От Чианг Май до Краби пътуваме с Air Asia за 220 лв за двамата. След приятен, час и 40 минутен полет, в който сервират храна и напитки срещу заплащане, пристигаме. На летището ни предлагат да ни закарат с шатъл, който се оказва автобус, взима имената на хотелите на пътуващите и ги закарва до хотела. Струва 150 бахта на човек, което е около 8 лв. До курорта по този начин се стига за около 40-50 минути.

Хотелът ни – Phu Pha Aonang Resort & Spa, е далеч от основния плаж в Краби – Ao Nang, добре че има безплатно малко отворено бусче до там на всеки час.

Мястото е чисто, зелено и добре поддържано, но за разлика от хотелите ни в Чианг Май и в Банкок, за които нямам колебания дали бих ги запазила пак, в Краби по-скоро бих избрала място на пешеходно разстояние от плажа.

Плажът Ао Нанг (Ao Nang beach)

Първият ден в Краби посвещаваме на плажа Ао Нанг. Дълга златиста плажна ивица, кристална синя вода, сенчеста алея до плажа с различни заведения и услуги, типичните тайландски лодки, волност и простор. Още със стъпването на плажната ивица една симпатична тайландка се залепя за нас и ни разпитва били ли сме Тайланд, харесва ли ни, искаме ли да се настаним на нейните рогозки на сянка, за което нищо няма да заплащаме – само ако решим да се възползваме от масажа, ще си платим масажа. Решаваме да я последваме, оставяме си багажа и тръгваме на разузнаване.

Обикаляме целия плаж и се наслаждаваме на красотата и спокойствието.

От края на плажа се открива ето тази гледка.

Зад носа в далечината е Railey beach, който сме планирали за следващия ден. Има малка изумрудена лагуна, в която Жоро се разхлажда.

След разходката, дамата ни носи кутия с безплатни студени плодове, а аз си правя чудесен едночасов масаж на краката за 250 бахта или 14 лв.

Един от дните наблюдаваме залеза от плажа Ао Нанг. Отиваме към края на плажа, от където има най-хубава гледка към залязващото слънце.

Има облаци и не можем да се насладим на залеза в цялата му прелест, но пак е красиво.

Плажът Рейли (Railey beach)

Срещу 100 бахта на човек ~5.5 лв. взимаме лодка от Ао Нанг, която за 10тина минути ни откарва до Railey. Връщането става по същия начин. Въпреки че Railey е част от континента, той е достъпен само с лодка поради високите планини, които го заобикалят.

Жоро даде смело предложение – да отидем до Railey с каяк. Услугата е достъпна от Ао Нанг срещу 20 лв на човек за двуместен каяк, и добре че аз проявих разум и не се съгласих – защо, ще прочетете след малко.

Още с пристигането си на Railey все пак наемаме каяк, за да се разходим до близката пещера Phra Nang.

Към двуместния каяк ни предоставят и малка непромокаема торбичка, която връзват за каяка и в която си слагаме телефоните, за да можем да снимаме, лосион срещу слънце – въпреки че сме се намазали предварително и още няколко други дреболии. Жоро смята, че няма да ни трябва, но момчетата с каяците настояват. Навръщане се благославяме, че сме я взели – защо, отново след малко.

Още с качването, става ясно, че каякът е доста неустойчив и лек, клати се при всяка по-малка вълна, а при големите вълни образувани от моторните лодки – има опастност да се обърне. Аз уж съм опитен гребец, греба от седемгодишна, но все с дървени лодки и гребла. С Жоро сме се запознали на рафтинг и приемаме смело предизвикателството на каяка сред морските вълни. Освен да броя и да гребем, не смеем много да мърдаме, защото имаме чувството, че паянтовата лодка всеки момент ще се обърне.

И с едно по-дълбоко мое загребване – аз бях позиционирана отпред – комбинирано с висока вълна от преминаваща моторна лодка, наистина се обръщаме. Всичко се случва за един миг. Лодката е върху главите ни, непромокаемата торбичка с ценностите плува пред очите ни, все още здраво завързана. Жоро успява да върне каяка в позиция, но тъй като няма къде да си опрем краката, не можем да се качим. След няколко неуспешни опита, решаваме, че ще плуваме, бутайки каяка до плажа. В този момент двойка двойни каяци ни забелязват и ни дават знак да ги изчакаме. Оказват се английско семейство, бащата е опитен гребец. Затискат нашия каяк от двете му страни, Жоро се качва, след което издърпват и мен. Уверяват се, че сме добре и продължават разходката си.

