С парен локомотив до Черепишкия манастир

В деня на Независимостта 2019, БДЖ организира пътешествие с парен локомотив до Черепишкия манастир. Имаме някакви теоритични планове за водопади, но като разбираме за тази възможност, веднага ги променяме. Децата са във възторг, че ще пътуват с влак, който прилича на Хогуортс експрес (от поредицата Хари Потър) и Ади си взима четвъртата книга, за да се потопи още по-пълно в преживяването. Жоро се подготвя с плодове, ядки и сандвичи; аз разузнавам повече за околността.

Билетите струват 29.50 лв на човек, отиване и връщане, като деца до 7 години се возят безплатно и не ползват седящо място.

Влакът тръгва в 09:10 от първи коловоз на гарата и потегля обратно в 14:15. Ние оставяме колата почти пред входа на гарата, тъй като е национален празник и няма синя зона и ентусиазирани – тичаме към влака. Суматоха, всички пътуващи искат да се снимат, има журналисти, репортери, пътниците – особено малките, подскачат и се радват.

Интересна подробност за парния локомотив е, че е произведен през 1935 в Швейцария и обслужва „Ориент експрес“ при преминаването му през България през 1989 г. Сега се ползва основно за атракционни и юбилейни пътувания и от време на време гостува на филмови продукции.

Успявам да направя готина снимка на машиниста и потегляме.

Купетата са нови и чисти, децата се настаняват удобно и се завиват – първоначално е студено, постепенно се затопля. От БДЖ раздават безплатно вода и кафе, което прави приятно впечатление.

Ади споделя пътуването с Хари Потър, а с Петето се позиционираме до прозореца и се дивим на живописните гледки, които се откриват от прозорците. Закусваме с ябълки, машинистът ползва свирката често, за да поддържа настроението и пътуваме чудесно.

 

На отиване, има междинна спирка на гара Лакатник, където се разтъпкваме, отново оглеждаме локомотива и пак потегляме. Краят на септември е и есента вече е започнала да обагря дърветата, а Искърското дефиле диви с изсечената красота на скалите и реката, която проблясва на завоите.

В БДЖ имат инициатива, която много харесвам: „Чети във влака“ – сканираш кода с приложение и така достъпваш виртуална библиотека, която е на разположение, докато пътуваш.

Манастирът „Успение Богородично“ е разположен на 10 минути пеша от спирката на влака. Основан е в края на 14в. по времето на цар Иван Шишман и след това е бил разрушен с нахлуването на османските войски. Според легендата, манастирът получава името си от белеещите кости на загинали воини, останали след една от битките водена от цар Иван Шишман.

Движим се с пътниците от влака и сме доста голяма група, поради което не влизаме в храма, за да избегнем тълпата, а вместо това се насочваме към къта посветен на Вазов. В Черепишкия манастир той пише „Една българка“.

Освен любимец на Вазов, манастирът и околностите са запленили и Алеко, според който: „А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…“ (от пътеписа „В българска Швейцария“).

Разхождаме се в градината на манастира, любуваме се на гледките към Искъра и решаваме да посветим времето до обявеното тръгване на влака на разходка в планината.

Прочела съм, че има път, от който се откриват гледки към манастира, но местни хора ни ориентират, че за тази цел трябва да вървим по шосето и се отказваме.

Тръгваме по стръмна пътека нагоре от ханчето над манастира и след първончалното изкачване стигаме до черен път, който очевидно не е ползван от моторни превозни средства отдавна – счупен и неподдържан, природата започва да си го завзема обратно – на места има повече храсти и трънаци, отколкото път. Разходката не е най-красива, нито блести с нещо особено, нито пък сме наградени с водопад в края й и децата са леко разочаровани. Повдигаме настроението с бране на шипки за шипкова вода, която да ни осигури необходимото витамин ц през есента, спираме за наблюдение на скакалец с интересни блестящи зелени крила и няколко бебета гущерчета.

В края на пътеката сме възнаградени с ето тази гледка и чувстваме пътешествието завършено. Сядаме на ръба с Петето и се любуваме на цветовете, косото слънце и контраста между грубата скалиста хубост и меките есенни тонове.

На връщане спираме в ханчето над манастира за бърза супа (и бира) и слизаме по кратък път до влака. Оказва се точно навреме, защото той потегля в и 13, вместо в и 15!

Пътуването към София е все така приятно и живописно. Петьо заспива, Ади продължава парелелното си пътешествие в света на Хари Потър, а аз – вече по-подготвена за добрите места за снимки – успявам да уловя завоите на реката, моментите, в които реката отразява скалите, а Жоро пък прави кадрите, който аз се опитвам през целия път – единият с повече зелено, другият с повече влак.

Ако искате да изпитате удоволствието на пътуване с парен локомотив, следете страниците на БДЖ и Моето БДЖ пътешествие за следващи планове с атракционния влак.

1 коментар

  1. Благодаря ти, Тедичка, че ни припомняш колко е красива България и места, които не сме посетили ни очакват. Прекрасно е и пътуването с парен влак, което отдавна сме забравили! Колко романтично!


Вашият коментар