Сицилия ми е мечта, откакто за първи път гледах сериала „Октопод“ с чаровния и непроницаем Корадо Катани. Освен пронизителните му очи, не регистрирах почти нищо от сюжета; за сметка на това жадно попивах красиви италиански думи, опивах се от въздействащата музика, наслаждавах се на красивата природа и на живописните улички и сгради и си представях какво ли е да живееш в Сицилия – така красива и така бедна, толкова пленителна и толкова опасна.

Не стигнах до Трапани, но с най-добрите ми приятелки от училище посетихме Таормина. Всичко започна с общ чат във фейсбук, който създадохме, за да споделим плановете си за лятото и да организираме среща на четирите. Две от нас живеем в България, другите две са съответно в Германия и Щатите. След като описахме програмите си стана ясно, че няма да можем да се засечем в България. Приятелката ни Ради, която живее в Ню Йорк и е впечатляващ фотограф влюбен в Италия и прекарва по няколко седмици там всяко лято, предложи да се присъединим към нея. Имахме избор между Флоренция, Рим и Таормина и единодушно избрахме Таормина. Германката в групата ни е доктор и не успя да си подреди отпуската за избраните дати и така останахме три. Не беше за вярване, че при всичките отговорности и задължения, с които жонглираме успяхме да се напаснем – още веднага купихме билети, запазихме апартамент и зачакахме с нетърпение сицилианското си приключение.

Wizzair са единствените, които летят директно до Сицилия – полетите са в сряда и неделя – лети се около 2 часа, точно по наш вкус. Кацат на летището в Катания, от където има три начина да се стигне до Таормина – такси, кола под наем и автобус – €7.5 на човек в едната посока. С Райна, която е успешен предприемач и се занимава с медийни анализи, избрахме автобуса, с който пътувахме около 2 часа до Таормина и имахме достатъчно време за сладки приказки. Оказа се, че нейният съпруг я е предупредил да внимава с мафията, а моят – със сицилианците. Приоритети.

Таормина е град буквално кацнал на хълма, построен като че ли между скалите, край източния бряг на Сицилия. Пътят е тесен и криволичещ, трудно се разминават две превозни средства, автобусът се движеше на ръба на скалите и (според нас с Райна) с доста фриволна скорост. Шофьорът явно знаеше какво прави, защото стигнахме невредими до автогарата в Таормина, от където апартаментът ни беше на пешеходно растояние.

Таормина се намира близо до Етна, която е основна местна забележителност и основен елемент изобразен върху сувенири и картички – активен вулкан с пътеки, водещи към върха. Градът е известен с Teatro Antico di Taormina, древен гръко-римски театър, който се използва активно. Близо до театъра, скалите се спускат до морето, образувайки заливи с пясъчни плажове. Тесен участък от пясък се свързва с Isola Bella, малък остров и природен резерват.

Събрахме се с Ради, която, не мога да не спомена още веднъж, е талантлив фотограф, правила е изложба в Таормина, говори свободно италиански и познава всички тайни места в града: най-автентичната сицилианска закуска, най-хубавите плажове, най-вкусната паста и най-добрите коктейли.

В Сицилия съм!

През следващите дни ходим на плаж – слиза се с нещо като асансьор за €3 в едната посока, жезлонгът е €20 на човек (!), защото Таормина е перлата на Сицилия и местните предприемачи се възползват докрай. Наслаждаваме се на гледката на Isola Bella – красивият остров, плуваме и си бъбрим.

Наемаме лодка и разглеждаме залива от морска гледна точка. Разходката минава като миг – феерия от наситено синьо и изумрудено зелено, водни пещери, спиращи дъха гледки, скок и плуване в дълбокото и всичко това на фона на Деспасито. Очевидно популярна и в Сицилия;  капитанът я пуска силно – като че ли да се похвали колко в е крак с модата. Забавно ни е. Свободно ни е. Щастливо ни е.

Опитваме най-вкусната пица. Най-ароматното капучино. Най-пухкавият крем за каноли обвит в най-хрупкавата коричка. Най-сочните скариди. Най-екзотичните коктейли. Приготвяме си обяд на терсасата с гледка, която те кара да искаш да останеш в Сицилия завинаги.

Ради си тръгва един ден по-рано и с Райна се оставяме на малките улички. Снимаме залива от милиони различни ъгли. Попадаме на украсена за сватба базилика. Влизаме във всички магазини за сицилианска керамика и въздишаме по красивите произведения на изкуството, които не можем да вземем със себе си, защото имаме само ръчен багаж. Отиваме до античния театър. Успяваме да снимаме централния площад почти празен по обяд, когато всички са в сиеста. Купуваме си ръчно правени бижута. Ядем шоколадов сладолед. Сядаме в ресторант далеч от тълпата, поръчваме си морски дарове и се запознаваме с испанци, които са посветили три седмици на Сицилия и я обикалят с влак и кола под наем. Завист проблясва в очите ни, когато погледите ни се срещат. Изпълваме се с Таормина до край, защото знаем, че следващата сутрин е последна.

Не остава време за Сиракуза и Палермо, не отиваме до Етна, не успяваме да уцелим постановка или опера в античния театър, не опитваме бриош за закуска, не се докосваме до автентичния Сицилиански дух – не стигаме до бедните райони, където живеят сицилианците от филмите за Корадо Катани, не стигаме до вътрешността – опитваме само от морската глазура и запленени си обещаваме, че ще се върнем пак.