След вкусовете на Болоня, следват гледките.

Ето как видяхме ние Болоня

Площад Маджоре (Piazza Maggiore)

Централният площад в Болоня е построен около 1200г, за да осигури достатъчно площ за търговски сделки и да приюти пазара. Бил е използван и за обществени фестивали, турнири по престрелки и публични съобщения като прокламации и съдебни присъди, които са били правени от балкона на Palazzo della Podesta.

В началото на юли всяка вечер има безплатно кино под звездите и наредените столове, които виждате на снимката са поставени с тази цел.

Фонтанът на Нептун

Един от най-старите фонтани в Италия завършен през 1565 г. 90 водни струи се преплитат, за да доставят удоволствие на очите и освежат обитателите на площада, докато могъщият Нептун успокоява вълните.

Направен от местния болонски камък и покрит с мрамор от Верона, в центъра на фонтана четири морски нимфи (нереиди) държат гърдите си, от които излизат струи вода. Основата е украсена с папски емблеми, орнаменти, които – свързани с четири херувима – държат делфини. Делфините са алегорични изображения на големи реки от тогава известните краища на света: Ганг, Нил, река Амазонка и Дунав – подобно на основния фонтан на площад Навона в Рим.

В центъра на тази основа се издига величествената фигура на Нептун. Нептун протяга лявата си ръка в благороден жест, като че ли се стреми да успокои вълните; тази поза се тълкува като символично възвисяване на новата власт на папа Пий IV: точно както Нептун е господар на моретата, папата е господар на Болоня и на света.

Базиликата св. Петроний (Santo Petronio)

Масивната църква, която доминира едната страна на пиаца Маджоре е проектирана да бъде по-голяма от Свети Петър в Рим, но не успява да постигне тази цел. Базиликата е посветена на покровителя на града Свети Петроний, който е бил епископ на Болоня през пети век. Строителството започва през 1390 г. и оттогава основната ѝ фасада остава недовършена. Осветена в чак през 1954 г, а от 2000 г. е седалище на мощите на светеца-покровител на Болоня – св. Петроний; дотогава те са били съхранявани в църквата св. Стефан.

Интериорът, който е завършен, е олицетворение на готическата архитектура в Италия, а всеки от страничните параклиси изглежда като малка църква.

Базиликата св. Стефан (Santo Stefano)

Санто Стефано е най-уникалният комплекс в Болоня, известен главно като „sette chiese“ („седем църкви“), защото е образуван от сливането на множество сгради, издигнати в различни епохи.

Произходът на комплекса е противоречив и оспорван. Според най-приетата теория той е построен от Петроний върху руините на съществуващ преди това езически храм, ограден от репродукция на Божи гроб в Йерусалим.

Наклонените кули

Кулата в Пиза може да е по-известна, но в Болоня има двойка кули, които изглежда се накланят още по-тревожно поради тясната си форма. Те са най-известните от 20-те кули,  останали от 200-те, оформили силуета на Болоня от 12-ти век. Тогава Болоня била известна като като Турита (пълна с кули).

Въпреки че са били необходими както за наблюдение, така и за убежище в случай на нападение, височината на кулите също се превърнала в символ на статуса на благородническите семейства, които са ги построили. 48-метровата Гарисенда (Torre Garisenda) се накланя с повече от 13 метра.

Произходът на кулата на Асинели (Torre degli Asinelli) е неясен и има няколко легенди за нея. Единственото сигурно нещо е, че деветстотин години след построяването ѝ все още е на мястото си въпреки земетресенията, светкавиците, пожарите и дори гюлетата. Била е улучена от случаен изстрел през 1513 по време на празненства, но обстрелът не причинил сериозни щети.

Една от историите свързани с кулата Асинели, че е използвана като образец за приготвянето на талиатели. За да направите истинско талиателе Болонезе не е достатъчно да обработите пастата на ръка, но дебелината на всеки правоъгълник трябва да е точно 8 см или 12,270 част от височината на кулата.

498те стъпала на Асинели се предлагат за изкачване срещу €5 за гледка на Болоня от птичи поглед. Билети се купуват през мобилно приложение, само онлайн, не се продават хартиени на място. Изкачванията се предлагат всеки ден, от понеделник до четвъртък на четвърт час с първи вход в 10:00, последен в 18:15. Петък-неделя първият вход и интервалите се запазват, но последният е в 20:15. Изискването е да сте на място поне 5 минути по-рано.

