Не сме ходили в Азия от тайландското приключение преди седем (!) години. Бях купила билети за Виетнам и пътуването пропадна, защото беше планирано за 2020. Двоумя се между Виетнам и Шри Ланка и в крайна сметка се спираме на Шри Ланка като по-компактният избор – ще можем да наемем гид, няма да се налагат вътрешни полети. Купувам билети на намаленията за черен петък през ноември 2024 от Fly Dubai. Катар и турските авиолинии вече са непосилни за нашия бюджет, дори с (уж) по-ниските цени, които са обявили.

Както обикновено, ползваме пролетната ученическа ваканция и планът ни е:

♥ Пристигаме на 28 март, 2 нощувки в Сигирия

♥ 30 и 31 март, 2 нощувки в Канди

♥ 1 април, 1 нощувка в Елла

♥ 2-5 април, 4 нощувки в Хикадува, на последната, от които си тръгваме, защото обратният полет е на 5 април през нощта.

Сигирия – лъвската скала и емблемата на Шри Ланка

Двете нощувки в Сигирия са в Sigiriya Water Cottage, където съм запазила вила със собствен басейн. Стаята е просторна, с повече легла, отколкото са ни необходими, но басейнчето е изключителна придобивка и с радост се разхлаждаме след горещината през деня.

Първата вечер се настаняваме сравнително късно и спираме да си купим вечеря по път, която похапваме на шезлонгите около басейна. Първият пълноценен ден започваме с фреш и автентична закуска се отправяме към скалата Пидурангала, от която се открива гледка към Сигирия.

Пидурангала

Пидурангала е печатляваща скална формация висока около 200 метра. Името ѝ означава „предлагани купчини злато“ и мястото има религиозно значение – използвано е като будистки манастир още от I век пр.н.е. Още на входа (след като купуваме билет за 500 LKR или $2 на човек) ни раздават листовки, в които пише, че изкачването е предизвикателно и го препоръчват само на хора с отлична физическа подготовка. Това ме напряга, но в крайна сметка вече сме там и се впускаме в приключението.

Изкачването отнема около 40–50 минути и минава покрай будистки храм (заради който изискват покрити рамене и колене), разположен в подножието на скалата и извити пътеки, които водят до върха. В една от пещерите се намира внушителна статуя на Буда в легнало положение.

Пресечен терен, а не стълби, което – като сравнявам със Сигирия вечерта на същия ден, е по-предпочитаният от мен вариант. Основното предизвикателство е в края, където има нещо като скок между две скали, който отвежда към повърността, а от там се разкрива впечатляваща гледка към джунглата и Сигирия.

Обхождаме цялата повърхност, снимаме се, наслаждаваме са на простора и гледките в далечината и намираме място на сянка, на която изкарваме 20тина блажени минути със зареяни погледи и пълни сърца.

Освежаваме се с фреш от ананас и по път спираме в храм, където Жоро се снима с новите си приятели – статуите на будистките монаси.

Гидът ни Нуан предлага локални масажи и спа в Athreya Ayurvedic Center. Взимаме двучасова процедура, която включва масаж на цяло тяло, терапия с масла и рефлексотерапия. Дали защото е горещо, дали защото е ранен следобяд, но моята терапевтка почти заспива като идва ред за стъпалата. На фона на ~180 лв на човек за процедурата, не сме най-доволни, но ритуалът е приятен и релаксиращ.

Сигирия

Решаваме да изкачим Сигирия привечер и да наблюдаваме залеза от върха. Таксата за чужденци е $35 на човек, което включва достъп до целия археологически парк, градините и скалата. Може да се плаща с карта.

Сигирия, известна още като Лъвската скала, е едно от най-забележителните културни съкровища на Шри Ланка, част от световното културно наследство на Юнеско. Макар и без официален статут, Сигирия често е наричана „осмото чудо на света“ – признание, което получава заради уникалната архитектура и историческа стойност.