Добре сме физически, но доста разклатени психически. Нали бяхме подготвени! Разбираме се, че ще видим пещерата и ще продължим обиколката, въпреки неуспешния старт. Загребваме внимателно, спираме, когато покрай нас минават моторни лодки и изчакваме вълните да отминат, не се обръщаме назад, предпазливо се наслаждаваме на гледките, говорим тихо – да не изплашим пак лодката.

Влизаме в пещерата и я разглеждаме от каяка. Нямам снимки от пещерата, нито от едночасовата ни разходка по вода, защото ни беше страх да говорим високо, камо ли да се обръщаме и да вадим телефона от непромокаемата раничка.

Това е местността, в която се разходихме с каяка. Снимах я на връщане от едно от другите ни морски пътешествия.

Пещерата, разположена на източната страна на залива Railay, е известна със своите прекрасни сталактити и сталагмити. От древни времена пещерата Phra Nang (което на тайландски означава принцеса) е била мястото, където рибарите, преди да излязат в открито море, са оставяли дарове на символичния Phallus of Shiva. Рибарите, които казват, че пещерата е дом на митична морска принцеса, вярват, че техните дарове ще им донесат успех в риболова и ще ги предпазят от опасности. Това, което е по-забележително е, че пещерата съдържа голяма колекция от издълбани дървени фалически символи и други предмети, за които се смята, че подкрепят за плодородието.

Благополучно стигаме до плажа, паркираме и отиваме да си вземем раницата с хавлии и други морски принадлежности. Вътрешно треперим, но вече можем да се посмеем на случилото се.

Оставяме хавлиите на сенчесто място и обикаляме целия плаж. Приказно красиво е. Всяка гледка спира дъха. Всяка снимка е картичка. Лодките, които създаваха вълни и ни пречеха са все така живописни на брега.

Стигаме до място, от където можем да се изкачим и да снимаме плажа от високо, но сме боси и не ни се получава. За сметка на това пък се сдобиваме с тази снимка.

Изморени и постреснати, но щастливи и с пълни души и сърца, се прибираме, за да починем и да се подготвим за следващия приключенски ден.

Островът Хонг и лагуна Хонг (Hong island and Hong lagoon)

Хонг е сравнително далече от нашия плаж Ао Нанг и за това решаваме, че ще си купим организирана екскурзия. Избираме опция от Viator, която включва взимане и оставяне до хотела с отворено бусче, разходка с моторна лодка, шнорхелинг и оборудване за целта и обяд. Струва ни 100 лв за деня, за двамата.

Готови сме за приключения.

По път спираме на острова Ko Daeng, където няма плаж, но има красиви подводни гледки за тези, които обичат и могат да шнорхелират.

Гидовете ни бяха взели маска и шнорхел за всички и тук е първият ми опит. Неуспешен. Като слагам маската, която ми запуши носа – откачам от липсата на въздух и понеже нямам дъно, а вълните непрекъснато ме побутват, се отказвам. Както се оказва, не за дълго.

С пристигането на остров Хонг имаме опции за плажуване, разходка във вътрешността до интересни скали, каяци и шнорхели. Все още леко зашеметени от вчерашното преживяване с каяка, сме категорично против каяците и избираме да опитаме отново с шнорхелите.

Елате ми рибки да се гледаме!

Тук вече правя няколко сухи опита с маската, без да си потапям главата и свиквам да дишам само през устата. След това с шнорхела опитвам там, където имам дъно и като се почувствам уверена – започвам подводното приключение.

Вълшебно е! Виждам риби, корали, скали. Научавам няколко важни урока, като например – да не се усмихвам на рибите като ги видя под водата, защото губя вакуума на маската и в нея влиза вода.

След шнорхелирането, обикаляме плажа и се отдаваме на прекрасните гледки и златистия мек пясък, изумрудената вода, внушителните скали.

Обядваме диня, ананас и нелошо къри и се отправяме към вътрешността на острова.

По пътеката има табели с интересни обяснения. Ето едно от тях за варовика. Варовикът се получава от утаяване на коралови останки на морското дъно. Когато варовикът се образува и се смесва с други видове камъни, се получават различни цветове. Разлагането и корозията създават варовиковите хълмисти скали, дупки, кухини на пещери, както и планини със странни и остри камъни. Видовете растения на варовиковите хълмове са едногодишни, храсти и многогодишни растения, които растат нависоко.

Големите дървета, растящи по протежение на поток или в район с висока влажност, имат стволове, които се разпространяват като крила, за да поддържат стъблото на дървото. Тези корени са умната настройка на растението, което по този начин компенсира плитката си коренова система. Те също така бързо усвояват много храни и могат да улавят вкаменелости върху почвата, които се разпадат на минерали.  Често служат и за убежище на по-малки животни.

