Март е, последните няколко седмици вали дъжд и очакваме, че и водопадите ще са пълноводни.

Децата категорично отказват разходката и се отправяме към Устинския водопад с любими семейни приятели, с които всяко лято почиваме заедно в Гърция.

Устинският водопад е разположен близо до село Устина, в Родопите, на около 20 км от Пловдив. Името на селото и водопада идва от старобългарската дума „устие“, което означава вход към планината. От София разстоянието е приблизително 150 км, което ни отнема около 2 часа. Началната точка за пътеката е паркинга в село Устина, има табели и пътеката е добре обозначена и маркирана.

Пешеходният маршрут е 1,5 км в посока като на нас ни отнема 40-50 минути. Пътеката следва ридовете на река Въча, минава през сенчести и стръмни участъци (крайната цел е на 620 м надморска височина), живописни скални масиви и широколистни гори. На места се откриват впечатляващи гледки към селото сгушено в подножието на планината.

Пристигаме до водопада и още веднага забелязваме, че не е толкова пълноводен, колкото очакваме, но все пак е видим. Леко сме разочаровани, но намираме красота и в това състояние.

Водата се спуска в продължение на 15 метра по грубо изсечените скали като тънка сребърна нишка, а свежите участъци покрити с мъх и трева омекотяват пейзажа. Теренът около водопада е каменист като има малка площадка, подходяща за кратка почивка.

Снимам водопада от различни ъгли, правим си селфи за спомен и се качваме до църквата „Св. Георги“.

Храмът е малък и семпъл, с бели стени, които контрастират на скалите наоколо. В близост се намира местността Капето, свързана с предания за хора, които се укривали в пещери по време на османското владичество.

Сядаме на голяма плоска скала с панорамна гледка към Родопите и околните склонове и си правим пикник с вкусни сандвичи и зеленчуци. Неусетно минава час в приказки, красиви гледки и почивка.

На връщане към София решаваме да посетим и червената църква – раннохристиянска базилика от IV–V век, разположена край град Перущица.

Има вход за комплекса от по 5 лв на човек, но след като влизаме се оказва, че руините се обикалят за не повече от 5 минути. Ярко синьото небе и свежия и  слънчев пролетен ден допринасят за хубави снимки.

Информационна табела ни уведомява, че цървката наречена така заради червените тухли, използвани в строежа. Архитектурата ѝ е била впечатляваща – трикорабна базилика с купол, богата мозайка и фрагменти от стенописи. Запазено е много малко, но има макет и описание на постройката в разцвета си.

Сядаме на пейка да се полюбуваме на гледката и да оползотворим входа, класическо селфи за спомен.

Устинският водопад е чудесна идея за еднодневна разходка от София.