Скалата е избрана за столица от цар Касапа I (477–495 г.), който узурпира трона от баща си и, страхувайки се от отмъщение от своя брат Могаллана – законният наследник, построява укрепен дворец на върха на Сигирия. Място, трудно достъпно и стратегически защитено. След смъртта му, мястото е изоставено като кралска резиденция и превърнато в будистки манастир, който съществува до 14 век.

Стръмно изкачване и 1200 стъпала (около час и половина – два) до върха! По средата на катеренето, минаваме покрай огледалната стена, някога толкова полирана, че царят можел да се оглежда в нея, и тясна спираловидна стълба, вградена в скалата ни отвежда до фреските на Сигирия. Изобразяват женски фигури с изящни черти, богато украсени с бижута и цветя, известни като „облачните деви“. Смята се, че първоначално са били около 500, но до днес са запазени около 20.

Вероятно, изображенията са на наложници и съпруги на цар Касапа I. Друга теория ги свързва с апсари – небесни същества от индуистката и будистката митология, символизиращи красота и благоденствие. Забранено е да се снима и аз правя бърз нелегален кадър, който става малко размазан.

Малко преди последното изкачване, пътеката преминава през внушителна каменна платформа, където се извисяват две масивни лъвски лапи, издялани директно в скалата. Те са всичко, което е останало от някогашна гигантска статуя на лъв, чиято глава е служила за вход към двореца на върха.

Всяка лапа е висока около два метра, с ясно очертани нокти и детайли, които загатват за величието на оригиналната скулптура. Каменните стъпала между тях водят към последния стръмен участък от маршрута – метална стълба, прикрепена към самата скала.

Изкачваме стълбите, аз съм на предела на силите си, а Жоро бърза, за да не изпуснем залеза. Знаем точния му час и се притесняваме, че закъсняваме. Аз не мога да си поема дъх и той решава да изтича напред, за да направи снимки. Оказва се, че не сме сметнали правилно и имаме още 18 минути, така че се настаняваме удобно, вдишваме дълбоко и се наслаждаваме на грандиозния спектакъл.

С перести облаци за фон, които красиво разпръскват цветовете и светлината, докато съвършеният златен диск се скрива зад планината. Джунглата се разтапя в мъглива синева, а хоризонтът се разлива в нюанси на кехлибар, розово и пурпурно. Гледка, която си заслужава 1200-тата стъпала!

Поръчали сме домашно приготвена вечеря, която се състои от различни блюда със зеленчуци и едно – с пиле. Уханни и щедро подправени, вкусни и засищащи, но изключително люти. Топваме се в частното си басейнче и така завършваме наситения си първи ден в Шри Ланка.

Златният храм на Дамбула – съкровищница в скалата

Тръгваме рано и по път за Канди, където са следващите ни две нощувки в Chaminrich Villa, спираме в Дамбула – акцентът за този ден.

Разположен в сърцето на Шри Ланка, пещерният храм Дамбула (известен още като Златния храм) е най-големият и най-добре запазен пещерен храмов комплекс в страната, издълбан в 160-метрова гранитна скала. Изкачваме 364 стръмни стъпала, които – след двете скали предишния ден, ми се струват безкрайни. Плащаме входна такса от 1500 LKR (~ 5$), която е само за чужденци, събуваме си обувките на входа и покриваме раменете с шал (аз).

Не съм проучвала предварително – както за Сигирия, например – и нямам очаквания, а мястото се оказва истинска съкровищница на будисткото изкуство и духовност, разположена в пет основни пещери, всяка със своя атмосфера, архитектура и символика.

Пещерите са прохладни, с приглушена светлина и наситен аромат на тамян. Влизайки в първата, спира тока и всички започваме да се суетим, светваме с телефонните фенери и се мъчим да разгледаме, каквото можем. След няколко минути, светва и храмовете се разкриват с цялата си прелест – стените и таваните са покрити с будистки стенописи, които пресъздават сцени от живота на Буда.

