След наситения първи ден в Люксембург, успяваме да поспим и да тръгнем рано за Вианден. Планът ни е да разгледаме града и замъка и след това да посветим още малко време на Люксембург.

Пътят, който избира Ели е живописен и добре поддържан, тя е добър шофоьр и половината час път до там минава неусетно. Има два входа към града, ние – посъветвани от дамата от google maps, избираме левия, но се оказва, че този подстъп е затворен, а по целия път има спрени коли. Аз решавам, че са дошли за разходка в планината – нали е неделя. Обръщаме и опитваме да влезем от другата страна. Спираме на голям безплатен паркинг малко извън града, от който има безплатен автобус на всеки 15-20 минути. Елегантно и семпло решение на проблемите с паркирането.

Влизайки във Вианден става ясно защо колите са толкова много – има Nuts festival, или фестивал на ядките и всички са там! Люксембурци, белгийци и немци са дошли да си купят пресни ядки и ядков ликьор, да опитат уличната храна и бира, да послушат жива музика и да се смесят с тълпата.

Ели е разочарована – искаше да ми покаже духа на Вианден, да се загубим в малките улички и да се разходим край реката. С тълпите от хора, това е невъзможно, но пък се потапяме във фестивалната атмосфера и по най-краткия път стигаме до замъка. По път не устояваме на белгийските гофрети с ягоди и сметана.

Сядаме на стълби пред една къща, отхапваме от гофретата и наблюдаваме хората – повечето се черпят с някакъв вид наденица с хляб, всички, без децата пият бира, говорят си шумно, някои се поклащат в такт с живата музика, други са седнали, а трети се опитват да си проправят път.

Колкото повече наближаваме замъка, толкова повече тълпата се разрежда и накрая оставаме ние и няколко ентусиасти. А замъкът е като изваден от приказка.

Построен между 11 и 14 век, той е една от най-големите феодални резиденции от готските периоди в Европа. Основните части на замъка са параклисът и големите и малки дворци. Възстановен през 1977 г., той се смята за паметник с европейско значение.

Купуваме си билети за разходка във вътрешността – €7 на човек, и се потапяме в средновековната атмосфера.

Любуваме се на кулата отблизо, на красиво изрязаните прозорци с гледка към градските къщи и на стаите – особено на тези подредени за прием или вечеря със забавления.

На Ели не й допада дълбочината и зелената вода на кладенеца, но за мен е много привлекателен – интересно ми е всичко за начина на живот на хората обитавали това място.

Информационната табела разказва: трудно е да се осигури вода на замъка, особено по време на обсада, замъкът е трябвало да бъде независим от външния свят. Поради тази причина в скалата е бил вкопан кладенец с дълбочина 54 м, вероятно през XII век. През 1621 г. е поставен нов подемник и са били нужни двама мъже да управляват устройството и да извадят вода.

Завършваме обиколката си и се прибираме по познатата схема – безплатното автобусче до паркинга и след това друг – пак изключително живописен – път до Люксембург.

Изморени сме, но Ели споделя, че има неделна меса от 19:00 в катедралата в Люксембург. Много ми се слуша орган и решаваме да отидем; припомням си първата си меса с орган в парижкия Нотр-Дам и ѝ разказвам, докато пътуваме колко е било вълнуващо за мен.

В катедралата има хора – семейства с деца, възрастни, по-млади. Стъклописите на олтара се впечатляващи, месата е трогателна, въпреки че не разбирам думите, на звуците на органа се просълзявам.

 

Излизайки, прочитам, че и тази катедрала се казва Нотр-Дам! Явно Нотр-Дам и служба с орган при мен вървят ръка за ръка.

Катедралата Нотр-Дам е единствената римокатолическата катедрала в Люксембург и е построена в през 17в. от йезуитите. Забележителен пример за късно готическа архитектура, вплетени са и много ренесансови елементи и орнаменти. В края на 18 век църквата получава чудотворния образ на Мария Афликторум, покровителка на града и на нацията. Около 50 години по-късно църквата е осветена като църквата на Дева Мария и през 1870 г. е издигната от папа Пий IX до катедралата Нотр-Дам. Гробовете на кралското семейство са разположени в криптата, охранявана от два лъва.

Правим последна разходка на вечерен Люксембург, който е меко и красиво осветен.

Снимам златната дама на площада на Конституцията, създадена през 1923 г. в памет на люксембургците, загинали в Първата световна война. Паметникът представлява позлатена женска фигура върху каменен обелиск и символизира свободата на люксембургския народ.

За вечеря, Ели приготвя ароматен и вкусен киш лорен със зеленчуци и отваря шампанизирано вино, типично за района. Приказките продължават и се развиват в планове за следващо виждане.

До скоро, Люксембург! Нямам търпение отново да се потопя в царственото ти очарование.