Отидохме в хотел Енира, Велинград, по препоръка на наши приятели с две деца.  Техните деца са по-големи: имат принцеса на близо 3 години и прекрасно момче на 9. Ходили са преди морето и са останали много доволни – вътрешен и външен топли басейни, ново място и много се стараят с обслужването, просторни и чисти стаи. Едвам ни навиха.

Решихме да оставим Петър, който е на 1.1 година, на отглеждане при баба и дядо и да отидем само с Адриана – на 3.3, за да можем да си починем истински, а не да сме прислужници на две деца и да носим, сгъваме и разгъваме количка, чанта към нея, бебешки пояс, надуваемо басейнче и прочие артикули и накрая да се върнем още по-изморени в София. Речено – сторено. Имаме си златна баба, която се съгласи да се грижи за Петето за няколко дни, аз се обадих и запазих едноспален апартамент за нас тримата за 3 нощувки през седмицата. Обсъдихме с любезното момче на рецепцията възможностите за апартамент и двойна стая и в крайня сметка единодушно се съгласихме да е апартамент, съчетан с изместване на датите с един ден, защото разликата в цената не е голяма, а пък ще ни е по-удобно.

Опаковахме нашия багаж и този на Петето, закарахме го и продължихме с голямо вълнение и ентусиазъм за първата ни истинска почивка, откакто имаме две деца. Пристигнахме благополучно, отиваме с целия си багаж  и ни посреща мило момиче, което, след като казвам на кое име е резервацията, с назидателен тон ни казва – ама ние ви очаквахме вчера. А сега! Шах с пешката. И се започват едни обяснения: как така вчера, ами имате запазена двойна стая от вчера, аз бях нощна смяна и до 8 часа съм ви чакала. Опитвам да обясня, че уговорката ни е съвсем друга, настояваме за апартамент, но безполезно. Имали само двойни стаи. Поне това. Ако трябваше да се връщаме или тепърва да търсим друг хотел, сигурно някой щеше да си го отнесе. С неудоволствие отиваме да видим двойната стая, която се оказва просторна и слънчева, и в крайна сметка решаваме да сложат кошарка за Ади там и да останем. За неудобството ни компенсират с един частичен масаж. Пак по-добре от нищо.

Тъй като ние имаме свойство да си изкарваме добре, без много да зависим от външни обстоятелства, сравнително бързо ни мина разочарованието и започнахме да се наслаждаваме на плюсовете на хотела. Стаите, както споменах, са удобни, широки и светли, обзаведени с много вкус и стил. Всичко е в лилава гама и е много приятно. Има голяма спалня с един матрак, мек мокет, подобен на този който имаме вкъщи (което иде да каже, че не са пестили средства при обзавеждането), и огромна тераса. На терасата прекарвахме вечерите след разходката в центъра на града и преди лягане и беше неописуемо приятно. Чист планински въздух, звезди, тихички разговори и гушки. Огромен кеф.

За водните забавления също не са жалени мисъл и финанси, но не са истински пригодени за малки деца. Външният басейн е сравнително голям и дълбок, водата е хладка. Шезлонгите са дървени, покрити с меки дюшечета, и са едни от най-удобните, които сме ползвали. Минусът им е, че са малко. 25 шезлонга за хотел с капацитет от 70+ човека. Не е измислено оптимално. Голям плюс, за почитателите на тениса на маса, е наличието на такава в близост до външния басейн, която може да се ползва безплатно от гостите на хотела. Друг плюс е, че спасителят е доста добър с хилката и може да служи за спаринг партньор.

Вътрешните са по-топли, но не са добър вариант за лятото, когато ти се иска да си на слънце и въздух. Вътрешната част е приятна. За детско басейнче е отделена и преградена част от големия, но и то не е достатъчно топло за детенце под 3 години. Големият басейн е сравнително малък е неудобен за плуване. Има чудесно голямо джакузи, чисто и топло, и то е единственият вариант за бебенца. Лятото не се пълни с хора, защото повечето предпочитат шезлонгите и външния басейн, но предполагам че през по-студените месеци, ще е доста по-претъпкано и неудобно.

Условията за СПА са минимални. Съдейки по температурата на водата, или е доста разредена, или изобщо не е минерална – за релакс е подходящо само джакузито. На другите водни съоръжения, включително и на детското басейнче, градусите на водата са не повече от 26-28. Сауната и парната баня не работят през седмицата. Ние не че сме големи ползватели, но това беше неприятна изненада. СПА-то го СПА-сява Венета, масажистката. Аз използвах комплимента от управителката, като помолих да си доплатя за цялостен масаж и останах изключително доволна. Почти винаги си правя масаж, когато ходим на почивка, ако хотелът предлага такава услуга, но много рядко попадам на някой, който знае какво прави. Венета определено знаеше. Натискът и е правилен, движенията – отработени и самата тя е опитна и много мила.

Ресторантът е също е обзаведен стилно и с вкус, опитват се да предлагат изискани храни и разбира се качествени вина (Енира е марка първокласно вино), но има няколко основни недостатъка. Скъпо е, няма адекватно обедно меню и гостите предпочитат да се разходят и да хапнат навън за вечеря. Като следствие от това, беше почти винаги празен. Ние обядвахме веднъж, поръчахме салати, супа, кюфтенца по цариградски (от обедното меню) и спагети за Ади. Нищо не ни хареса особено и платихме три пъти повече, отколкото ако бяхме обядвали в някое от капанчетата в центъра на града. Закуската беше повече от прилична. Винаги имаше пресни плодове – диня, пъпеш, праскови, както и основните продукти за закуска – домати, краставици, сирене, кашкавал, масло, конфитюр и мед, някакви месца, бъркани яйца, маслини, мюсли и кисело мляко и задължителния тостер. Понякога правеха бухтички и мекици, с които ни изненадваха приятно.

Една от вечерите на терасата си говорихме с Жоро ние ако бяхме управители на ресторанта, какво бихме променили в концепцията, така че да привлечем повече клиенти. Стигнахме до две основни решения. Или щяхме да направим цена на стаите със задължителни закуска и вечеря, какъвто е подхода на Севтополис, или да маргинализираме ресторанта, да не работи вечер, а само за обяд, да намалим цените и да наемем готвач за вкусни обедни манджи. Първата опция не сме сигурни, че ще работи, защото не е ясно – като с шезлонгите около басейна, дали ресторантът има капацитет да побере всички почиващи в хотела.

Местоположението на Енира е едно от най-добрите във Велинград, защото хем е сравнително близо до центъра – 15-20 минути пеша с малко дете, през много приятни улици с впечатляващи с големината си къщи, хем е буквално в гората. Така имаш най-доброто от двата свята. И теоретично можеш да правиш разходки и кратки преходи преди или след обяд, да ползваш басейните, и вечер да се потопиш в омаята на централната част на града. Това, разбира се, много теоретично. Ако обичаш да си поспиваш като нас, по-скоро правиш плаж, лек обяд и сънче и се подготвяш за вечерната разходка.

Като цяло, сме много доволни от почивката си в Енира, въпреки първоначалното разочарование. За чудесното ни изкарване, разбира се, допринесе и фактът, че успяхме да си починем истински, че не беше необходимо да се съобразяваме с топлината на водата и дълбочината на басейните и че нагласата ни през цялото време беше – какви сме късметлии да попаднем на такова чудно място. Препоръчваме го, но не за всякакъв тип почивка и не за всякаква семейна конфигурация.