Любипитни факти, които научаваме за комплекса:

♥ Общата площ на фреските е около 2100 кв. метра – една от най-големите колекции в света

♥ Най-впечатляваща е 14-метровата статуя на легналия Буда, изсечена директно в скалата, която се намира в първата пещера.

♥ В третата пък има 56 статуи на Буда, а на тавана – 1000 изображения.

♥ Общият брой статуи на Буда е 153!

♥ 73 от тях са покрити със злато, откъдето идва и името „Златен храм“

♥ Храмът е действащо място за поклонение от над 2200 години.

Усещането е магично – приглушената светлина идваща от малки отвори и мъждукащи лампи, сенките по стените, вековните стенописи, които следват естествените извивки на скалата, многобройните статуи на Буда застинали във вечна медитация, благоговейния шепот на туристите, създават вълшебство, което трудно се описва с думи.

Географският център на Шри Ланка

Препоръка от Нуан, която съчетава всичко, което обичаме – зелени хълмове и будистки храмове, езеро, красиви гледки, дървета с причудливи форми, тишина и спокойствие. Мястото не е туристическа атракция, а по-скоро светилище за местните, които идват да се помолят или просто да поседят в покой. Атмосферата е непретенциозна, но наситена с усещане за равновесие – сякаш островът се центрира там и намира своя вътрешен ритъм.

Наблюдаваме маймунки, които свободно обикалят наоколо, и сме привлечени от интересните форми на тези внушителни дървета, около чиито стволове се увиват външни корени.

След бърза проверка се оказва, че това е фигово дърво – свещен вид в будизма и индуизма, често срещано около храмове. Усуканата структура е въздушен корен или паразитна лияна, която се развива с времето и придава на дървото скулптурен вид.

Канди – джунгла, златният зъб на Буда, езеро и танци

Мястото, което съм запазила за следващите ни две нощувки Chaminrich Villa, се оказва по-скоро в джунглата, отколкото в града и като виждаме примамливото синьо на разкошния басейн в градината, решаваме да прекараме следобеда в плуване, четене и почивка.

Вечерята е подобна на предишната – малки блюда със щедро подправени зеленчуци, пиле и ориз, и е приготвена от милата ни и гостоприемна домакиня.

След зареждаща сутрешна йога на терасата в компанията на зеленината на джунглата и птичи песни, слизаме към Канди с Нуан и се отправяме към първата ни точка в плана – храма на златния зъб.

Храмът на Златния зъб

Шри Далада Малигава извтестен още като Храмът на Златния зъб е едно от най-свещените места за будистите, защото в него се съхранява една от най-почитаните реликви в будизма — зъбът на Буда. Според легендата, зъбът бил пренесен от Индия в Шри Ланка през IV век от принцеса, която го скрила в косите си. Оттогава реликвата се смята за символ на върховна власт — който я притежава, има право да управлява страната.

Зъбът на Буда не се показва постоянно. Той се съхранява в златна ступа, поставена в центъра на златен лотос — символично напомняне за това, че е бил открит върху цвят от лотос. Церемонията по отваряне на вратата, където се съхранява реликвата, е ритуал с висока духовна стойност, извършван от монаси. Нашето посещение съвпада с голям религиозен празник и планирана церемония, но вътре има толкова много горещина и поклонници нетърпеливи да поднесат даровете си и да видят светинята и толкова малко въздух, че се отказваме да чакаме.

 

Езерото в Канди

Вместо това се разхождаме около езерото в Канди, разположено в сърцето на града, и се любуваме на добре поддържаните алеи с пейки, красивите момичета с гъсти дълги коси, екзотичните дървета, ярките цветя, местните птици и варани.

Танцово шоу

Вечерта посвещаваме на типични танци от всички региони в Шри Ланка в Kandy Lake Club, препоръчан от Нуан. Билетът струва 3500 LKR (~$12) на човек и продължителността на шоуто е малко повече от час.

За всеки гост има програма, която съдържа кратко описание на смисъла и символиката на всяко от изпълненията.

