За Болоня имаме билети през март 2020, началото на пандемията, дострашава ни и не ги използваме. След това отново през декември 2021, когато няколко дни преди да излетим, обявяват, че ще искат маски навън в старата централна част, с което ни отказват и вместо това изкарваме няколко вълшебни дни в Белград.

Wizzair излизат с добра цена за началото на юли и – трети път за щастие – ни се получава! От летището има влакче (струва €17 на човек в двете посоки), което спира на централна гара. Избрали сме апартамент на 15 минутна разходка пеша от гарата, защото планираме да правим еднодневни разходки до близките градчета в областта Емилия Романа. Тези 15 минути ни се виждат безкрайни на безмислостното юлско слънце, което щедро сипе жар. Настанява ни симпатично момче, което разпитваме основно за препоръки за ресторанти.

„В Болоня е много трудно да се храните лошо, освен ако не изберете бар или верига за бързо хранене“, отговаря той с присъщото италианско натъртване на съгласните в английските думи, удължаване на гласните и добавя и типичния жест за вкусна храна като въздушнно целува трите си пръста. Изказването ми се струва арогантно по приятен и забавен начин, но скоро разбирам колко е бил прав. Все пак ни изпраща няколко предложения; възползваме се от две.

Ето как ние вкусихме от Болоня:

Вечеря в Belfiore

Излизаме на разходка първата вечер, изморени сме, но се наслаждаваме на тесните улички, мозайките, арките, туристите, мелодичното италианско бърборене, светлините, уханията. Избираме Belfiore и понеже няма маси навън, ни настаняват до голям вентилатор вътре.

Аз, разбира се, избирам типичните тортелини с със сос рагу и – дали, защото са първите, сега ги определям като най-добрите, които опитахме за престоя си. Домашно разточени, приготвени леко ал денте, със сочна плънка от кайма, с ухание на масло и билки, чудесно овкусен и сготвен сос рагу, топящ се пармезан.

Брънч в Zoo Caffe

За първият ни пълноценен ден в града, за брънч избираме едно от местата, които съм набелязала от пътепис – Zoo Caffe. Място, в което – освен на храната, са обърнали внимание и на интериора. Цените са сравнително високи – за брънч платихме, колкото за вечеря, обслужването е мило и ненатрапчиво.

Аз избрах бейгъл с пушена сьомга, Жоро – типичен сандвич с кюфтенца, маринара и грах, и си разделихме домашен хумус със задушени зеленчуци и лимонов тарт. Всичко беше свежо, вкусно, с добре подбрани и съчетани продукти и чудесно кафе.

Джелато

Venchi е верига – имат няколко джелатерии в стария град на Болоня, и са известни с това, че работят с качествени съставки, имат кето избор, опция без захар и мляко. Ние се спираме на класика: черен шоколад и страчатела. Не са лоши, но са по-скоро водни, отколкото мазни и не повтаряме.

За сметка на това джелатото в Cremeria la Vecchia Stalla – която е в топ 3 джелатерии в Болоня, е изключително. Плътно, ароматно и удовлетворяващо.

Околността също е очарователна – тесни калдаръмени улички, зеленина.

Va Mo La за вечеря

За втората вечер правим резервация за Va Mo La – ресторант в сърцето на стара Болоня, препоръчан от Томи – симпатичното момче, което ни настани.

Приятнo пространство с маси навън, шумно и оживено, осветено и създаващо усещане, че си в центъра на събитията.

Салатите са неоправдано скъпи и предпочитаме антипасти с локални сирена и салами, които са чудесни.

Разнообразявам тортелините с талятеле с рагу и се наслаждавам на леко жилава ръчно разточена паста, точно както я обичам, и плътен – и същевременно – лек сос рагу. Домашното им бяло вино е пивко и леко. Потапяме се в преживяването, опитваме се да надговорим съседите ни по маса, разглеждаме тълпите от туристи, които преминават точно пред нас и се сливаме с духа на вечерна Болоня.

Rosso Pomodoro за вечеря

След цял ден в Равена, сядаме за ранна вечеря в примамливо изглеждаща градина до централната гара на Болоня, Rosso Pomodoro.

Големи свежи салати и най-добрата пица, която опитахме за престоя си. Пръхкаво вкусно тесто, изключително съчетание от великолепен доматен сос, прошуто крудо, рукола и прясна моцарела. Като проверяваме какъв е случаят на Rosso Pomodoro, любопитни за изключителното качество на храната в такава близост до гарата, се оказва, че са на второ място за най-добрите пици в Болоня.

Закуска в Pasticceria Sebastiano Caridi

Sebastiano Caridi e eдна от най-добрите (и скъпи) сладкарници в Болоня, в която приготвят тестените си изделия с квас и подбират чисти и свежи продукти от локални производители. Изключително кафе (Жоро изпива две) и капучино, пухкав маслен кроасан с шоколад и дребни хапки. Чудесен старт на четвъртия ни ден в Болоня.

Вечеря в Wine counter

Wine counter, според Жоро най-добрата пица в Болоня, за мен все така Rosso Pomodoro. Аз избрах биволска моцарела и прошуто, което ми сервират отделно, а Жоро с няколко вида гъби. Великолепно тесто, хрупкава коричка и чудесен доматен сос. Впечатляващ винен лист и много мило обслужване.

Закуска в Cocobi café

Сравнително близо до апартамента ни и извън лудницата на историческия център. Дамата ни препоръчва да опитаме сандвич с типично болонско хлебче, което изглежда като фокача, но е в тестото му има мортадела, в сърцето – прошуто крудо. Семпло и превъзходно. Както и кафето и кроасаните им с шоколад.

Сандвичи от Mortadella lab

Най-популярното място за бърза италианска храна в Болоня – винаги има опашки от младежи и туристи, в очакване да се насладят на типичните италиански сандвичи.

Избираме двата най-популярни – вкусни са, богати, с хубави продукти, заслужава си да се опитат, но не разбираме защо са *чак* толкова модерни.

Хапваме на стълбите на св. Петроний, с гледка към площад Маджоре и извличаме максимална наслада от преживяването.

Вечеря в da Bertino

Един от ресторантите, който ни препоръча Томи и който е в квартала на апартамента, в който сме отседнали. Масите навън са под красива арка, бели ленени покривки, леко натрапчиво обслужване от момък, който ни препоръчва десерт приличащ на реване, от който явно готвачът е направил доста. Даваме му обратна връзка, че не ни е харесал, на което той отговаря с половин усмивка и вдигане на рамене.

Талетеле рагу са чудесни и не ми омръзват за целия престой в кулинарната столица на Италия и вече ми липсват.