Средата на юли решаваме да отделим няколко дни на амалфийското крайбрежие и да проверим преекспонирано ли е възхищението от тази част на Италия. Има евтини и удобни полети с Wizzair до Неапол и пътуваме неделя – четвъртък.

Маршрутът ни е следният:

♦ Следобедна разходка, вечеря и нощувка в Неапол в La Lepre felice-bovio

♦ Обиколка на крайбрежието с кола (ползвахме услугите на български гид, от когото сме много доволни и който ни спести колата под наем и търсенето на паркинги) – Равело, Амалфи и Позитано

♦  Три нощувки в Соренто в невероятното студио съчетаващо винтидж автентично обзавеждане и модерни удобства Sorrento Inn Guesthouse.

♦ Лежерен ден в Соренто с разходки в стария град, пазаруване от малките кокетни магазинчета и следобеден плаж.

♦ Ден в Капри – ферибот в двете посоки.

♦ Кратка разходка и закуска в Соренто, автобус до летището в Неапол за обратния полет в четвъртък.

Неапол

Имаме няколко часа в Неапол и ги оползотворяваме с разходка по калдаръмените улички в стария град, които изобилстват с маси с карирани покривки, малки моторчета, сувенири и ликове на Марадона – почитан в района като полу-божество.

Запленени сме от старинните фасади, балконите обсипани със зеленина и пране, сравнителната чистота и подреденост (особено на фона на всичко, което знаем за мръсотията в Неапол). Прави впечатление и че кофите за боклук са буквално на всяка крачка; явно кметът е взел присърце неприятните определения за града си и е решен да ги адресира.

Минаваме покрай неаполитанската катедрала, която впечатлява с величествената си неоготическа външност. Забелязваме черно-белите снимки по фасадата и им отделяме няколко минути – не сме виждали подобно решение. Кадрите показват човешки лица и моменти и създават силен визуален контраст с божествената каменна архитектура. Така духовният дом изглежда по-земен и близък и запечатаните мигове по фасадата напомнят, че той е не само място за молитва, но и за човешки истории, емоции и памет.

Влизаме,за да се насладим на бароковия параклис и прочитаме, че катедралата е известна с реликвата, съдържаща кръвта на свети Дженаро (San Gennaro) — покровител на Неапол. Три пъти годишно, по време на специални церемонии, се наблюдава феномен, при който съсирената кръв в специална стъкленица се втечнява. Това събитие се смята за чудо и е обект на голямо внимание от местните жители и туристите. Смята се, че ако кръвта не се втечни, това е лоша поличба за града.

За вечеря избираме Casa Capasso, който ни привлича с топлата си и гостоприемна атмосфера – традиционните покривки на бели и червени квадратчета и украса със стилизирано пране и връзки от сухи чушки, лук и чесън. Сервират традиционна кампанска и средиземноморска кухня, но за нас най-примамливи са пиците, които виждаме по съседските маси.

И така – съвсем случайно – попадаме на пиците на живота си! Тестото има точната жилавост и се топи в устата, доматеният сос е плътен и ароматен, рикотата – въздушна като облаче, а кюфтенцата – превъзходно подправени и изпечени. Обещаваме си, че ще се върнем и ще споделим това произведение на изкуството и с децата.

Равело

На следващия ден тръгваме рано с Илиян – нашият чудесен гид, с който имаме план да минем през Равело, Амалфи и Позитано и той след това да ни остави в Соренто, където имаме три нощувки.

Спираме по път за панорамна снимка на Неапол и Везувий и Илиян ни разказва историята на изригването, колко човека са загинали и как хората на Капри са гледали всичко от първи ред. Още едно нещо, заради което да се върнем с децата.

Влюбвам се в Равело от пръв поглед! В изящния му централен площад, кокетните кафенета, ярките олеандри, високите стволове и закръглените корони на каменните борове наподобяващи отворени чадъри (италианското им име е pini a ombrello или пинии чадъри), красивия зелен парк и спиращите дъха гледки към тиренско море и околните хълмове.

С Жоро влизаме да разгледаме вила Руфоло (таксата е €8 на човек). Вилата датира от 13-ти век и впечатлява с архитектура, съчетаваща арабски, нормански и сицилиански влияния. Градините ѝ са вдъхновили Рихард Вагнер, който ги използва като фон за операта си Парсифал.

Гледките от терасите – към градините и морето, са може би най-приказният атрибут на вилата. Впечатляват с пищна растителност, сред която се открояват бугенвилии в ярко розово, палми, хортензии и разнообразни декоративни растения. Цветните алеи и зелени тераси създават усещане за хармония, а гледката към наситено-синьото тиренско море допълва магията на това място, вдъхновявало артисти и композитори през вековете.

Не мога да се наситя и снимам, снимам. Запечатвам кадрите, както в телефона си, така и в сърцето си. Всяка крачка разкрива великолепие, всеки цвят е съвършен, всяка композиция оставя без дъх. Изключително място.

