След едночасовата разходка в Ниш през декември и чудесното ни изкарване в Белград, решаваме да посветим един уикенд на Ниш през януари. Да се насладим, заедно с децата, на истинска храна, на разходки по главната улица и край Нишава, да разгледаме замъка и черпната кула. Да запълним провизиите, с които се прибрахме от белградския пазар – каймак, прясно сирене, сушени кайсии.

Запазили сме апартамент Лео, който ни привлича с централната си локация, простора и паркомястото. Собственикът е любезен, приема само плащане само в брой, но също така приема български левове и веднага ни препоръчва заведения, в които да вечеряме.

Първият ден посвещаваме на нишката крепост – исторически и културен паметник и обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тя е сред най-големите и най-добре запазените крепости в централната част на Балканите. За да стигнем до крепостта, минаваме по централната улица и се снимаме с паметника на сръбския писател Стефан Сремац и герой от книгата му „Ивкова слава“, наречен Калча, ловец от Ниш, с кучето си.

Разглеждаме, влизаме в магазини и книжарници. Ади се сдобива с чудесна малка лапмпичка за нощно четене, а Пепчо с папионка и каскет.

Крепостта е разположена е на десния бряг на Нишава върху нисък хълм, свързан с широк мост през реката с центъра на града. Гледката от моста има парижки вибрации и отново я снимам – този път на хубаво време. Подреждаме се и за семейно селфи.

Съществуващата крепост е от османски произход от началото на 18 век (1719-1723). Изградена е върху останки от укрепления – древноримски и средновековни. Има формата на многоъгълник, образуван от крепостните стени, с 8 бастионни тераси и 4 масивни порти.

Отвън е оградена от ров, чиято северна част е запазена до днес. Крепостните стени са изградени от обработени каменни блокове. Отвътре стените са допълнително укрепени с дървена конструкция и насип.

Привлечени сме от великолепната сграда на единствената джамия в крепостния комплекс (имало е общо десет).

Джамията Бали Бей се намира в централната част на крепостта. В основата е с квадратна форма, има бъчвен свод с михраб, който е обърнат по посока на Мека. Над входа на джамията се простират две куполни веранди с четири арки и три колони. Цялата сграда е изградена от глинени тухли.

Децата пък са запленени от Лапидариумът. Kолекция от каменни паметници, разположени в централното плато на Нишката крепост. Включва надгробни паметници, олтари, саркофази и скулптури.

Вечеряме в една от кафаните, Галия, препоръчани от Владимир, собственикът на апартамент Лео, и сме очаровани от храната. В заведението, разбира се, се пуши и това е неприятно, но всичко, което поръчваме е отлично приготвено, уханно и вкусно. Графче на тафче, скара, качамак със сирене, картофки, айвар, люти чушлета, питки и каймак.

На следващият ден, разбира се, закусваме в нишката Кафетериja и се отправяме към черпната кула. Тя не е в центъра, за това сме с кола.

Билетът струва 130 денара (2 лв) на човек и включва беседа на английски или на сръбски. Момичето, което ни е гид, е симпатично, любезно и ни разказва трагична история за варварски обичай – струпване на черепите на победените врагове, за да всяват страх и служит за назидание.

Тази древна практика е оцеляла в някои култури, а Ćele Kula, (черпната кула) в Ниш е построена през 1809 г. от турския генерал Хурши паша от черепи на победени сръбски бунтовници и  представлява един от най-новите и най-добре запазени примери за тази брутална традиция.

1809 г. е повратна точка в хода на първото сръбско въстание срещу Османската империя и  бунтовническа армия се изправила срещу 36 000 войници от турската имперска гвардия близо до стратегически важния южен град Ниш. Вместо да се предадат или избягат, те решили да се впуснат в отчаян последен бой на хълма Чегар. Изправен пред неизбежно унищожение, командирът на бунтовниците Стеван Синджелич стреля в барутно буре, взривявайки цялата си армия, както и унищожавайки вражеските войници.

Вбесен от тези действия, турският командир Хуршид паша решава да даде мрачен урок на сръбския народ. Кожите на загиналите бунтовници са откъснати от обезглавените им глави, а главите са натъпкани със слама и изпратени в императорския двор в Истанбул като доказателство за турската победа. Черепите били използвани като градивни елементи за кула – предупреждение към местното население за предстояща съдба на всички потенциални бъдещи бунтовници.

За построявянето Ćele Kula са използвани общо 952 черепа подредени в 56 реда, с по 17 черепа във всеки ред, от всяка страна на кулата. На върха е поставен черепът на командира на бунтовниците Стеван Синджелич.

В годините непосредствено след построяването на кулата семействата на загиналите бунтовници изрязват част от черепите, за да ги погребат по подходящ начин. В момента в кулата са останали общо 58 черепа, които са запазени благодарение на параклиса построен около тях.

Мрачна и покъртителна история, която съхранява националното самосъзнание и смелостта на сърбите и днес е повод за гордост.

Денят е слънчев и ние се отправяме към Йелашничкото дефиле в подножието на Сува планина. Надяваме се да има място за разходка, но не откриваме и вървим по пътя, за да разгледаме. Скалите са високи, непристъпни и внушителни.

Приключваме деня с кратка обиколка на Нишка баня – курортно спа градче в близост до Ниш, което през януари е пусто и малко тъжно.

Опитваме се да запазим маса в другите две препоръчани от Владимир капани: Немезис и Стамболийски, но нямат места. Склонни сме и да повторим Галия, но там също всичко е резервирано.

Намираме място с добри отзиви – кафана Бисер, и запазваме там. Бисер е от другата страна на реката, така че си правим хубава разходка и като пристигаме купонът е в разгара си. Достойно гримирани сръбкини танцуват обвити в тежък цигарен дим, духов оркестър свири силна етно музика. Прекрачваме прага и Пепчо, изумен, пита – тук да няма сватба? Не, отговарям му, нормална събота вечер в Ниш.

Отново е изключително вкусно, особено сърмичките, боба и плескавицата, но цигарите и силната музика бързо ни гонят.

Ниш ни харесва, уикендът е наситен с интересни преживявания, разходки и чудесна храна. Сърбите ползват нишката крепост за възстановки на моменти от живота на Константин Велики, който е роден в околността, през лятото има и джаз и филмов фестивал. Обмисляме да се върнем, когато е топло и можем да сядаме навън, за да не сме подложени на цигарено обгазяване. Уикенд в Ниш? Да, моля.