За историческия музей и пирамидите тръгваме в 1 през нощта, което е неудобно и неприятно, и се оказва, че не сме единствените, които са се подвели по описанията в сайтовете на туристическите агенции, че първо разглеждаме Кайро, а след това Хургада. Задължително попитайте преди да запазите подобна екскурзия на нашата с включено посещение на пирамидите.

Автобусът е сравнително комфортен – има и тоалетна. Пътуваме 5 часа със спирка за кафе, аз поспивам, Жоро не успява и пристигаме в Кайро не особено свежи.

Mузеят се помещава в красива колониална сграда, в която влизаме групово, раздават ни слушалки и гидът, с който сме от агенцията ни разказва интересни факти на български. Както всеки друг музей, без контекст и история – само бихме гледали камъни, статуи и дребни предмети, без да знаем какво точно наблюдаваме и защо е важно.

Нямаме познания по египетска история, но някои аспекти задържат вниманието ни. Аз снимам и си водя записки.

Хефрен

Това е статуята на Хефрен (построил втората по големина пирамида), синът на Хеопс (построил най-голямата).  Съхранена е отлично и характерен е мотивът на ястреба, емблематичен за митологичните му предци, който защитава главата му с разперените си криле. Намерена е на дъното на кладенец близо до портата на храма на долината му в „храмът на сфинкса. Хефрен е известен и с това, че нарежда да издълбаят лицето му върху сфинска.

Хеопс

Единствената запазена фигура на Хеопс (Хуфу) – строителят на великата пирамида и баща на Хефрен. Името Хорус, с което се идентифицира този велик монарх, в издълбано от дясната страна на трона. Когато статуетката била изкопана, изминали три седмици между откриването на главата и тялото.

Хатшептут – втората жена фараон

Рисувана варовикова глава от статуя на Озирид на царица Хатшептут от нейния храм в Тива. Втората исторически потвърдена жена фараон. Управлявала е 21 години, някои, от които като регент. Следвайки традицията на много фараони, шедьовърът на строителните проекти на Хатшепсут е бил погребалният ѝ храм, който се намира в Долината на царете.

Писмени артефакти

Глинени плочи, използвани за дипломатическа кореспонденция между египетския двор и владетелите на съседни азиатски държави. Писмото е клинописно, писмеността обикновено използвана в Близкия изток по това време. Текстът е врязан във мократа глина с помощта на клиновиден инструмент и след това плочата е изпечена. Преди да бъде изпратено, писмото е покривано със запечатан глинен плик, който е счупван от получателя. Няколко стотици от тези плочи са случайно открити в архива на царския дворец.

Нефертити

Нефертити е царица на Древния Египет от XVIII династия (XIV век пр.н.е.).  В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата дойде“.  Нефертити ности тилата „Велика царска съпруга“ на Ехнатон, смятан за първият цар в света, който въвежда монотеизма, под формата на култ, посветен на Атон, слънчевия диск. Оттук идва и неговото име Ехнатон, което означава „полезен за Атон (бог)“.

Всеки ден Нефертити и Ехнатон преминавали в колесниците си от единия край на града до другия, отразявайки пътуването на слънцето през небето. В това, както в много други аспекти от техния живот, Ехнатон и Нефертити били разглеждани като божества. Само чрез тях можело да се почита Атон: те били и жреци, и богове. В ролята си като част от божествената двойка, Нефертити може също да е била съуправител.

Тази незавършена скулптура е частично издълбана, с рисувани елементи, показващи къде скулпторът ще продължи да работи. Устата, носът и ушите са особено груби. Корона, изработена от различен материал, е щяла да бъде прикрепена към горната част на главата.

Тутанкамон

Тутанкамон се възкачва на престола на 9 годишна възраст и царува 10 години. Жени се за полусестра си Анхесенамон – третата дъщеря на баща си Ехнатон и главната му царица Нефертити. Имат  две мъртвородени деца. Умира на 19, но причината за смъртта му все още е неясна. Сърцето му не е открито, а на мумията му има счупено ребро – предположението е, че е убит при при лов.