Илиян ни води във Vista Sul Mare, където закусваме и пием кафе на маса с цветна мозайка и тераса с панорамна гледка към морето и планините. Накацалите къщички по зелените дипли на хълмовете около нас, басейните на терасите, палмите, ярките цветни гроздове на бугенвилиите – не ни се тръгва. Отпочинали и заредни се отправяме към Амалфи.

Амалфи

В Амалфи сме по обяд и се разхождаме по живописната крайбрежна алея. Въпреки палещото слънце, сме омагьосани от контраста между скалистите хълмове и меките пастелни тонове на накацалите по тях къщи и малко завиждаме на плажуващите, които се разхлаждат в кристалните води на плажа.

Цветните чадъри създават настроение, но са разположени доста близо и като се осведомяваме за цените (€50-70 за комплект от два шезлонга и чадър), решаваме че това няма как да е нашето място за по-дълга почивка. А и пясъкът е черен. А и гроздето е кисело.

Освен в Матера, Андреа Роги е част от открита изложба и в Амалфи.

Скулптурата му изобразява дървото на живота, израстващо от кръгла бронзова структура, с видими корени в центъра — символ на връзката между земята и небето, материята и духа. Това е характерен мотив в творчеството на Роги, който често използва маслиновото дърво като символ на мъдрост, устойчивост и плодородие — препратка към богинята Атина, която го дарява на хората.

След протяжната крайбрежна разходка сядаме за обяд в ресторант Lo Smeraldino (изумрудът) препоръчан от Илиян, и предлагащ изключителен поглед към залива и морска храна.

Скъп е (салатата капрезе, например, е €20), но всичко е толкова прясно и вкусно, а гледката е така вълнуваща, че си заслужава. Доматите и моцарелата са местно производство, платото е крехко и ароматно, а комбинацията от морски дарове и кремообразен сос при пакерите, е превъзходна.

Разхождаме се по последния кей за още приказни снимки на Амалфи и потегляме към Позитано.

Амалфийското крайбрежие

Пътят лъкатуши покрай наситено синьо на морето и пред нас се откриват поразителни гледки на ярки бугенвилии, уединени плажове обрамчени с високи скали, небрежно разпръснати лодки, терасирани хотели и пини с живописно разтворените си корони.

Спираме за бърз поглед и кадър на Фьордо ди Фуроре (Fiordo di Furore). Закътан плаж (до него се стига по 200 стъпала) известен със своя живописен залив, обграден от стръмни скали и кристално чиста вода.

Лимоните са един от символите на тази част на Италия и са навсякъде. От този живописен щанд на пътя си купуваме прясно изцеден сок (€5 за малка чашка) и освежени продължаваме пътешествието.

Позитано

Позитано снимаме от високо и се дивим на чара на вертикалната му архитектура – къщите са накацали по стръмните скали, а улиците често са заменени от стълбища, и на удивителната комбинация на меките пастелни тонове на фасадите, сочно зеленото на дърветата и грубоватата хубост на стръмните скали.

Обещаваме си, че ще го посетим за по-дълго, може би дори ще отседнем там, но ще дойдем в не толкова туристически сезон.

Соренто

Пристигаме в Соренто късен следобяд и прекрасната ни домакиня, Мария, ни посреща и упътва до студиото, което се намира в пешеходната зона на стария град.

Излизаме за кратка разходка и за вечеря избираме Guarracino, което ни примамва с чудесната си градина. Равиолите са с пухкава рикота и вълшебен доматен сос, а предложението на деня е спагети с кюфтенца, които се топят в устата.

Следващият ден посвещаваме на протяжна, безцелна разходка в Соренто и следобеден плаж. Соренто ни очарова с лимоните, които са навсякъде – в сокове и сладоледи, върху картички и тениски, по ветрила и рокли, и с романтичната си атмосфера. Улиците му са дом на малки бутици, кафенета и занаятчийски магазини, които предлагат местни деликатеси и ръчно изработени сувенири.

Плажовете в Соренто са предимно малки и разположени под скалите, като достъпът до тях често е чрез асансьори или стълби. Най-популярните плажни клубове предлагат удобства като шезлонги, чадъри, барове и душове. Цената за комплект от един чадър и два шезлонга през лятото на 2025 г. варира между €20 и €30 и 36 лева, в зависимост от локацията и удобствата.

Ние избираме местния плаж, който Мария препоръчва, заради свободното плажуване и красивите гледки. Въпреки, че отиваме към 17, плажът е пълен, пясъкът черен, а водата – вече помътняла. Стоим повече време в морето, наслаждаваме се на приказния пейзаж към града, оставяме се на косите лъчи на слънцето да ни погалят и времето минава неусетно.

