Покрай майските празници сме с приятели в Джуджевата къща в Панагюрище и решаваме, че ще отделим един ден за преследване на водопади. Пролет е, зелено е и очакваме да са пълноводни. Планът е да видим водопад Сучурум в Карлово, Сопотски водопад и Пеперудата до село Антон.

Първи в списъка е Сучурум, който се намира в края на градския парк на Карлово. Паркираме колата и влизаме в парка. След около 10тина минути стигаме до ВЕЦ Карлово, където има указателни табели.

Местността е много приятна, Стара река е буйна и неусетно стигаме до един по-малък водопад на пътя.

Сучурум е пълноводен, с около 15-20 метра пад и е много красив. Има изграден мост за наблюдение, но ние обикаляме и извън моста – в рамките на позволеното, за да направим хубави снимки. Местността е зелена, скалите са с меки, вълнообразни форми, малки облачета са изпъстрили синьото небе. Денят искри със свежест и пролет.

Пътеката за Сопотския водопад води началото си от манастир св. Спас.

Оставяме колата при лифта и се следваме табелите, които указват да вървим покрай лявата страна на оградата.

Маркировката е бледожълта, а пътят е около 30 минути спокойно ходене, с лека денивелация.

Минаваме покрай част от римски мост и навлизаме в рядка широколистна гора, сочна и зелена, тревата изпъстрена с дребни диви цветя.

Отдясно на пътя тече река Манастирска, с няколко по-малки водопади и прагчета, която пресичаме два пъти по нови железни мостове.

Следва заслон с готин призив, под който се подписваме с две ръце, тъй като винаги събираме чужди боклуци в природата и импровизиран параклис.

Водопадът е с пад около 20 м, пълноводен, мощен, проправил си път през масивни скали, излива се с ободрителни пръски в малко бистро езерце. Обрамчен е от зеленото на млади дървета, папрат и мъх.

Ако беше по-горещо, вероятно не бих устояла на изкушението да си топна краката, но през май е все още хладно и решавам просто да постоя, да слушам шума на разбиващата се вода, да дишам дълбоко и да се наслаждавам на чистотата и свежестта на деня. Загледана във водната струя различавам сърце – между първия и втория пад. Вие виждате ли го?

Следват няколко селфита и потегляме обратно.

На лифт Сопот има парапланеристи, които гледаме в захлас известно време и особено се възхищаваме на грациозните им приземявания.

Обмисляме дали да не ползваме лифта, но след като разбираме, че има само междинна станция, която е неподходяща за разходка, се отказваме. Заслужено се черпим със сладолед от превъзходните Джелато и латте и се отправяме към буквите „Аз съм Българче“ в края на града.

Децата са във възторг, катерят се и изследват, панорамната гледка е впечатляваща.

Водопад Пеперудата ни е по път – и е точно на пътя – намира се на Подбалканския път до село Антон. Има отбивка, на която спираме и се наслаждаваме на мощта на разбиващата се вода от 8 метра.

Три водопада за един ден! Изключително удовлетворяваща и ободряваща разходка. Два от тях са много лесно достъпни и препоръчваме това еднодневно удоволствие и за малки деца.