Старото пристанище на Кан (Vieux Port) е едно от най-емблематичните места в града и носи автентичния дух на Ривиерата. Разположено е в подножието на хълма на стария град и началото на Кроазет. Датира от XVII век, когато е било център на рибарството и търговията. Днес е смесица от традиция и лукс: редици от рибарски лодки и впечатляващи яхти.

Панорамата към Le Suquet е една от най-запомнящите се гледки от Кан. От пристанището се вижда хълмът с часовниковата кула и църквата, които в комбинация с кокетните ниски сгради в пастелни цветове, зеленината на хълмовете, златните отблясъци на вечерните светлини и розовите нюанси на залязващото слънце, създават произведение на изкуството.

5. Новото пристанище

В срещуположния край на Кроазает се намира новото пристанище. По-спокойно, не толкова живописно и дом на суперяхти и модерни плавателни съдове – често на световния елит.

С Ели се разхождаме дълго по обяд, снимаме цветните яхти и отраженията им в огледалото на залива, правим си селфи и – за тези няколко мига – сме собственици на луксозен плавателен съд излезли да побъбрят и да се полюбуват на притежанията си.

В следващите, когато си купуваме улична храна и която хапваме с гледка към лазурния бряг на типичните сини столове за Кроазет – сме отново ние.

6. Boulevard du Midi (булевард Миди)

Тази морска алея откриваме случайно – Ели ме води на панорамен бар, от който я снимам, и на следващия ден разбира се – се разхождаме там.

Различна е от бляскавата La Croisette – тук атмосферата е по-спокойна и автентична, осеяна е с палми, зелени площи и места за отдих. Простира се на запад от старото пристанище към квартала La Bocca, дълга е около 2 км, и предлага най-добрите гледки към Естерелските планини в далечината.

Плажовете са широки, златисти, пясъчни, заливът е тих, а привечер светлините от околните населени места създават вълшебна атмосфера.

7. На плаж в Кан

Средата на октомври е, а ние плажуваме! Два пъти!

Водата е чиста, прозрачна, с плуващи слънчеви зайчета и малки рибки. Влизам няколко пъти, плувам, пляскам въодушевено, наслаждавам се на морето, плажа, компанията на Ели, разговорите и усещането за безвремие.

За следобедния плаж сме по-подготвени със слънцезащита и домашни храна, която приготвяме в апартамента – сандвичи, варени яйца и зеленчуци, и се чувстваме като местни. Избираме Zamenhof – красив и спокоен малък залив в края на Кроазет.

Толкова ни е приятно, че стоим до залез слънце и с удоволствие наблюдаваме как меката коса светлина се разлива в златна пътека и проблясва по повърхносттая на лазурното море като безброй скъпоценни камъни.

8. Централните улици на Кан

Центърът на Кан е елегантен и симпатичен, чудесна комбинация от лукс и типичен френски чар. Оживени площади, сладкарници, магазини за деликатеси и сувенири. Малки странични улички. Луксозни бутици, модни марки, парфюмерии и бижутерийни магазини. Кафенета и винени барове. Пекарни и пазари.

Изненадващи пешеходни зони разпръснати из целия град с обособени места за хранене и забавления, стилно украсени и отлично поддържани.

Красиво осветеният фонтанът на площад Gambetta с няколко нива и скулптурни детайли. Площадът – заобиколен от исторически сгради с типични френски балкони и примамливи ресторанти и кафенета.

9. Залезите в Кан

Наблюдаваме как слънцето залязва от три много различни и стратегически места

стария град: за височина и дълбочина

старото пристанище: за красив декор и розови багри

и плажен залив: за слънчева пътека и диамантени отблясъци

10. Еднодневна разходка от Кан – Монако

Единият от дните на лазурния бряг посвещаваме на Монако, леснодостъпна дестинация на около час с влак от Кан, и €13 билет на човек в посока. Разказвам подробно за еднодневното ни приключение до Монако – тук.