Пътешествие до Едеса, Метеора и Парга

Декември 2024, за традиционното ергенско пътуване между Коледа и нова година решаваме да отидем до Гърция с кола, за да разучим Парга и околностите – подходящи ли са за лятна почивка. Добавяме и още две спирки – Едеса, заради красивия мощен водопад,  и Метеора.

Планът ни е следният:

♦ Ден 1 – Едеса и 1 нощувка в Лариса

♦ Ден 2 – Метеора и нощувка в Парга

♦ Ден 3 & 4 – Парга и близки плажове, нощувки в Парка

В Лариса запазвам хотел Метропол в центъра, който освен централната локация  и безплатния паркинг, няма други плюсове. В Парга спим в студио Кациос с невероятна гледка към пристанището и най-гостоприемните домакини, при които сме отсядали.

Водопадите Едеса

От София тръгваме придружени от мокър сняг и бръснещ вятър, в Гърция вали дъжд. В мапса сме задали „Edessa waterfalls” и любезната дама ни отвежда до паркинга (безплатен), в който – независимо, че е вторият ден на Коледа, не намираме места. Паркираме в близост, дъждът спира и с удоволствие се отправяме на обиколка.

Интересен факт за местността е, че Едеса е била част от българското царство. По време на Първото българско царство градът е бил известен като Воден, което отразява изобилието на вода в района. Историята на града е белязана от различни периоди на контрол, включително византийско и османско управление, преди да стане част от съвременна Гърция.

Водопадите са известни с внушителната си височина и изобилната зеленина, която ги заобикаля. Каранос е най-големият и най-известният, спускащ се каскадно от височина 70 метра. Районът е добре поддържан, с пътеки и платформи за наблюдение, които улесняват достъпа.

Разходката е кратка и приятна, водопадът е мощен и изключително впечатляващ. Има възможност да минем и зад водопада, което до сега не ни се е случвало и с радост се възхищаваме на водната пелена отблизо.

Въпреки, че дъждът спира, е мокро и хлъзгаво и не се отклоняваме от основните пътеки в търсене на различни ъгли или по-малки водопади.

Обядваме в ресторант Катарактес (водопади на гръцки), където се наслаждаваме на типична гръцка кухня – порция кебапчета, сочни ароматни и идеално подправени, и чудесна мусака.

Лариса

Хотел Метропол е в идеалният център, но достъпът до него става през пешеходната зона на града и е доста объркващо. Говоря с рецепциониста, той ни дава насоки и в крайна сметка паркираме благополучно в безплатния подземен паркинг.

Излизаме на вечерна разходка и се потапяме в празничния дух, коледната украса и приповдигнатата атмосфера. Всички са навън! Облечени са стилно и красиво, гръцките дами са силно гримирани, разговорите са шумни, заведенията са пълни.

Вечеряме в ресторант с висок рейтинг WE Urban Gastronomy – бели покривки и гурме храна. Не сме облечени достатъчно официално (особено в сравнение с останалите гости), но това не ни пречи да се насладим на комбинацията на вкусове, цветове и текстури, на стека от риба тон, патицата и стилния десерт във формата на устни. Една идея по-скъпо е, но преживяването си заслужава.

Имаме закуска в хотела, но решаваме да я пропуснем, за да опитаме мястото с най-висок рейтинг в Лариса – Maison du Brunch. Локацията е централна и имаме късмет – сядаме на последната свободна маса. Избираме крок мадам и бенедикт, сладки картофки и всичко е чудесно. Кафето е горещо и ароматно.

След слънчева разходка в пешеходната зона, успяваме да се измъкнем с колата и се отправяме към следващата дестинация в плана – скалните манастири.

Метеора

Зашеметяващи скални образувания и исторически манастири. Място с внушително религиозно значение. Обект на световното наследство на ЮНЕСКО, привличащ туристи и поклонници от цял ​​свят.

