Мостар в Босна и Херцеговина ми е мечта, откакто го видях на подобна снимка. Мислехме с Жоро да отидем тази година, за да избегнем полети, но с всички тези променящи се изисквания и маски на открито, решихме да отложим.

За сметка на това си подарихме обиколка на най-красивите подобни български мостове. Дяволският мост над Арда строен през средновековието, Римският мост при село Ненково, Атеренският мост над река Армира и мостът на Сюлейман паша в Свиленград.

Всички са изключително впечатляващи и обвити с мистика от вълнуващи легенди.

Дяволският мост над Арда

Дяволският мост над река Арда е най-величествения мост в Родопите, емблема на община Ардино и едно от чудесата на средновековното строително изкуство на Балканите. Строителството му е завършено в началото на XIV в. по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.

Според едно от преданията създател на моста е майстор Димитър от близкото село Неделино. Той приел предизвикателството да издигне мост над бурната река, макар всички преди него да се провалили в начинанието. Тук вариациите са няколко и все свързани със Сатаната – за да успее, вградил сянката на годеницата си в строежа и тя започнала да линее, след като мостът бил завършен, и дяволът я прибрал;  за да успее, направил сделка с дявола да вгради лика му, така че хем да можеш да го видиш, хем да трябва да изпълниш няколко условия за това; продал душата си в замяна на успеха.

Римски мост при село Ненково

Асиметричен – с 5 каменни свода с различни размери, и е дълъг 58 метра – с два метра по-дълъг от Дяволския. Легенда разказва за заровено съкровище в основите му и част от камъните са откъртени от иманяри в търсене на злато и богатства.

Въпреки стандартната сивота на зимата, мостът и местността около него предлагат цветове и класическа римска хубост. Мостът е масивен, с полукръгли сводове с различна големина, опиращи се върху дебели стълбове. Небето е в нежно синьо, листата по дърветата са все още ръждиви, тревата е учудващо мека и зелена, а Боровица е пълноводна и бистра.

Атеренски мост над река Армира

От всички подобни, които видяхме тази година, най-много прилича на Мостарския – едносводест, с две рамена. Изграден е от плочести камъни с хоросанова спойка, арката е направена от обработени камъни.

Построен на стар път, водещ към крепостта „Лютица“ и най-вероятно датира от късния османски период, в който е строена и крепостта: XV-XVIII век.

Мостът на Сюлейман паша над Марица

Един от дните ни през август решаваме да посветим на Свиленград. Сядаме за обяд в превъзходното заведение „Мостът“ най-добрата гледка към моста. Децата топват крака в Марица и играят с патетата, след това се разхождаме по впечатляващия мост.

Старият мост е единственият напълно запазен елемент от едновремешен цялостен комплекс кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Построен е по нареждане на Дамад Мустафа паша през времето на Сюлейман Великолепни (1520-1566) от бял камък. Има 21 (!) свода.

Надписът в чест на построяването на моста представлява мраморна барелефна плоча, поставена в средата на моста. Преводът гласи: „Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопастността и сигурността му техния везир Мустафа паша – бог да го покровителства за това, което създава. И то (построяването на моста) бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело.

Какво ще кажете за българските мостове? Сравними ли са с Мостар? По-хубави? По-впечатляващи?

Очарованието на Мостарския мост, според мен, идва най-вече от заобикалящата го среда – от каменния град около него, от изумрудената водата, от зеленината и цветята.

Повечето мостове, на които се насладихме тази година са и по-големи, по-внушителни и с по-интересни истории. Доволни и удовлетворени сме, че открихме това българско богатство. Което не значи, че плановете за Мостар отпадат, само ги местим за по-добри времена.