През август имаме възможност да пътуваме с Пепи за няколко дни и избираме любимата Братислава, в която с Жоро се влюбихме зимата на 2019. Летим с Ryanair, отсядаме в същия апарт-хотел, който е с централна локация, изчистено обзавеждане и на сравнително добри цени. От букинг имаме безплатна кола на отиване, а в града и до летището на връщане, ползваме приложението Bolt (при предишното ни пътуване беше Taxify, но са ги купили или обединили и вече са Bolt).

Имаме четири нощувки и три пълни дни и първоначално обмисляме да се разходим и до Виена, но в крайна сметка решаваме да се фокусираме върху Братислава и сме много доволни от решението си. Правим си разходки в стария град, качваме се до замъка, отделяме цял ден на зоологическата градина, имаме време и за корабче по Дунава, брънч, сладолед и пълноценно време заедно. Ето какво успяваме да видим за три пълни дни в Братислава.

Статуите символи на Братислава

Кумил

Започваме с Кумил  – симпатичният и усмихнат работник с каска, който наднича от канализационна шахта. Не изглежда като  да има символика или да олицетворява нещо и за това на туристите остава да разсъждават – почива ли си, спуска ли се надолу, за да изчисти или просто наблюдава?

Запомнящата се статуя е поставена през 1997 г. като част от усилията да се подправи облика и усещането на района, който традиционно е бил белязан със сива архитектура и декорация от комунистическата епоха и вече шапката и раменете на Кумил са изтъркани до блясък от толкова много позиране около него.

Ламар

Следва Игнац Ламар облечен в елегантен костюм, кадифен фрак и цилиндър – статуята е направена, за да увековечи истинска личност, който е поднасял цветя на преминаващите дами и ги е поздравявал на немски, словашки и унгарски.

Ламар бил син на обущар и внук на известен клоун. Беден, но много обичан от местните жители заради добротата и желанието му да донесе щастие на града, както някога е правил дядо му. Местните ресторанти и кафенета са се грижили за изхранването му, а понякога са го наемали да почисти.

Войникът

Войникът от армията на Наполеон. Говори се, че докато минавал през града, един от войниците се влюбил в местно момиче. Решил да остане в Братислава и да прави пенливо вино, което кръщава на себе си: Хуберт.

Статуята, както и всички подобни закачливи статуи в центъра, е създадена, тъй като местната градска управа иска да създаде интересни елементи, когито да отдалечат града от сивото му социалистическото му излъчване.

Старото кметство

Кметството е построено през 14 век, кулата през 13 век. Комплексът е бил използван не само като кметство, но и като монетен двор, понякога затвор, място за търговия и празненства, хранилище на градския арсенал и общински архив.

Обогатено през вековете с ренесансови и барокови елементи, които създават красива симбиоза с оригиналния си готически стил. В сградата се помещава постоянна музейна експозиция на историята на Братислава.

Кметството и площадът около него са ни любимо място за разходка и последната вечер избираме да хапнем в ресторант с гледка към кулата, за да ѝ се насладим за последно.

Снимаме ги в различни части от деня и различни ъгли и не можем да им се наситим.

Катедралата св. Мартин

На път за замъка, минава покрай готическата св. Мартин. Построена на мястото на предишна романска църква, с четири параклиса, служила за коронация на десет крале, една кралица и седем кралски съпруги.

Интериорът е внушителен и се отличава с грандиозен вътрешен разделен портал със запазен тимпан и релеф на Света Троица, златен изрисуван таван и цветни витражи.

Пепчо си харесва тази статуя и пожелава да го снимам с нея. Оказва се, че изобразява Свети Мартин, седнал на буен кон, който реже палтото си, за да го сподели с просяка в краката си.

Увековечаваме и братиславския прочит на тайната вечеря.

Крепостните стени

Пътят към замъка от Св. Мартин минава през градските стени с 4 възможности за влизане в града и дебелина от 130 до 160 см. Окончателният им вид е от първата половина на 16 век, когато са укрепени от страх от турски набези.

Портата на Михаил (Michael’s gate) е единствената запазена в оригиналния си вид, но през август 2022 по нея течаха възстановителни работи. Можете да видите как изглежда от декемврийското ни посещение с Жоро.

В съвременната епоха градските стени губят своето значение и по заповед на императрица Мария Терезия през 1775 г. голяма част от градските стени са разрушени или застроени, рововете са засипани от хигиенни съображения и градът е интегриран с предградия.

Замъкът на Братислава

Хълмът на замъка е бил населен още през късната каменна епоха; първите му известни обитатели са келтите, които основават тук укрепено селище, наречено „Oppidum“. По време на Великоморавското царство славяните построяват крепост, която се превръща във важен център за времето. През 15 век, по време на управлението на Сигизмунд Люксембургски, е построен замък в готически стил като анти-хуситска крепост.

