Направихме плана за Майските празници според сватбата на Жоро в Благоевград на 03, в събота. Решихме да тръгнем с него, да изкараме с децата един ден в Благоевград, да спим там и на сутринта да продължим за Гърция, където имахме резервация за 5 нощувки в Simantro Beach. Хем и да си разделим пътя. Речено сторено.

Този път керванът беше една идея по-мащабен, защото трябваше да имаме отделен сак за еднодневния ни престой. Пристигнахме бързо и си оставихме багажа в хотел Луксор – aпартаментите им бяха заети, за това взехме двойна стая и кошарка. Стаите са типични за малки тризвездни хотели и за цената от 45 лв на вечер без закуска – семпло обзавеждане, спалня, топла вода, тази имаше и хубава тераса. Нищо особено, но и очакванията ни не бяха високи – локацията беше едно от най-важните неща като взимахме решение. Неприятен момент беше, когато ни попитаха не си ли носим кошарка, защото тяхната не била почистена добре от предишните клиенти. Донесоха я в крайна сметка и беше доста прилична.

Веднага след това, излязохме на разходка с децата – хотелът е на пешеходно разстояние от площад Гоце Делчев. Стана ми толкова мило още като влязохме в града и още по-мило като отидохме до площада и си припомних стотиците разходки и разговори с Билянчето през четирите години, в които учихме в Благоевград. Ади и Петето пожелаха да се возят на количките с ток – на Ади и беше за първи път и с много малко напътствия о тмоя страна, се справи чудесно.

Срещу операта има чудесна детска площадка, на която изкарахме няколко часа в люшкане, пързаляне и социализиране.

След това се отправихме към пощата, хапнахме сладолед с гледка към Алма Матер и децата се изтощиха до краен предел от тичане по рампа за скейтборд и опити да се качат до горната част. Ади нагледно показа как с упоритост всичко може да се постигне, след като се опита поне 100 пъти да се засили и да се качи сама и накрая успя. След това повтори успеха няколко пъти, но най-сладката победа беше първата.

Жоро имаше дупка на обяд и хапнахме заедно в традиционната пицария Наполи, още по-традиционната градинарска пица. Мислех, че след като завършим с Били, ще я махнат от менюто си, защото изглеждаше, че само ние сме й фенове, но явно има и други любители на тесто с моркови и краставици.

Следобедното сънче премина успешно и отново отидохме да превземем центъра – вечерта мина под знака на надуваем замък за Ади, разходка край реката за нас с Петето, хапване в пицария Италия – друго знаково място от годините в Американския.  Не успяхме да се разходим в Бачиново, което по това време на годината е зелено и прохладно, но решихме да се върнем с тази цел, да отидем и до Скаптопара и до Воденицата.

Благоевград е град с настроение и живот – има много млади хора по улиците, кафенетата са винаги пълни и във въздуха витаят знания, младост и напоритост – дали от двата университета или от моята носталгия. Заслужава си еднодневна разходка и е подходящ, както за деца, така и за по-големи компании или романтична екскурзия.