Края на септември – началото на октомври 2015 бях в командировка в Рим. Първия и последния ден имах възможност да се разходя за по няколко часа, които общо направиха един ден във вечния град. Била съм в Рим преди няколко години, за една седмица, и беше прекрасно – и Ватикана и св. Петър и Пантеона, ди Треви и Навона и мостовете, изкуството, вълшебната атмосфера. Нямах търпение отново да се потопя. За съжаление, хотелът ми беше сравнително далеч от центъра, но реших, че ще походя пеша, и след около час ходене, се озовах пред базиликата San Pietro и площада пред нея. Според много туристически гидове площадът е сред най-красивите в света, а св. Петър е най-известната катедрала в света.
Предишният път, апартаментът, който бяхме наели беше в тази околност и колкото и пъти да минехме от там, толкова пъти ми спираше дъха.
Има нещо магическо в Пиетро. Тази прекрасна септемврийска вечер видях всичките му фази – погален от залязващото слънце, огрян от мека електрическа светлина и ярко осветяващ всичко наоколо. Отново не успях да вляза, точно затваряха – тъкмо да има за следващия път. Твърди се, че под олтара с балдахина на Бернини (създателят на плодаща) е гробът на св. Петър. В Св. Петър можете да видите и Пиетата – единствената творба, която Микеланджело е подписал собственоръчно. Ако отивате за първи път в Рим, препоръчвам ви освен в св. Петър да разгледате и музеи Ватикани, дори да не си падате много по музеите, какъвто е моят случай. Можете да си запазите билети онлайн, за да не се налага да чакате на огромната виеща се туристическа опашка.
След като напълних сърцето си със Сан Пиетро, се отправих към замъка Сант Анджело (св. Ангел) и прилежащия мост с десетте статуи на Бернини и неговите ученици със същото име. Ако помните, тази сграда има ключова роля в „Шестото клеймо“ на Дан Браун – там се намира тунелът, който свързва Рим с Ватикана. Замъкът, който първоначално е построен за гробница от император Адриан, е леко зловещ на дневна светлина и призрачно красив, когато е осветен през нощта.
За мен мостът е по-впечатляващ от замъка, освен заради великолепната гледка към Сан Пиетро и заради статуите на десетте ангела. Всеки един от десетте мраморни ангели държи по един инструмент от Христовите мъки. Идеята на Бернини била да създаде път на кръста, където човек може да съзерцава Страстите, да се покае и да се подготви, докато отива към Св. Петър във Ватикана.
С тази изумителна гледка приключиха първите ми няколко часа в Рим. За вторите няколко, с колежката ми Мими се подготвихме по-добре и с градски транспорт стигнахме директно до пиаца Навона.
Със Св. Петър си оспорват първото място в сърцето ми що се отнася до Рим. Просълзих се като видях мястото – все така омайващо и наситено с история, култура и древни тайни. Беше прелестен слънчев ден и Навона се разкри пред мен – истинска Римска хубавица.
Основната атракция на площада са трите фонтана, които го украсяват. Централният и най-голям е Fontana dei Quattro Fiumi – фонтанът на четирите реки. Създаден от нашия приятел Бернини, фонтанът изобразява четири фигури, които представляват четири реки: Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата.
Другите два фонтана са Fontana del Nettuno – фонтантът на Нептун, разположен на северната страна и Fontana del Moro – фонтанът на Мавъра, разположен на южната.
В допълнение на изкуството на Бернини, на пиаца Навона можете да откриете и съвременни творци. Десетки художници предлагат изящни картини рисувани с маслени бои. Този път Жоро го нямаше с мен да ме спре и аз се сдобих с картина изобразяваща пиаца Навона, като се спазарих за цената и безцеремонно я подарих на Жоро като подарък от пътуването.
От Навона се отправихме към Пантеонът. Полюбувахме се на сградата и на 1463 м високия купол само отвън, защото не разполагахме с достатъчно време. При предишната екскурзия, влязохме вътре и видяхме oculus-а – единственият източник на светлина в сградата, който й придава божествена мистичност.
В края на разходката не пропуснахме (съветвам ви и вие да не пропускате) един от най-добрите сладоледи в Рим, който се продава в невзрачна сладкарница със звучното име Ciuccula в близост до Пантеона.
Впечатлена съм от подробностите, с които си описала всяка една забележителност, която си разгледала. Има и снимки, които те пренасят на самите места и се чувстваш съпричастен. Благодаря, Теди!