Следват ренесансови и барокови добавки към архитектурата от следващите владетели и обитатели. От обявяването на независимостта замъкът служи като представително място за словашкия парламент и съхранява колекции на Словашкия национален музей.

Ние решаваме да не влизаме, а вместо това сядаме на полянка на сянка, наслаждаваме се на екстериора и гледките, които се откриват към Дунав, играем игри за царе, офицери и битки и се опитваме да си представим какво е да живееш в замък.

Зоологическата градина

Отделяме цял ден за зоологическата градина, в която има червена панда и кенгуру! Отиваме с кола на Bolt и пътят до там ни излиза около €5 в посока и около 20 минути от нашия хотел. Билетът за възрастни е €7, а за деца – €5.

Площта е огромна, интересните животни са много, но ние сме подготвени със сандвичи, вода и слънцезащита – обучени от Жоро – най-добрият в това отношение.

Още в началото на обиколката, имаме късмет да видим червена панда, която си подремва и пищим и скачаме от радост.

Прочитаме, че се храни основно с бамбукови листа (може да хапне до 20,000 листа на ден!), плодове, яйца и насекоми, будува през нощта и поспива през деня и тежи между 4 и 6 кг.

Минаваме няколко пъти след това и виждаме още една – в гръб; любуваме се на дългата ѝ приказна опашка.

Щраусът и Пепчо

Зебрите и жирафите живеят заедно и са се струпали под сянката в горещия августовски ден. Интересното за жирафите е, че спят между 10 минути и 2 часа на ден, винаги в изправено положение, за са нащрек за хищници.

Зебрите пък, оформят групи подобни на харем, които се предвождат от доминантния мъжки и включват няколко женски и поколението им.

Любуваме са на красивите цветове на фламингото и от информационната табела разбираме, че те пък са моногамни, прелетни и социални.

Камилите могат да издържат на сериозни температурни амплитуди – от арктически студ до трептяща жега, както и с месеци без вода. Когато водата е отново налична, могат да изпият до 57! литра наведнъж.

Елените живееха в просторна гора и имахме късмет да се приближат до нас, за да ги разгледаме и да си поговорим с тях. Вълците – в съседство – например, не можахме да видим.

В зоологическата градина има кафенета, които предлагат сандвичи, напитки и сладолед,  обособени места за почивка и голяма площадка за игра. Ние с Пепчо сядаме на кафенето до кенгурата, които са се скрили на сянка и далеч от посетители, за да ги изчакаме евентуално да се раздвижат (не го направиха), хапваме сладолед и наблюдаваме ламите.

Разходка с кораб по Дунава

Има няколко варианта – включително и до замъка Девин, който толкова ни хареса с Жоро преди няколко години, но Пепчо избира да обиколим града, без да слизаме от корабчето. Билетите се продават в информационния център на реката и струват €12 за възрастен и €10 за дете.

Разходката продължава около два часа, приятно и прохладно е, и се наслаждаваме на Братислава по вода.

Брънч

Семейно, любимото ни хранене от деня е брънчът, и като пътуваме обичаме да изследваме и откриваме интересни нови места.

Първата сутрин водя Пепчо в Enjoy Bistro, в което се влюбихме с Жоро през зимата. Предлагат превъзходно кафе, свежи смутита, класики като яйца Бенедикт и авокадо тост, и чудесна домашна гранола.

Харесваме Urban Bistro още на първата вечерна разходка – оживено, украсено с лампички и фенери и много примамливо. Изкарваме си чудесно, опитваме Бенедикта им с дърпано свинско, който не е въодушевяващ.

На третата сутрин отиваме във Five Points Bistro, за което прочитаме, че предлагат разнообразие от бейгъли. Препълнено е, едвам успяваме да седнем, обслужването е мудно и не особено любезно. Пепчо избира с бекон, а аз с авокадо. Вкусни са, но няма да си разплетем чорапите за тях.

Брънч кулминацията ни се случва на последния ден преди да излетим в Mondieu. Чудесна обстановка, бързо и любезно обслужване, божествен кроасан с масло и шоколад за мен и палачинка с кленов сироп и бекон за Пепчо.

В заключение

Братислава си има всичко – малки калдъръмени улички, замък, река с възможност за разходки по и около нея, примамливи магазини за сувенири, разнообразна храна и чудесен сладолед (Arthur е мястото). Братислава е живописна, гостоприемна, архитектурно красива, вкусна и очарователна. С Пепчо горещо я препоръчваме.