Потегляме за скалните гъби и каменната сватба сравнително късно в една декемврийска събота, в която вали цял ден и слънцето се показва към 3 следобяд. Знаем, че залезът ще е след около 2 часа и се надяваме да успеем и да хванем хубава светлина.

Избираме да видим първо гъбите, защото са по-далеч – на около 30 минути от Кърджали, до с. Бели Пласт. Следваме напътствията на мапс дамата и указателни табели, подминаваме селото и след около един километър ги виждаме. Паркираме до пътя.

Скалите са високи около 2.5-3 м и забелязваме розов, син и черен цвят по тях. Образували са се преди около 40 милиона години, когато тази част на Родопите е била дъното на океан.

Интересна е легендата свързана с този природен феномен. Въглищарят Радуил имал четири красиви дъщери. Един ден като наливали вода, орда турци ги подгонили. Момичетата успели да подплашат коня на главатаря и като паднал на земята, го разкъсали. Омур, който бил приятел на убития главатар ги настигнал и отсякъл главата на една от сестрите; тя мигом се превърнала в каменна гъба. Същото се случило и с втората и третата. Главата на последната сестра се вкаменила още преди да я отсече. Уплашен, той се метнал на коня си и побягнал, но веднага станал на черна скала. Местните хора наричат черната скала, разположена в близост до гъбите – Каратепе.

Децата се прехласват и се заиграват около гъбите. Катерят се, позират, впечатлени са. Попиваме от атмосферата на това вълшебно място и се отправяме към следващото.

Каменната или вкаменената сватба се намира на около 5 км от Кърджали, до село Зимзелен. Следваме табелите и спираме в подножието. След обилните дъждове в последните дни, обаче, е толкова разкаляно, че не може да се мине. За това дамата от мапса ни води село Зимзелен и табела, която е в горният край на сватбата.

Слизаме по главите на гостите, супер забавно за децата, които измислят игри и истории и откривателстват.

Според тях, това са младоженците и наистина –  от високо изглежда все едно се целуват. От близо, оприличихме пространството между тях на утробата.

Аз искам да уловя хубавата светлина от залеза и за това избързвам. Снимам участниците в сватбата на фона живописните селски къщи и след това улавям цялата сватбена композиция с младоженците в дясно.

И тук има вълнуваща легенда. Местен момък залюбил девойка от съседно село. Само сините ѝ очи светели на забуленото ѝ лице, което никой не бил виждал. Залинял момъкът за прекрасните очи на девойката. Тогава баща му отишъл в селото и успял да я откупи за гърне пълно с жълтици.

Вдигнала се голяма сватба и шествието с момата тръгнало за Зимзелен. Изведнъж духнал вятър, отвял кърпата и открил лицето на булката. От красотата ѝ свекърът занемял. Нечестиви мисли минали през главата му.

Тогава се случило нещо страшно. Цялата сватба за миг се вкаменила. Останал само младоженеца, вцепенен от мъка и ужас. Замолил той вятъра да вкамени и него. Молбата му била чута. В краката му останала жива единствено малката локва, образувана от неговите сълзи, която съществува и днес.

Жоро ми угажда за селфи, но на децата хич не им е до снимки.

Позират ми с половин усмивка и изтичват, за да влязат в малката утроба, както я нарекохме. Имат желание да се катерят по вътрешността, но неумолимо се стъмва и решаваме, че ще дойдем пак, за да си довършат игрите.