До Алекови водопади се разхождаме четири пъти – три успешни и един неуспешен и в различни сезони, така че имаме какво да споделим относно маршрута.
Началната ни точка е Драгалевския манастир, където паркираме. Следва стръмно изкачване, при което пътят остава от дясната страна и влизаме в планината.
Следваме жълтите табели, докато не стигаме до този кръстопът.
За успешните опити – съответно през ноември 2019 и януари 2021 и юни 2021, избираме долната пътека с крайна цел Симеоновски езера.
Пътеката е много приятна, сравнително полегата. Отдясно се редуват шипкови храсти, лески и висока широколистна гора, а реката омайващо ромоли отляво в дерето.
Пресичаме я два пъти по симпатични дървени мостчета.
Маркировката е червена.
След 50 минути стегнато ходене, стигаме отлично място за бивак – широка скала с гледка към София от ляво и още няколко по-големи удобни камъни от другата страна. По време на юнската разходка, спираме и правим почивка за обяд и бивак.
Водопадите са на 5 минути от мястото с гледката. Снимали сме ги в различни сезони – най-пълноводни и красиви бяха през юни. Поради това, че водопадите попадат в гористата зона, те се виждат най-добре през зимата и пролетта преди буйната растителност да ги закрие. Особено красиви са при обилното топене на снеговете, когато понякога реката е толкова пълноводна, че се затруднява преминаването по пътеката, която продължава към Симеоновските езера. Ние преминахме внимателно и походихме от другата страна на пътеката, където още по-тихо и приятно.
Алековите водопади са кръстени на Алеко Константинов – основоположникът на организирания туризъм в България, който често се разхождал до тях при излетите си до Драгалевския манастир. Представляват красива водна каскада, разположена на река Скакавица, непосредствено над нископланинската обиколна пътека, в участъка между кварталите Драгалевци (от където тръгваме) и Симеоново.
Водопадите през ноември и януари не са впечатляващи с обем на водата за разлика от цялостната картина – ръбести черни камъни, плътен мъх в наситено зелено, ръждиви паднали листа и дантелени пръски бистра вода, които се спускат от около 15-20 м.
Пролетта на 2020 искаме да ги покажем и на децата, но по грешка на разклона избираме горната пътека, стигаме до реката, но нямаме указания за това дали можем и от там да достъпим водопадите и се отказваме. Разходката е все така свежа дори и без удовлетворяващата гледка в края.
Последни коментари