Името „Метеора“ означава „висящ във въздуха“, което идеално описва манастирите, кацнали на върха на извисяващи се каменни колони. Тези манастири са построени от монаси, търсещи уединение и духовно убежище, започвайки през 14 век.

Дамата от мапса ни води към двата най-големи манастира и по път спираме да се насладим на спиращите дъха гледки, да снимаме и да се свържем с духовността на това удивително място. Има коли и автобуси, но има и възможност за спиране, за спокойно наблюдение и разходка. Времето е слънчево и приятно и се поздравяваме за избора на месец, в който да посетим Метеора, представяйки си какво би било в туристическия сезон.

Шест от първоначалните двадесет и четири манастира са активни и отворени за посетители. Входът към всеки манастир е по €3 евро на човек. Ние избираме да влезем във Варлаамската обител, която сме снимали от различни ъгли отдалеч. За тази цел изкачваме поредица от издълбани в скалата стъпала. Изкачването си заслужава, тъй като манастирът предлага спокойна и духовна атмосфера и панорамни гледки към района на Метеора.

Построен на върха на скална формация, манастирът е основан в средата на 14 век, кръстен на името на отшелник Варлаам, живял на скалата. Основната църква е посветена на Вси светии, а трапезарията, която сега служи като музей, съхранява колекция от религиозни артефакти, ръкописи и икони.

Не съм мечтала за Метеора, както за Бали или Австралия, например. Виждала съм красиви снимки, в списъка за посещения ни е, но не и с висок приоритет. Разхождайки се, осъзнах, че мястото трябва да се почувства и преживее.

Снимките, колкото и да са впечатляващи, не могат да предадат магията на вечния танц между  природа и духовност. Не могат да опишат усещането, което създават извисяващите се скални образувания, древните им лица гравирани с шепота на миналите векове, манастирите, кацнали несигурно върху тези каменни гиганти, сякаш се носят между небето и земята. Не могат да пресъздадат уханията на бор във въздуха, шепота на вятъра, носещ със себе си ехото от молитвите на монасите и песните на птиците. Нямат капацитета да обхванат панорамните гледки, хълмовете, зелените долини и далечното блещукане на реки.

Метеора е магия, там времето сякаш е спряло и духът е свободен да се скита  и да преживява вечните въпроси.

Парга

Пристигаме в студио Кациос с невероятната гледка към пристанището

и вечеряме в един от малкото работещи ресторанти – таверна Цимас. Собственикът и сина му ни посрещат много гостоприемно, поръчваме салати и пресния улов за деня – пържен барбун. Няма меню и сметката накрая ни изненадва – €75 за гръцка, цацики, тарама и рибата, и решаваме, че другите две вечери ще дадем шанс на други заведения.

Запазили сме студиото без закуска, но прекрасната собственичка ни носи комплимент – фреш от портокали от градината им, топла домашна баница със спанак, банани и дребни сладки. Наслаждаваме се на жеста, на вкусната храна и страхотната гледка, сладки приказки и безвремие.

Първият ден в Парга решаваме да посветим на разузнаване плажовете в близост.

Плаж Лихнос

Лихнос е на 10-15 минути с кола от Парга. Кристално чисти води и фин пясък, заобиколен е буйни маслинови горички и зелени хълмове, осигуряващи живописни гледки.

Има няколко плажни бара, множество възможности за настаняване, но за повечето е необходимо да се придвижите с кола до плажа. Говорим с един от собствениците на малък хотел на самия плаж, но мястото не ни се струва подходящо за четиричленно семейство.

Плаж Амудиа

Амудия е на 25 минути път с кола от Парга. Широка и дълга плажна ивица, мек пясък и плитки води. Див плаж – не виждаме да има плажни барове и шезлонги, подходящ за хора подготвени със собствено оборудване.

Плаж Амони

На половин час път от Парга, Амони е разположен в района на Превеза. Скътан в прегръдката на жълтеникави скали с кацнали върху им вечно-зелени дървета, златен пясък и кристално чисти тюркоазени води, живописно малко бижу.

