Тази събота, 11/10/2013, решихме да посетим възстановената крепост Цари Мали град до с. Белчин. Набелязали сме си хотел Белчин Гардън заради близостта до София и минералната вода, но чуваме противоречиви отзиви и за това за сега се въздържаме.

Тръгнахме с малкия керван, тъй като разходката беше само за деня – количка, чанта с дрехи и вода за децата и планове за обяд навън. С нас дойдоха и Стелчето и Вальо (сестра ми и съпруга й), неговата майка Мария, която живее в Самоков, мама и Билянчето (моята приятелка от университета и кръстница на Ади) с нейното семейство – Дидо и синът им Виктор. Голяма група, от които само Мария беше истински подготвена за пътешествието, не само защото беше ходила веднъж, а и по други причини, за които ще разкажа след малко.

От София до Белчин се стига за около 40-60 минути с кола, в зависимост от трафика и атмосферните условия. Петето заспа в колата, Ади гледаше филмче на телефона, а ние с Жоро успяхме да се видим и да си поприказваме, защото през седмицата с лудницата преди и след работа, ни е доста трудно. Ние минахме през Бистрица и Железница, много приятен път през планината, по това време на годината е особено красиво заради наситените есенни цветове, а и къщите, повечето, от които приличат на палати, също галят окото. И така, съпровождани от тишина в колата, красота пред очите, интересни разговори и сплетени пръсти на ръцете, пристигнахме в Белчин.

Цяла София, явно, беше решила да посети крепостта тази събота, дали заради топлото време, дали заради това, че е сравнително близо и е идеално за еднодневна разходка, дали заради набиращата скорост популярност или комбинация от трите. Имаше рейсове с ученици, туристически групи, семейства с малки деца и колички, семейства с по-големи деца, приятелски банди, чужденци. И ние. Трябва да отбележа, че въпреки голямото количество хора, не се усещаше напрежение, заради простора може би.

Има два начина да се стигне до крепостта  – по еко пътеката и с лифт. Избрахме да се разходим, без да знаем в какво се забъркваме. Изкачването е сериозно, доста стръмно и продължава около 30 минути, без почивки. Жоро, миличкия, буташе количката натоварена с Петър, детската чанта и всичките ни дрехи и води и ябълки и всички ние пухтяхме около него и напредвахме бавно. Еко пътеката е много приятна, гладка, подходяща за колички, за който не се плаши от стръмни изкачвания. Има места за почивка по пътя, беседки, пейки, личи си че са вложени и мисъл и пари. Горе разбрахме,  че за реставрационните дейности са използвани около 5 милиона лв по европейски проекти.

След 30 минутно катерене се озовахме пред крепостните стени, забавен въжен мост и въжени детски атракции, при които Ади веднага искаше да отиде. Убедихме я първо да разгледаме и след това да поиграем, платихме по 4 лв вход за възрастни и по 2 за пенсионери и влязохме.  Добро място са избрали императорите – високо, недостъпно, с прекрасна гледка към Самоковското поле и планините Плана и Верила. Гледката наистина е зашеметяваща. Колкото и интересна история да има крепостта, колкото и дух да притежава мястото, погледът неизменно е привлечен от природната красота.

Защо Цари Мали град, ще попитате? Защото стените на крепостта с високите 5 метра кули са били измазани с бял хоросан и са се виждали от Витоша и цялото Самоковско поле. Оприличавали са крепостта на Цариград: малък Цариград. Крепостта е съществувала като укрепено селище от ІV до края на VІ век. До този момент археолозите са открили четири кули, 200 м от крепостната стена, проучени са седем сгради от различни периоди – три раннохристиянски църкви и една средновековна църква. Краят на крепостта се свързва с едно мощно аварско нашествие в 578 г. при което са унищожени почти всички крепости в района. Ние разгледахме църквата, влязохме в кулите и се насладихме на спиращите дъга гледки, както и на различни предмети от бита на обитавалите я траки, които по време на римския период са възприели римските обичаи, мода, градоустройство и бит.

Ние с Ади особено се впечатлихме от изкусната изработка на ето тези обици.

Преминавайки от историческия към битовия план, ще ви посъветваме да си вземете хранителни запаси, особено ако планирате да посетите крепостта с деца, дори и да предвиждате обяд или вечеря навън. Престоят ви в местността, при хубаво време ще е поне 3-4 часа и за този период ще получите поне няколко настойчиви молби за храна и вода. До църквата има чешма, но (слава Богу) няма място, на което се продават храна или сувенири, така че тръгнете подготвени. Ние не бяхме, но Мария (Господ здраве да й дава), беше омесила уханни банички, които се топяха в устата, както и сладък, хрупкав отвън и мек отвътре кекс. Ади и Петето си разделиха 4 (!) парчета кекс, като Ади изяждаше какаовата част, а даваше на Петето бялата, който беше толкова щастлив, че тя го храни, че не изобщо не разбра схемата.

След разходката в крепостта, изкарахме още 1-2 часа на въжените забавления, където се случи нещо невероятно и се роди един от лафовете за деня. Невероятната случка беше, че тъй като на мен като майка на две малки деца, се налага да бъда креативна ако искам да бъда с лакирани нокти, е добре да си нося лаковете с мен и да ги ползвам при първия удобен момент. Е, моментът с въжените конструкции се оказа перфектен, защото мама и Мария се занимаваха с Петето, Ади и Виктор – със себе си, и ние със Стелчето и Билянка си лакирахме ноктите на чист въздух в планината.  Ето ти креативност – съчетание на разходка сред природата и модерен доматен маникюр. Идилия.

В разгара на играта, Виктор се обръща към Билянка и пита: „Мамо, може ли да замерям Ади с жълъди?“  Получава слисан отговор – Разбира се, че не, от къде на къде ти хрумна! Деян допълва „Но, виж, тя – може да те замеря“ Вярвам, ще се съгласите с мен – лафът на деня.

След играта и някъде към 4 следобяд, решихме че е крайно време да обядваме. След два неуспешни опита – Белчинското ханче, където беше изключително неприветливо и запушено и Старата къща в Самоков, където нямаше места (!), се озовахме в Кокошковата къща. Много приятен двор, любезни сервитьори, които на бързо ни спретнаха маса за 10 човека. Добре изглеждащо меню с класически предложения и интересни специалитети. Избрахме, поръчахме и закачахме. Като казвам, зачакахме, наистина чакахме. На шопските салати им отне 30 минути, за да стигнат до нашата маса, на по-засуканите – 50. Супите – около 40. Основните, повече от час. Бяхме поръчали турски хлебчета, които дойдоха сравнително навреме и децата се нахраниха с тях. След като Жоро изрази възмущението си, сервитьорите започнаха да обясняват за технологично време, а той ги смая с познанията си за ресторантска кухня и им обясни как сам е имал и управлявал ресторант, бакшишът от само себе си се смали до нула, но нашето настроение от прекрасния ден – не мръдна и на йота.

Ако живеете в София, силно препоръчваме разходката до Цари Мали град като еднодневна екскурзия на чист въздух сред красива природа. Ако не сте се раздвижвали от известно време, купете си аспирин за след изкачването. Ако сте с деца, заредете се с провизии. Ако планирате да хапнете, направете си резервация в Старата къща в Самоков. Приятно изкарване!