Алекови водопади

До Алекови водопади се разхождаме три пъти – два успешни и един неуспешен, така че имаме какво да споделим относно маршрута.

Началната ни точка е Драгалевския манастир, където паркираме. Следва стръмно изкачване, при което пътят остава от дясната страна и влизаме в планината.

Следваме жълтите табели, докато не стигаме до този кръстопът.

За първия и третия опит – съответно през ноември 2019 и януари 2021, избираме долната пътека с крайна цел Симеоновски езера.

Пътеката е много приятна, сравнително полегата. Отдясно се редуват шипкови храсти, лески и висока широколистна гора, а реката омайващо ромоли отляво в дерето.

Пресичаме я два пъти по симпатични дървени мостчета.

Маркировката е червена.

След 50 минути стегнато ходене, стигаме отлично място за бивак – широка скала с гледка към София от ляво, чешма и още няколко по-големи удобни камъни от другата страна. Набелязваме ги и след още 5 минути стигаме до водопадите.

Алековите водопади са кръстени на Алеко Константинов – основоположникът на организирания туризъм в България, който често се разхождал до тях при излетите си до Драгалевския манастир. Представляват красива водна каскада, разположена на река Скакавица, непосредствено над нископланинската обиколна пътека, в участъка между кварталите Драгалевци (от където тръгваме) и Симеоново.

Поради това, че водопадите попадат в гористата зона, те се виждат най-добре през зимата и пролетта преди буйната растителност да ги закрие. Особено красиви са при обилното топене на снеговете, когато понякога реката е толкова пълноводна, че се затруднява преминаването по пътеката, която продължава към Симеоновските езера.

Виждали сме водопадите през ноември и януари, като и двата пъти обема на водата не беше впечатляващ за разлика от цялостната картина – ръбести черни камъни, плътен мъх в наситено зелено, ръждиви паднали листа и дантелени пръски бистра вода, които се спускат от около 15-20 м.

Пролетта на 2020 искаме да ги покажем и на децата, но по грешка на разклона избираме горната пътека, стигаме до реката, но нямаме указания за това дали можем и от там да достъпим водопадите и се отказваме. Разходката е все така свежа дори и без удовлетворяващата гледка в края.

В пътепис прочитаме, че има горен и долен Алекови водопади – ние и двата пъти сме стигнали до горния, и е възможен кръгов маршрут. Планирали сме посещение през пролетта и на двата водопада и ще обновим пътеписа с впечатления веднага щом имаме емпирични данни.


Вашият коментар