Ние, разбира се, се изкачваме с помощта на вода, ветрило и доста пуфтене, в един горещ юлски следобед.

Гледките, които се разкриват си заслужават всяка стълба и всяка капчица пот. Изящно разпръснатите жълти и червени сгради с керемидени покриви, са прорязани от прави улици, а красивите куполи на църквите се открояват с величествената си осанка.

Зелените болонски хълмове обрамчват тази очарователна архитектурна приказка.

Тук ясно се вижда площадът Маджоре и внушителното тяло на Св. Петроний.

Мадона ди сан Лука

Базиликата Мадона ди сан Лука е на върха на хълм, от който се разкриват гледки към града и пейзажи на долината По.

Това, което я отличава от всички останали в Италия, е 3.8-километровата покрита аркада, която свързва светилището с града. Тази монументална структура е най-дългата аркада в света с 666 арки и е построена между 1674 и 1793 г., за да защити византийската икона Мадона с младенеца в годишното ѝ шествие в Болоня. Иконата, за която се твърди, че е нарисувана от Свети Лука, пътува по този път до катедралата Сан Пиетро в Болоня от 1433 г., когато е донесена от манастир на хълм с надеждата за чудо, което да спре застрашаващите реколтата дъждове.

Ние избрахме San Luca Express, туристическо влакче, което тръгва от площад Маджоре и струва €12 на човек в двете посоки. Разходката е изключително приятна, отнема 40-50 минути, и има аудиогид на 10 езика. Курсовете към града са на около час, така че има достатъчно време да разгледаме църквата и околността.

Интериорът на Мадона ди сан Лука е характерен с мозаечния си под от червен, бял и черен мрамор, внушителните златисти колони в класически гръцки стил и олтарът, за който интересното е, че може да се посещава не само от църковни служители, а и от обикновени хора.

Разбира се, изкачваме стълбите и отиваме зад желязната ограда. Очаквам да усетя по-специална духовна енергия, но освен тръпката, че съм на място обикновено разрешено само за мъже, няма друго.

Има възможност да се изкачим стълби и да погледнем околността от кулата, което пропускаме. Сядаме в на пейка с гледка и почиваме сред свежест и зеленина, докато става време за влакчето към центъра.

Аркадите на Болоня (Portici)

Аркадите, които очертават толкова много от улиците са една от най-характерните архитектурни чудеса на Болоня. Те пазят от лятното слънце и предоставят подслон от дъжда, както и осигуряват допълнително пространство за магазини, кафенета и барове.

Историята им започва през 11-ти век като надвиснали горни етажи на сгради в разрастващия се градски център, добавяйки повече жилищно и складово пространство над магазините и предприятията на нивото на улицата. Следва нуждата от подпорни греди и стълбове, а 13-ти век добавя изискването новите аркади да бъдат достатъчно високи, за да може ездач да премине през тях на кон, правило, което довело до елегантните сводести аркади, на които се наслаждаваме и днес.

Единствени по рода си, построени по различно време и в различни стилове, често украсени с каменна резба или друга украса. Болоня има около 40 километра от тези аркади, най-дългата от които е 3,8 километра и води от града до светилището на хълма на Мадона ди Сан Лука. Болонските portici сa обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Болонските орнаменти за врати

Разхождайки се под аркадите, се захласваме по масивните врати с внушителни размери и интересни орнаменти, с които можете да почукате, за да ви отворят. Изваяни мъжки и женски фигури, животни, много символика и оригиналност.

Произходът на тези орнаменти може да се проследи до древна Гърция и примери за модели с пръстени и ръце са открити от този период. Стилът с ръката е популярен в мюсюлманските страни, където е известен като „ръката на Фатима“, но може да се види и в европейски градове като Болоня.

На места като Помпей са открити древни римски примери с лъвове и страховити фигури като Медуза. Лъвовете са останали популярни през вековете.

Използването на свирепи животни и плашещи фигури предлага защита на къщата от зли духове.

Морските теми са популярни в градове като Венеция, но добри примери могат да бъдат намерени и в Болоня.

Вместо заключение

Болоня не блести с архитектурни бижута като Рим, с музеи като Флоренция, с разпознаваем символ като Пиза или с мрежа от канали като Венеция. Болоня има нещо друго. Има душа. Има цветове, аромати, вкусове, арки, история, храна, атмосфера. И чар, който омайва сърцето и остава завинаги.