За вечеря избираме пищната зеленина на градината на Secret Garden и хапваме превъзходна пица, която е толкова вкусна, че не успявам да я снимам преди да изчезне.

Капри

Последният ден от амалфийското приключение посвещаваме на Капри. Тръгваме рано сутринта и срещу €24 на човек, за половин час сме на острова.  Още на слизането от ферибота, започват да ни предлагат екскурзии с корабче около острова, които вариат от €180 за частна лодка до €60 за двамата в по-голяма лодка, от която ще можем да се изкъпем в тиренско море. Мария ни дава съвет да изберем такава, за това си запазваме всички брошури и визитки и продължаваме към фуникуляра.

Рано е и не чакаме на опашка, за 10 минути сме на върха. Подреждаме се за снимка на най-фотографираното място в Капри и оставаме да се полюбуваме на панорамната перспектива към целия остров – живописните скали, кацналите по ръбовете им вили, безкрайното тиренско море което блести в нюанси на синьо и тюркоазено, Везувий в далечината. Гледката символ на острова. Снимаме, снимаме, снимаме, правим и селфи за спомен.

За повечето туристи с тези кадри приключва разходката им на Капри, но не и нашата. Жоро решава да оползотвори максимално времето ни и започваме безцелна разходка, която в последствие насочваме към Belvedere Punta Cannone следвайки табелите. Не знаем къде отиваме, не срещаме никой по пътя си, стръмно е и вече горещо, и лека полека започва да се надига недоволство и мрънкане.

В крайна сметка, гледките, до които стигаме се оказват достатъчна награда.

От едната страна се открива възхитителна панорама към фаралионите  на Капри – три емблематични скални образувания, издигащи се от морето. Те носят имената Стела (Stella) – най-близкият до сушата, Мецо (Mezzo) – със скална арка, и Скополо (Scopolo) – най-отдалеченият.

Според местна легенда, ако двойка се целуне под арката на Мецо, тяхната любов ще бъде вечна. Според друго вярване, който премине с лодка през арката на средния фаралион, съкровеното му желание ще се сбъдне.

Другата страна е дом на скалисти брегове, изумрудено море поръсено с яхти и частично покрити с облаци върхове за допълнителен ефект и драматизъм.

Слизането е по-приятно, след удоволствието от гледките и обратната денивелация, допълнено от кокетството на ярките бугенвилии и розовите олеандри.

Разхождаме се по централния площад и улицата със скъпите брандове за дрехи, обувки и бижута, след което се отправяме на разузнаване за лодка.

Питаме на няколко места, плуването не е част от програмата. Отиваме при нашите приятели от началото на деня – Fiore Sea Excursion Capri,  и имаме късмет – лодката тъкмо тръгва. Обиколката на острова е възхитителна, на сянка сме и капитанът разказва интересни истории – като например, за пещерата, от която император Тиберий хвърлял предателите (третата снимка).

Стигаме и до една от най-емблематичните забележителности – Синята пещера (Grotta Azzurra), където светлината създава магически сини отражения във водата.

Минаваме и в близост до фаралионите

и фарът на Капри – Punta Carena Lighthouse. Вторият по големина фар в Италия, построен през 1866 година, играе ключова роля в навигацията и безопасността на корабоплаването в района. Със своите червени и бели вертикални ивици, той е лесно разпознаваем и служи като важен ориентир за моряците.

Плуването в тиренско море наистина е перлата в короната на разходката около Капри по вода. Предвидливите агенти са подготвили макарони и са ги навили като пояси, което ни позволява да се полюшваме лежерно над водата и да се наслаждаваме на закътания плаж в близост.

Последни мигове в Соренто

Срещу €22 на човек се прибираме с ферибота и минаваме покрай част от платените плажове – тъй като пясъкът не достига, има изградени платформи в морето, на които са поставени допълнителни шезлонги и чадъри. А този малък плаж е обозначен за ползване само от жители на града.

Правим последна дълга разходка по малките улички и попиваме атмосферата и аромата на лимони, пица и кафе. Купуваме последни сувенири. Сядаме за последна вечеря в Ristorante la Basilica, където хапваме поредната превъзходна пица и спагети карбонара.

Стигаме до градския парк точно навреме за залеза и за десерт – сладолед от Raki, за който чакаме на подобаваща опашка.

За автобусът до летището в Неапол сме купили билети два дни предварително (€15 на човек). Пътят е живописен и ни изпраща с последни красиви гледки към крайбрежието и Везувий.

Вместо заключение

Влюбени сме в този район на Италия! В спиращите дъха гледки, в изключителните комбинации от – на пръв поглед – несъвместими понятия, в ароматите, в цветовете, във вкусовете. След Болоня, не вярвах, че ще има италиански район, който да ни предложи по-вкусна храна, но ето че Неапол и амалфийското крайбрежие успяват.

Неапол и крайбрежието останаха в сърцата ни и нямаме търпение да се върнем.