Тук Тутанкамон носи характерни шапка и поличка. В лявата си ръка има типична тояга, а в дясната – боздуган. Тези два отличителни знака се носят от краля, когато изпълнява определени ритуали пред боговете. Черният цвят на кожата символизира богатата черна тиня от на Нил, което предполага както прераждането, така и цикличното възкресение на Озирис за древните египтяни. Пробитите уши с обеци, стърчащият корем и тънките крайници напомнят изкуството от периода на Амарна. Такива статуи изглежда са били типични за кралските погребения от Новото царство.

Бог Анубис

Златната вратата към отвъдното и бог Анубис, който помага на починалите да преминат.

Главата на Бог Анубис, вероятно носена като маска от жреците на Анубис. Анубис е изобразяван като черно куче или човек с кучешка глава. Като погребално божество, свързано с мумификацията, погребалните ритуали и гробищата, титлите на Анубис включват „Този, който е на мястото на балсамирането“ и „Бог на гробището“. Веждите и мустаците на маската са позлатени.

Мумифициране и живот в отвъдното

Древните египтяни вярвали, че ако са живели справедлив и етичен живот, душата ще продължи да живее вечно, поради което запазването на тялото чрез мумификация било от решаващо значение. Мумификацията се развила в продължение на 3000 години, варирайки в зависимост от периода, богатството и статуса на починалия, както и модата.

При идеална мумификация мозъкът се отстранява през носа и заменен от разтопена смола. Стомахът, червата, белите дробове и черният дроб се изваждат чрез разрез от лявата страна, изсушават се поотделно и се поставят делви или обратно в тялото.

Всяка делва е защитена от един от четиримата синове на Херус, чиито глави се виждат на капаците:

♦ Имзети е с човешка глава и пази духа на черния дроб.

♦ Хепи е с глава на бабуин и е отговорен за белите дробове.

♦ Дуамутеф е с глава на чакал, който бди над стомаха

♦ Сокологлавият Кебесенуеф защитава червата.

Сърцето се изсушава и връща обратно в мумията – там живее душата според древните египтяни. След това трупът се измива с палмово вино, подсушава се с ленени кърпи и се заравя в натрон ( смес от сол и сода за хляб) за 40 дни, за да се обезмасли и изсъхне. През следващите 30 дни тялото се почиства и маже с масла. Върху него се четат молитви, увива се в лен, поставят се амулети и се отнася в гробницата за погребение.

На гробницата свещениците извършват ритуал за възстановяване на сетивата на мумията и след това тя е поставяна в ковчег и погребана.

Египтяните вярвали, че след погребението духът на починалия отива в Съдебната зала, където сърцето ще бъде претеглено заедно със символа на богинята на Истината Маат. Ако сърцето е по-тежко, чудовището Амит ще погълне и унищожи починалия. Ако сърцето е в баланс, Озирис, богът на отвъдното, ще приеме починалия да живее вечно в божествена и съвършена версия на Египет.

Мумии на животни

Освен хората, древните египтяни са мумифицирали и животни. Има четири различни вида животински мумии: първо, домашни любимци, погребани със собствениците им; вторите са животни за храна, които биха осигурили прехраната на собственика през вечността; трето, свещени животни, и четвърто – оброчни дарове.

Защо скарабеите са свещени за древните египтяни?

Топката слуз/тор, която карабеите избутват, е била оприличавана на слънцето от древните египтяни. Така бръмбарите, които бутат „слънцето“, са свързани и символизират Хепри, богът на слънцето.

Освен това египтяните неправилно смятали, че младите бръмбари се излюпвали по чудотворен начин от тази топка и така тя, подобно на слънцето, символизирала раждането, прераждането и възкресението. Бръмбари, топки тор и дори продълговати парчета кал и плява бивали увивани в лен и давани като принос на бога на слънцето.

Тези малки варовикови ковчези са изработвани, за запазените останки от бръмбари скарабей.

Разходката приключва с 20 минути свободно време в музея, които посвещаваме на последни впечатления и магазина за сувенири.

Следващата спирка е в Гиза при пирамидите и –  въпреки че сме изморени и недоспали – я очакваме с нетърпение.