Има следи от два плажни бара и морското дъно изглежда подходящо за шнорхелинг и изследване на подводния свят. Събуваме обувките и топваме краката, разхождаме се, оставаме за релакс и слънчеви бани. Няколко смели гърци – и жени, и мъже, плуват и плажуват в края на декември!

Плаж Скала

На няколко минути от Амони, стръмно слизане, което решаваме да не правим, изглежда по-малък и див от Амони, също подходящ за шнорхелинг. Комбинация от вечнозелена растителност, искрящо изумрудена вода и скални образувания.

Плаж Валтос

Най-близкият плаж до Парга (освен малкото градско плажче в близост до пристанището), на 6 минути път с кола – от другата страна на венецианската крепост.

Обширен плаж  с дължина около 3 километра и изглежда, че през седона предлага удобства като шезлонги, чадъри, плажни барове и таверни. Има и хотели на плажа, които са с пешеходен достъп. Компромисът е между кола за плажа или за вечеря в Парга.

Изводът (за нас) от проучването е, че не откриваме комбинация, в която да не се налага ползването на кола ежедневно и за това запазваме Парга за по-кратки пътувания, а не за дълга лятна и лежерна почивка.

Изворите на Ахерон

Обикаляйки в търсене на плажове, виждаме табели за изворите на Ахерон и решаваме да се отбием. Паркираме колата на обозначените за това места (паркингът е безплатен) и се отправяме на разузнаване.

Пътеката е добре поддържана, равна, вие се ​​покрай бреговете на река Ахерон, където кристалните води текат спокойно, отразявайки скалите и вечно зелената растителност.

Виждайки първият извор и водата, която – по магичен начин се излива директно от камъните, се радваме и подскачаме като деца, пляскаме с ръце (особено аз) и наблюдаваме гледката на появяващата се – сякаш от нищото вода – като омагьосани.

Продължаваме, минаваме покрай поредица от извори, бълбукащи от земята, чиито освежаващи води създават успокояваща атмосфера. Пейзажът, който вероятно през пролетта и есента е още по-красив, е изпъстрен с причудливите форми на дърветата и наситения изумруден цвят на водата.

Краят на пътеката ни отвежда до живописен каньон, в който си представяме колко ще е приятно да се разходим с каяци през лятото.

Според древногръцката митология река Ахерон е една от петте реки на подземния свят на Хадес и се смята, че това е реката, която душите пресичат, за да стигнат до отвъдното. Харон пренася душите на починалите през реката, при условие че имат монета, за да платят за преминаването.

Търсим мрачни символи, но въпреки тъмните си митологични връзки, мястото има свежа вибрация и е примамлива дестинация както за любителите на историята, така и за любителите на природата.

Старият град на Парга

Последният ден посвещаваме на Парга. Цветни къщи, които се спускат стръмно към морето, венецианска крепост, кристална синьо-зелена вода. Перфектното бижу.

Изкачвайки се към замъка, минаваме през сърцето на стария град и се шляем из тесните, криволичещи улици, магазините за сувенири, кафенета и таверни, повечето от които са затворени.

Запленени сме от малките площади и параклиси, цветните къщи, китните дворове, сукулентите и прилежащите им причудливи саксии, пищните цветове на бугенвилиите, които цъфтят дори през декември, ярко боядисаните огради, разпиляните плочки по калдаръма, които създават допълнително очарование. Дивим се на архитектурата – смесица от венециански, френски и османски влияния, отразяващи богатата история и културно наследство на града.

Замъкът, кацнал на хълм с изглед към града, дава поглед към историческото минало на Парга и предлага спираща дъха гледка към околността.

Пием кафе наслаждавайки се на този пейзаж и се поздравяваме за решението да направим краткото, но наситено с преживявания, красота и магия, пътешествие.


Вашият коментар