След първия ден, в който станахме по тъмно, видяхме темските водопади и манастир и направихме бърза разходка в Ниш, имаме три пълни дни в Белград. Ето как ги оползотворихме.

Белград: Къде отседнахме и паркирахме?

Ние избрахме хотел Centar Forever, който е на най-централното възможно място – в началото на улица Кнеза Михаила – еквивалентът на българската Витошка. Уловката с хубавите локации са местата за паркиране. Дамата от google maps ни повъртя доста, докато осъзнаем, че няма как да стигнем до хотела с кола, защото се намира на пешеходна зона. Намираме голям гараж в близост, който се казва Obilicev venac, и оставяме там колата. Взимаме билет за един ден (1500 денара или 25 лв) и на следващия Жоро изкарва колата, плаща за деня, и купува тридневен пас, който струва 3500 денара или около 60 лв.

Белград: Какво разгледахме?

♦ Кнеза Михаила. Започваме, разбира се, с главната улица в Белград – кнеза Михаила, която е приказно украсена за коледните празници. Мъчно ми е, че София – за поредна година – прилича на посредствен провинциален град с постната си, и винаги брандирана, коледна украса, и за първи път през декември чувствам празнично. Светлинки, базари, усмихнати хора, весели деца, ухание на греяно вино и канела, духова музика.

Вълшебно е. Спираме се при подходящо облечени музиканти, които свирят Горан Брегович с виртуозна прецизност и създават изключително настроение. Пея, подскачам и танцувам и изцяло се потапям коледния дух.

Освен с коледните си забави, Кнеза Михаила е популярна и с магазините и с ресторантите си, на които отдаваме подобаващо внимание следващите дни.

♦  Старият дворец. Първият ни пълноценен ден в Белград посвещаваме на Стария дворец: дворецът на сръбската династия Обренович, в който сега се помещава Общината на Белград.

Построен е между 1882 и 1884 г. по проект на Александър Велики в стила на академичната архитектура от 19 век, с намерението да надмине всички предишни резиденции на сръбски владетели. Част от двора е бил украсен с библиотека и съдебен параклис с изглед към градината. Цялото вътрешно обзавеждане е поръчвано от Виена.

Сградата е сред най-впечатляващите постижения на архитектурата на Сърбия през 19 век. Най-богато обработена е фасадата на градината, с изпъкнали тераси, които позволяват бърза връзка с градината и дорийски колони между богато украсените прозорци.

Ние разглеждаме двореца и двора отвън и прочитаме, че в определени дни може да се разгледа и интериора, където са съхранени ценни картини, порцеланови вази, скулптури и факсимиле на писмото на папа Йоан VIII от 16 април 878 г. – най-старият писмен документ, в който се споменава славянското име Белград.

От най-високата точка на хълма се вижда и мястото, на което река Сава се влива в Дунав.

♦  Музей на Никола Тесла Музеят на Никола Тесла в Белград работи всеки ден – в делнични дни от 10:00 до 17:00, а в почивни от 10:00 до 18:00. Цената на билет с екскурзоводна обиколка на английски, която е задължителна, струва 800 динара или около 13 лв. Обиколките започват на всеки кръгъл час и продължават 45 минути. Имайте предвид, че максимумът посетители, който приемат е 30 заради ковид регулациите, а и пространството не е голямо. Добре е да отидете поне 20 минути по-рано. Ние бяхме там в 15:50 и не успяхме да влезем с групата за 16, наложи се да изчакаме цял час, за да сме сигурни, че ще упеем за последната обиколка за деня.

Музеят е компактен, добре организиран и гидовете създават преживяване. Представят историите за Никола Тесла и показват снимки и автентичните работещи модели на машините на Тесла. Изложени са и негови лични вещи и артефакти. Обиколката започва с  ексклузивния филм за живота на Тесла, създаден от д-р Бранимир Йованович.

Магазинът за сувенири е слабо зареден. Искахме да купим на Пепчо игра или макет, но имаше само няколко тениски и тефтери.

♦  Църкви и сгради. Църквата „Свети Марк“е сръбска православна църква, разположена в парка Ташмайдан в Белград, Сърбия, близо до парламента. Построена е в сърбо-византийски стил от братя Кръстич, завършена през 1940 г., на мястото на предишна църква от 1835 г. Eдна от най-големите и красиви църкви в града.

Св. Сава също си заслужава да се посети – ние не стигнахме до нея.

Сръбският парламент е внушителен и особено привлекателен вечер, когато е осветен. Бил седалище на парламента на Югославия и парламента на Сърбия и Черна гора.

Външният дизайн на сградата следва неоренесансови и необарокови модели.

Белград: Къде хапвахме?

♦ Кафетериja. В Белград има три Кафетерии, ние ходихме всеки ден на брънч в най-голямата – Kafeterija Magazin 1907, която се намира в пряка на Кнеза Михаила. Това е точната локация. Както личи и по името, мястото е било универсален магазин и е преустроено по великолепен начин. Четири етажа, уют и пространство. Украсено е по-пищно от София за празниците и всеки ден по празниците има жива музика – джаз, арфа, рок.

Голямо разнообразие от закуски – от здравословни купи с овесени ядки, през яйца бенедикт, сандвичи крок мадам, бургери, салати и сладкиши. Превъзходно кафе. Добро обслужване (особено за Белград, където са по-известни с вкусната храна, отколкото със сервиза). Изключителна атмосфера. Закуско-обядваме с часове наслаждавайки се на прясна, добре приготвена храна, импровизациите на музикантите и компанията си.

Единственият минус, ако не сте пушач или сте с деца, е че вътре е разрешено и дори поощрено пушенето. Сърбите изпитват особена гордост от това, че могат да пушат навсякъде и го правят с удоволствие и без мярка.

♦ Mikan. Първата вечер сме се настроили за сръбски ястия и – след разходката по Кнеза Михаила, се спираме на Restaurant Mikan. Интериор – типична кръчма, покривки на бели и червени квадратчета, задимено и запушено с тютюнев дим. Симпатичният сервитьор ни предлага по-далечна и не толкова одимена маса и ние поръчваме само класики. Салати, каймак, плескавица, ущипци, люти чушки. Всичко е толкова вкусно, че забравям да снимам.

♦ Долнопробното заведение, което прилича на закусвалня и няма име избираме за втората вечер, защото забелязваме, че влизат само местни и излизат много поръчки с храна за вкъщи. Отново нулев интериор и посредствено обслужване, но вкусна скара, картофи и (за изненада на всички в заведението и вероятно – и в кухнята) задушен грах, който поръчвам и хапвам с удоволствие.

♦ Ущипци и сие леко ни омръзват и третата вечер решаваме да дадем шанс на мексиканската кухня в Белград Zapata Cuidad. Поръчваме начос за споделяне, Жоро се спира на ребра, а аз – на специалното бурито. Всичко е автентично, ухае на типичните мексикански подкправки и аромати и гали вкусовите ни рецептори.

♦ Последната вечер посвещаваме на едно от най-популярните места в Белград, за което правим резервация на място още първата вечер – Амбар. Сервитьорът ни предлага разядки, съгласяваме се, и които в последствие се оказват в огромни количества, така че не можем да опитаме храната. Съжаляваме, защото вечеряме с хляб, каймак и сиренца, сушени меса и кашкавали. Заради това не сме доволни, но вероятно има защо Амбар да е толкова популярен, за това като се отбием пак в Белград, ще му дадем втори шанс.