След няколкото вълшебни часа на остров Хонг, който ще запомня с това, че там се научих на шнорхел, се отправяме към лагуната с най-изумително изумрудената вода. Лагуна Хонг.

Топваме се.

Двойка с каяци като нас предишния ден.

Последна спирка от организираното пътешествие – остров Laolading.

Шнорхелираме и след това просто стоим в плитчината и се наслаждаваме на тази вълшебна гледка.

На връщане снимаме крайбрежието и Railey от лодката.

Остров Пода (Poda island)

За последния ни ден в Краби решаваме да станем рано и да изкараме цял ден на остров Пода – най-големият от островите, които се виждат от Ао Нанг.

Срещу 300 бахта или 16 лв на човек, за отиване и връщане, и след половин часова разходка с лодката, пристигаме на острова. Водачът ни казва да се чакаме на същото място, на което ни е оставил в точно определен час. Всички от групата се съгласяваме за 15 часа и се разделяме.

Изумрудена вода, пясък като пудра захар и изумителни гледки.

В края на този плаж си сложихме хавлиите и после с шнорхела гледах красиви рибки и корали повече от час.

Първата ни работа е да обиколим острова, до където позволява морето.

И така откриваме малко заливче, на което спират някои от лодките превозващи туристи.

Както и каменист плаж с прекрасна гледка. Който – както се оказа навръщане – съществува само при отлив. Като си тръгваме, от плажът нямаше и следа!

При прилив, всички тези скали са под вода.

Връщаме се през вътрешността на острова за зеленина и сянка.

След разходката шнорхелираме, четем и се наслаждаваме на гледката. В ранния следобед прииждат многобройни разноцветни туристи. При нас се настаняват голяма и много шумна група мюсюлмани с безброй пищящи деца и ни развалят удоволствието. На всички острови тълпите са проблем. Ако имате възможност и пътувате с по-голяма компания, можете да си наемете лодка само за вас, с която да посещавате островите или рано сутрин или привечер. Или – както ние направихме – тръгвате възможно най-рано, за да имате спокойно време за изследване, разходки, плуване и шнорхелиране преди тълпите.

Местим се, плуваме сред вълните и става време за връщане. Групата, с която дойдохме от Ао Нанг постепенно се събира на уреченото място и в този момент виждаме единия от водачите ни, без лодка, да ни прави знаци да го последваме. Правим почти пълна обиколка на острова и виждаме лодката. Обясняваме си промяната на мястото за тръгване с големите вълни. Качваме се и потегляме. Или поне така си мислим. Лодката започва да буксува, вълните я люлеят, солени пръски мокрят лицата ни. Момчетата, които управляват започват да се суетят, няколко пъти се опитват да рестартират двигателя, страхът се усеща в изражението на лицата и в нервността на движенията им. На – както ни изглежда – петдесетото дърпане на въжето свързано с двигателя, чуваме обичайният шум, лицата на водачите ни просветват и лодката започва да се движи.

Вълните са високи, блъскат силно по страните, клатим се, водата ни залива. С една мила испанка започваме да се кръстим. С иронична усмивка Жоро ни прави знак, че тук това няма да помогне и допира ръцете си пред сърцето в молитва към Буда. Напредваме. Успокоени се осмеляваме да извадим апаратите и да снимаме.

Минаваме покрай частта на острова, която не е достъпна за разходка и варовиковата скала, която гледахме от плажа и снимахме няколко пъти.

Благополучно пристигаме на плажа Ао Нанг. Прегръщаме се с всички, с които пътувахме – да отпразнуваме успешния край на приключението.

Храната в Ао Нанг

За първата ни вечеря, избираме Racha Seafood – мястото изглежда доста опърпано, но това е едно от най-вкусните неща в Тайланд до сега – пълнен ананас с ориз, скариди и парченца ананас и зеленчуци. Фрешът също е от ананас.

Следващата вечер опитваме къри с морски дарове и зелен боб.

И естествено пад тай.

Фреш от ананас.

Бял снайпер на скара.

Палачинка с истински кокос и сок от манго за следобедна закуска в денят, в който ще гледаме залеза от плажа Ао Нанг.

Разделяме се с изумрудените води и златния фин пясък и се отправяме към Банкок за последните два дни в Тайланд. За Пода си купихме маска и шнорхел и нямаме търпение да разгледаме с тях и гръцките рибки и корали.