Наслаждаваме се на:

♥ Devol Natuma – ритуален танц за защита от зли сили и за изцеление.

♥ Peacock Dance – вдъхновен от митичната птица, която носи бога Сканда.

♥ Pantheru Dance – танц с инструмент, подобен на дайре.

♥ Raksha Mask Dance – танц с маски, изобразяващ битка между кобра и птица.

♥ Fire Dance – танц от южната част на острова, демонстриращ силата на заклинанията над огъня.

♥ Ves Dance – най-важният танц в стила „Кандян“, изпълняван с традиционен костюм.

♥ Raban Dance – народен танц с барабаноподобен инструмент.

♥ Harvest Dance – празничен танц, изпълняван от селски девойки в чест на богата реколта

В края на шоуто, танцьорите изпълняват огнени ритуали и ходене по жарава.

Традиционни костюми, ритмична музика, автентичност. Завладяващо представление, изпълнено с цветове и енергия, което ни потапя в атмосферата на древен ритуал.

След това вълшебно преживяване, Нуан ни закарва до място с гледка, от което снимаме нощен Канди и след това вечеряме в Café 1886 превъзходно къри и наан.

Опитът с местните ястия ме учи, че малките зелени листенца в ястията са листа къри – непоносимо люти. За това ги изваждам – едно по едно –  от моето къри със скариди преди да сложа ориз и да консумирам. От чинията, която се вижда на снимката, отделям и преброявам – 23 (двадест и три!) листенца къри. След тази операция, сосът остава все така богат на вкусове и аромати, без да изгори езика, гърлото и хранопровода ми.

Елла – водопади, чаена плантация, мостът с деветте арки

Следващата ни крайна цел е Елла, където имаме една нощувка в Third Eye Ella. По път спираме в Rothschild Tea Factory and Lounge – една от най-старите и уважавани чаени фабрики в страната, отново по препоръка на Нуан. Симпатично момиче ни разказва за пътя на чая, показва ни машините и след това дегустираме няколко подбрани вида цейлонски чай – бял, зелен и черен.

Процесът започва с ръчно бране на най-младите и нежни листа от чаените храсти — обикновено двете най-горни листенца и пъпката. Това се прави рано сутрин, когато листата са свежи и богати на ароматни масла, от жени заради фините им и тънки пръсти. Берачките на чай обикновено събират между 18 и 25 килограма пресни листа на ден.

След брането, листата преминават през няколко основни етапа:

♦ Разстилане: върху мрежести тави, където се оставят да загубят част от влагата си. Това ги прави по-гъвкави за следващата стъпка.

♦ Смачкване и навиване: навиват се механично, за да се разкъсат клетъчните стени и да се освободи сокът, който съдържа ензими и етерични масла.

♦ Ферментация: навитите листа се оставят да ферментират, което променя цвета и аромата им. Това е ключовият етап, който определя дали чаят ще бъде черен, зелен или бял.

♦ Сушене: след ферментацията, листата се изсушават в специални пещи, за да се спре процесът на окисление и да се запази ароматът.

♦ Сортиране и опаковане: изсушените листа се пресяват по размер и качество, след което се опаковат за продажба

За да се произведе 1 килограм чай, са необходими приблизително 4 до 5 килограма пресни листа. Това се дължи на загубата на влага по време на сушенето и ферментацията.

Интересното е, че листата за всички видове чай са едни и същи, а процесът на обработка определя крайния резултат:

♦ Черният чай преминава през пълна ферментация, което му придава тъмния цвят и силния вкус.

♦ Зеленият чай се обработва термично веднага след брането, за да се спре ферментацията.

♦ Белият чай е най-малко обработен – суши се естествено и се прави само от най-младите пъпки, и за това не съдържа кофеин, както е и най-скъп.

Дегустираме с удоволствие, докато се наслаждаваме на сочната зеленина навсякъде около нас и си купуваме зелен и бял чай за вкъщи.

