За – вече превърналото се в традиция – майско пътуване до Шарм тази година се спираме на Jaz Fanara Resort.

Отново се доверяваме на Ара Тур, които продават програми на Емералд, но май ще ни е за последно – цените се вдигнаха с близо €600 за нас четиримата спрямо предишни години за съпоставим хотел, чартър и трансфер от летището. Не ползваме екскурзиите им и ако Wizz продължат да предлагат директни полети до Шарм и догодина, ще опитаме самостоятелна организация.

Тъй като с Жоро вече видяхме пирамидите и сфинкса, разгледахме културните артефакти в историческия музей в Кайро, карахме АТВ в Сахара, запознахме се с начина на живот на бедуините, целта на тази една седмица е плажен релакс и красивия подводен свят на Червено море.

Хотелът

Charmillion миналата година много ни хареса – и като хотелски удобства, и като храна и анимация, и като плаж. Рифът е красив, но от една страна се ползва от три хотела и има много нахални руснаци, които развалят преживяването, и от друга – невинаги е отворен. Хотелът е от подветрената страна на полуострова и когато има вълни, е опасно за шнорхелинг и съответно – понтонът е затворен.

За това, тази година избираме хотел, който има свободен достъп до риф (през плажа) – предпочитаме да не зависим от работно време и атмосферни условия.

Запазила съм стандартни стаи за нас с децата и родителите ми и седмица преди отпътуването съм неприятно изненадата като виждам, че нямат тераса. Заменяме ги с делукс с гледка градина, доплащаме си и за промяната и за типа стая. Блокчетата ни се намират на 500 м от основния ресторант и басейните, което – разбира се – не е удобно, но пък е сравнително тихо и имаме зелени площи, на които си правя йогата всеки ден.

Стелчето и нейното семейство (дете на 9, което спи при тях) са в супериорна стая, която е с по-централна локация, но е толкова шумно, че не могат да спят. Местят се, но шумът остава и се налага да ползват тапи за уши.

Общите площи са добре поддържани, зелени и цветни, но пространството е тясно и всички постройки са до пътя, което – въпреки живият плет – създава неприятно усещане.

Басейни има на две места – единият е до основния ресторант и плажа, а другият – до отдалечените блокчета, в които сме настанени ние и до втори ресторант, който работи само за закуска и вечеря. Чисти са, отопляват се и в най-големият има огромни надуваеми играчки, с които децата много се забавляват.

Ресторантите са три – основен, ресторант до отдалечения басейн и един ала карт, който ние не пробваме. Храната е посредствена навсякъде, няма места за сядане навън и от храненето не успяват да направят преживяване, както в Шармилиън и в Джерба. Единственото хубаво, е че сервират обяд – салати, сандвичи и пици, в кафето, което е до основния басейн и ние ползваме тази опция всеки ден след плаж.

Анимацията е на може би най-ниското ниво от всички хотели от подобен тип, в които сме били. Имат амфитеатър над плажа, който не ползват, а всички забави провеждат до басейна, което допълнително разваля преживяването.

Плажът

Плажът е приказен! Бистра тюркоазена вода, гладко море подходящо за шнорхелиране всеки ден, златист пясък, рибки и корали достъпни за всички – не само при рифовете.

Родителите ми се къпят всеки ден по няколко пъти, наслаждават се на прекрасната вода и цветните рибки, които се виждат и без никакво оборудване.

Недостатъците на плажа са няколко – прекалено малък е за толкова голям комплекс – и всяка сутрин с Ади и Жоро ставаме в 6:45, за да запазим хубави шезлонги и чадъри за всички, и да имаме необезпокоявано време с рибите и коралите. Към 9 идва татко, за да наглежда шезлонгите, а ние тепърва отиваме на закуска.

Целият комплекс е кацнал на висока скала, което прави местността много живописна, но и достъпът до плажа – почти отвесен. Изкачването на стръмни пътеки и стълби в комбинация с жаркото слънце, е изморителна и неприятна комбинация – особено за по-възрастни хора. Липсата на тоалетна на плажа, създава допълнително неудобство.

По средата на изкачването, обаче, има кафе с гледка, на което имат хубава машина и сервират отлично еспресо и капучино.

Рифът

Рифът е поантата на седмицата ни в Шарм. Достъпен по всяко време, можем да шнорхелираме в различни посоки и да не видим други хора, а напълно да се отдадем на магията на подводния свят. Няма нахални руснаци, няма теглене на въже, няма предупредително свирене, няма разочарования в дните, в които рифът не е достъпен.

Като че ли още по-пъстър, още по-жив, още по-наситен – все едно цветовете са се сгъстили. Жълтото е ярко и плътно, зеленото – меко и преливащо, лилавото е млечнобледо. И – изведнъж – сини корали. Светлосини корали, меки на цвят и почти порцеланови, с нежно син оттенък, който се губи към белезникаво в краищата. Съвършенство. Любувам им се в захлас всеки ден.

Коралите са друг свят. По-добрият. Разклонени, гладки, с гънки, като мека тъкан или като изваяни от камък. Някои приличат на малки горички, други – на мозайка от форми, трети – на човешки мозък.  Всичко е живо, наситено, пълно.

Риби – на райета и на точки, фини линии в жълто и синьо, наситено зелено и лилаво, златисто, яркосино, изумрудено. Малки, бързи, почти неуловими. По-едри, бавни  – поглеждат ни със спокойно пренебрежение. Две се разминават, трета се промъква между коралите, стадо внезапно променя посоката си подплашено от малка синя акула.

Петнист скат, почти слят с дъното, сини точки върху кожата му, опашка като линия. Плъзва се и изчезва, оставяйки след себе си само усещането за гладко движение.

Две малки риби клоун (за първи път виждаме наживо) ни изпълват с възторг и въодушевление. И ние намерихме Немо!

Ади попада на гигантска мурена – отчетливи тъмни петна на по-светъл фон, и успява да я снима отблизо. Обикновено самотници и активни през нощта, Ади се запознава с нея привечер и не се застоява много – хищни са и могат да атакуват, ако се почувстват застрашени.

Перлата в короната тази година е петнист орлов скат, който с Ади наблюдаваме една ранна сутрин и сме като хипнотизирани наблюдавайки грациозния му полет във водата.

В този приказен подводен свят най-силният контраст е светлината. Тя пада на лъчи, пречупва се във водата, рисува върху коралите, променя цветовете им с всяко движение. Сенките се движат, формите се размиват и събират отново, рифът се променя постоянно.

Ние сме там по няколко часа всеки ден, наблюдаваме в захлас и преклонение съвършенството на природата, любуваме се на красотата и изобилието и сме благодарни за гостоприемството.

Статията съдържа партньорски линкове. Ако резервираш през тях, подкрепяш блога – без допълнителна цена за теб.