Дяволският мост ми е мечта отдавна и му отделяме половин ден от седмицата си в Източните Родопи през юли. Допълнителна мотивация ни дава и яснотата, че през 2020 няма да можем да направим пътешествието до Босна и Херцеговина и да видим Мостар. За да компенсираме, се разходихме до подобни мостове в България: Мостът на Сюлейман паша в Свиленград, Атеренския мост над река Армира, както и римският мост при село Ненково.
Минаваме през Ардино в посока село Дядовци и от там следваме кафявите табели. Паркираме на около 2 км от моста, има възможност и да отидем с колата по черен път на метри от моста, но от една страна пътят ни се струва много разбит, а от друга – предпочитаме да се разходим и да не шофираме в защитената местност.
Дяволският мост над река Арда е най-големият и величествен мост в Родопите, емблема на община Ардино и едно от чудесата на средновековното строително изкуство на Балканите. Строителството му е завършено в началото на XIV в. по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.
Според едно от преданията създател на моста е майстор Димитър от близкото село Неделино. Той приел предизвикателството да издигне мост над бурната река, макар всички преди него да се провалили в начинанието. Тук вариациите са няколко и все свързани със Сатаната – за да успее, вградил сянката на годеницата си в строежа и тя започнала да линее, след като мостът бил завършен, и дяволът я прибрал; за да успее, направил сделка с дявола да вгради лика му, така че хем да можеш да го видиш, хем да трябва да изпълниш няколко условия за това; продал душата си в замяна на успеха.
Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обед, когато мостът и отражението му образуват окръжност. Ние сме там точно по това време, снимам окръжността, но както и да си накланям главата, не успявам да видя дявола. Вие виждате ли го?
Ние минаваме по моста и правим разходка от другата страна на реката, която в един момент свършва в нищото – явно пътят не е поддържан.
Връщаме се и лягаме на горещите камъни за слънчеви бани и почивка.
Снимам на воля и от другата страна, местността и светлината са разкошни.
Изведнъж заръмява ситен дъждец и бързаме да се скрием под моста. Така го разглеждаме от всички страни, всички без дяволската.
Последни коментари