Водопадът Рамбода

Спираме за снимка на водопада Рамбода (Ramboda waterfall). Водопадът е каскаден, с два основни пада, и е заобиколен от буйна тропическа растителност, чаени плантации и скалисти хълмове.

Пътят до Нувара Елия

лъкатуши през буйни терасовидни чаени насаждения, които се простират по хълмовете като зелени вълни. Виждаме берачки, които събират листа с ръце, боси сред храстите и продавачи на пресни зеленчуци, които предлагат изобилната си стока на пътя. Спираме да купим мед от кокос от симпатична баба, която ни го продава в бутилка от ром. Възхищаваме се на панорамни гледки към долини, реки и облаци, които се спускат ниско над хълмовете. Често виждаме мъгла, която се стеле над пътя, придавайки мистична атмосфера на пътуването. Усещането е за спокойствие и хармония, а зеленият цвят доминира в пейзажа.

Нувара Елия

Спираме да разгледаме пощенската станция, да се разходим и обядваме. Градът е известен със своя прохладен климат, британска колониална архитектура и чаени плантации, заради които го наричат „Малката Англия“. Атмосферата му напомня на английски провинциален град с розови градини, голф игрища и викториански вили.

Пощенската станция  е сред най-разпознаваемите и фотографирани сгради в града и сред най-старите пощенски станции в Шри Ланка.

Елла

В Елла се настаняваме в китно малко хотелче със страхотна тераса Third Eye Ella и излизаме на разходка.

Снимаме се на гарата, разглеждаме сувенири и се скриваме от краткия и проливен тропически дъжд в Chill Cafe, където сервират гофрети, хубаво кафе, фрешове и веган бургери и посетителите се забавляват с жива музика и билярд.  Дъждът спира и продължаваме с дълга и прохладна разходка в Елла, купуваме масла и козметика.

Йогата на следващата сутрин е на добре поддържаната дървена тераса, с гледка към джунглата и под съпровод на птичи песни, а закуската е чудесна – пресни плодове, смути, чай и кокосови палачинки.

Мостът с деветте арки или мостът в небето

Ползваме най-популярния маршру до моста, който започва от гара Елла и отнема около половин час пеша през тясна пътека в джунглата, минаваща покрай пищна растителност и местни къщи.

Мостът е разположен сред буйна зеленина, чаени плантации и хълмове, което го прави изключително фотогеничен. Влакът, който преминава по моста, се движи бавно и позволява на туристите да го снимат от различни ъгли.

Влакът минава по моста няколко пъти дневно – ние имаме късмет и го снимаме още преди да сме стигнали гарата, от може би най-фотогеничното място, и след това изчакваме втори влак за още различни ъгли. Докато чакаме, сядаме в симпатично кафене с гледка и нормални цени, и отпиваме чудесно кафе и капучино.

Водопад Равана (Ravana falls)

Лесно достъпен от пътя с височина на пада ~25 метра, водопадът се спуска по скалист склон, заобиколен от гъста тропическа растителност, и образува естествен басейн в подножието си.

Името на водопада идва от крал Равана — митичен владетел от епоса Рамаяна. Според легендата Равана отвлича принцеса Сита и я държи в плен в пещера, скрита в планините, а водопадът Равана е мястото, където Сита се къпела, докато била в плен.

Мощен, пълноводен и впечатляващ. Разглеждаме го и снимаме от различни ъгли, усещаме освежаващите му пръски и се наслаждаваме на интересния му рисунък.

В близост има малки сергии с традиционни закуски, ние се спираме на току що опечена царевица и продължаваме по пътя за крайбрежието.

Хикадува – костенурки, залези и морска храна

Хотелът в Хикадува е Hikka Sandy Pearl Beach Resort, който вече не е в букинг, явно са решили да му направят така необходимия ремонт. Избирам го заради близостта му до кораловия риф и плажа с костенурките, както и примамливия безкраен басейн (infinity pool), но цялата сграда и стаите са доста овехтели. Локацията, обаче, е чудесна. Закуската също.

