Боянският водопад през Копитото

Разходката ни до Боянския водопад се случи спонтанно, след като Жоро ми купи качествени и удобни туристически обувки – решихме да ги тестваме. Въпреки че съм родена и живея в София, не бях ходила до Боянския водопад и това, заедно с невероятния Фото пътеводител на водопадите в България, който ни вдъхновява за последните ни разходки, определиха маршрута.

Избрахме да подходим през Копитото, а не през Бояна, защото времето за достигане на крайната ни цел щеше да е по-малко и решихме, че ще преглътнем последната стръмна част. Разучихме, че от Бояна имало две пътеки – едната стръмна и по-кратка (зелена маркировка), а другата, по-плавна, но и по-дълга (жълта маркировка).

Нашата разходка беше доста натоварваща и, особено за мен, направо изтощителна – на връщане почти лазех на четири крака – толкова е стръмно и толкова бързахме, но гледките са толкова впечатляващи, че оправдават всички усилия.

Разходката ни се случи в края на октомври и есента все още беше цветна, на места – златна, приятно топла и слънчева. Тъй като започнахме със слизане, пъвро се отделихме да видим водопада от междинната площадка – има ясни указателни табели.

Гледката наистина е неописуема! Кристалната вода си проправя път през големи камъни с ярко зелен мъх, обрамчени от цветните листа на есента.

Използвах препоръките за снимане на водопади, отново от фото пътеводителя и – бавна скорост за ефектът на водата, която прилича на дантела.

Насладихме се на водопада и на София от високо и продължихме стръмното слизане.

И го видяхме! Есента най-вероятно не е най-пълноводен и през пролетта сигурно е още по-впечатляващ, но Божичко! Както най-точно го е описал Вазов: „Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата им и шума на бурите им.“

Постояхме, разгледахме, снимахме, дивяхме се, но се наложи да тръгваме. Общо разходката ни отне около 3.5-4 часа, така че си планирайте цял ден ако искате да се насладите максимално на красотата на водопада и да не тичате на четири крака по стръмните пътеки.


Вашият коментар