Водопад Котлите решаваме да посетим през един юнски уикенд.

Отправната точка е Букоровският манастир Св. Георги, до който се стига за около час от София. Преди табелата за село Разбоище, дамата от мапса ни дава указания да продължим вляво по черен път, който минава през поле. Това не ни се струва удачно за кола, паркираме там и се настройваме за по-дълга пешеходна разходка. Tака или иначе сме прочели, че от манастира до водопада са нужни 10 минути.

След като стигаме до манастира, от там ни обясняват, че с кола най-удобно е да подминем табелата за село Разбоище и след това да се отклоним вляво – следвайки табелите за манастира. Имайте го предвид ако решите да посетите местността.

Разходката през полето е полегата, приятна и живописна и ни отнема около 40 минути със спиранията за снимки и игри с полските цветя.

Манастирът е построен върху останките на пет старинни църкви и е единственият в България с пет църкви (реверанс към историята), от които действаща е само св. Георги. Другите четири – св. Петка, св. Неделя, Вси Светии и св. св. Кирил и Методий са изградени отвън, но имат нужда от вътрешни довършителни работи.

С пристигането ни заръмява ситен дъждец и се подслоняваме в градинска люлка под навес. Има курбан и ни черпят със супа и дребни хапки, а Ади дава шанс на вълшебна (и безплатна) арт работилница в сградата на манастира.

Дъждът спира и се отправяме към крайната ни цел, следвайки симпатичните табели.

До горният ръб стигаме за 10 минути, но няма вода и изглежда ето така.

Зелено е, красиво е, живописно е, скалите са с причудливи форми.

Въпреки, че предпочитаме да има вода, решаваме да не се ядосваме и да се насладим на гледките и компанията си, както и да не слизаме до долната част, за която сме прочели, че е кратка (10-15 минути), но стръмна и негостоприемна.

Обещаваме си да се върнем през пролетта, когато по време на топенето на снеговете имаме шанс за пълноводен водопад и да го видим в цялата му 30-метрова прелест.