След наситените с пътуване и преживявания дни във вътрешността на острова, на океана се посвещаваме на разходки, шнорхелинг и релакс.

Всяка сутрин сме на плажа с костенурките, който е на 5 минути пеша по бреговата ивица, плуваме с тях, разглеждаме цветни и нови за нас рибки и изцяло се отдаваме на подводния свят.

Вечер се наслаждаваме на – може би – най-красивите и живописни залези в живота ни. Разгръщат се като златна пелена над океана — небето пламти в кехлибар и злато, а вълните шептят по брега. Палмите се накланят леко, сякаш приветстват последната светлина, а облаците се разливат по небето като разтопена коприна. Мокрият пясък блести в топлото сияние, напомняйки на захар мусковадо — тъмен, плътен и кадифен.

Разточителните разходки по обширната пясъчна ивица или по дългата главна улица изпъстрена с множество магазинчета за дрехи, продавачи на кокос и улична храна, спа салони и козметика, са любимите ни занимания.

Правим си масаж на цяло тяло и отделно – на крака – в Sanka Wellness Center, от които сме изключително доволни. Климатизирано е, терапевтите са опитни и любезни и съотношението цена/качество е отлично –  съответно 6000 LKR (~20$)  и 3000 LKR (~$10) на човек.

Прясната морска храна е неразделна част от преживяването и предлага изобилие от вкусове, свежест и екзотика. Първата вечер сядаме в крайбрежно заведение с гледка към плажа, в което поръчваме джъмбо скариди, yловът на деня и два фреша – от ананас и диня, и това удоволствие ни струва около 55лв.

След това харесваме Crab Shack, в което има голяма зелена градина и жива музика и всички следващи вечери сме там. Прясна риба тон, скариди и гарнитура от зеленчуци, фрешове – за 80 лв за двамата. Изключителна храна на изключителни цени.

В заключение

Оставяме късче от сърцата си в Шри Ланка. Взимаме си малко от нагласата към живота на дружелюбните ни домакини, пищната дива природа, архитектурата и културата. Палмите и залезите. Кокосовите орехи и ароматните екзотични плодове. Душевният покой на будистките храмове и енергията на танците. Песните на птиците и шума на индийския океан. Сочността на скаридите и баланса на масажите. Упойващата ласка на слънцето и мирът на рибките и костенурките.

Благодарим за щедростта, Шри Ланка

***

Практична информация за самостоятелно пътуване до Шри Ланка

♦ Виза: За български граждани е необходима виза. Най-удобният вариант е електронна виза, която се заявява онлайн чрез официалния сайт https://eta.gov.lk. Цената за туристическа виза е около 50$ на човек, валидна за 30 дни.

♦ Валута: Официалната валута е шриланкийска рупия (LKR). Март/април 2025, когато ние пътуваме, курсът е приблизително 1EUR ~350 Повечето разплащания стават в брой, за това обменeте достатъчно пари на летището. На нас не ни стигнаха и Нуан и Жоро ходиха до банка.

♦ Интернет – купихме карта Dialog за мобилни данни от летището в Коломбо. 100 GB мобилен интернет струва около 12$ и има срок на валидност 30 дни. 50 GB щяха да ни бъдат предостатъчни.

♦ Ваксини – няма задължителни ваксини за влизане в Шри Ланка.

♦ Сезон: Най-доброто време за пътуване е декември – април (западно и южно крайбрежие) и май – септември (източно крайбрежие).

♦ Придвижване на острова – ние ползвахме услугите на гид за $60 на ден (в деня, в който ни взима от летището и пътуваме до Сигирия, цената е $75), в които са включени и спането и храната на гида: Sukee Ceylon Travels.

♦ Къде отсядахме – сложила съм линкове и в текста, но ги добавям и тук за удобство: Сигирия (2 нощувки), Канди (2 нощувки), Елла (1 нощувка), Хикадува (4 нощувки).