Водопад Момин скок посещаваме от Кърпачево, където сме отседнали за няколко дни в къщата на Таня през септември 2019.

Сутринта сме посветили на Зараповския водопад и от там потегляме към с. Емен. С maps и следвайки табелите за комплекс Имението, стигаме до началото на екопътека Негованска и започваме.

Според книгата ни за водопадите, Негованска е първата екопътека, построена на територията на България. В западната част на Търновските височини р. Негованка, десен приток на р. Росица, образува живописен пролом, известен с името Еменски каньон.

Над петдесетметровите отвеси, венци, ниши, сводове, водопади, пещери и др. са изненадваща гледка за равнинния терен, сред който се намира каньонът на реката.

Виждате ли 3/4 от групата?

Следваме червената маркировка.

Стигаме до водопада за около час-час и половина със солидно количество предизвикателства. Негованската пътека условно можем да разделим на три: започваме със стръмно изкачване, след това пред нас се разкриват невероятни гледки от ръба на каньона, по който продължаваме с приятна полегата разходка, завършваме с 15-минутно брутално слизане, което ни се струва безкрайно.

Спускането ни отвежда до реката и от там има две възможности без табела. Добри хора ни упътват – направо пътеката продължава до язовира, а за водопада завиваме надясно. След този завой вече чуваме шума на падащата вода и децата – въодушевени – тичат до водопада.

Водопадът, езерото и дълбоката котловина, която го обрамчва са изключително красива комбинация.

Местността е вълшебна и си заслужава всички усилия, които положихме, за да я достигнем. Скалите са високи и непристъпни, водата на езерцето е изумрудена, чиста и плитка, водопадът се разлива като дантела.

Петето, въоръжен с бански, се топна, има и хора, които плуват до водопада и оставят пръските да погалят лицата им.

Малко ме е яд, че не съм по-подготвена, щях да опитам със сигурност. Оставям тази идея за следващото ни посещение, сядам на камък на брега с крака потопени в прохладната вода и оставям погледът и мислите да блуждаят и да попият от магията на мястото.

В къпане, сушене, почивка, четене на книжки и хамаци, неусетно минава час и сме готови за връщане.

Бруталното слизане вече е брутално изкачване, след това вървим по билото с красивите гледки към каньона и без да искаме подминаваме мястото, на което трябва да слезем – добре утъпканата пътека продължава направо и ние се водим по нея. Излизаме на асфалтов път, разбираме, че сме се объркали и се връщаме, докато забелязваме мястото, от което започва стръмното слизане и което на отиване изкачихме.

Цялото връщане – с грешката – ни отнема час и половина.

Изморени, но много горди от покорените водопади, и с пълни сърца и души, потегляме към Кърпачево.